Разказ от Симона Василева, 15 г., ППМГ „Добри Чинтулов”, град Сливен.
Преподавател: М. Милева
Рисунка: Йорданка Бъгова, гр. Пловдив. Голяма награда в Международния конкурс „Роди се дете, Син ни се даде“ през 2017 г.
Беше студена зимна нощ. Вятърът виеше страховито. Всички се бяха прибрали по домовете си. Аз също си бях у дома. На топло в обора, заедно с мама, чиято вълна излъчваше топлина и аз се чувствах още по-уютно. Телето и магарето, с които споделяхме нашия дом, бяха полегнали в меката слама и гледаха навън. Всичко беше нормално, както всяка друга вечер. Толкова бях щастлива, че имам топъл дом, който ме пази от бурята навън.
Вече беше късно. Трябваше да си лягам. Но точно когато отивах към леглото, вратата на обора се отвори. Студен вятър връхлетя със сила при нас. Затворихме очи, а около нас се разлетя слама. Първоначално си помислих, че се беше отворила заради бурята, но после видях причината. Силна светлина огря всичко наоколо. Любопитно гледах това, което се случваше, и се скрих зад мама. При нас влязоха двама души – мъж и жена. Но това не бяха нашите стопани! Кои бяха тези хора? Те затвориха внимателно вратата и ни се усмихнаха приятелски. В очите им виждах, че са добри хора и че няма да ни навредят. Имах им доверие. Всички ги гледахме любопитно. Жената легна в сламата точно пред мама. Тя ме погледна с големите си красиви очи и ме помилва приятелски по главата. Мъжът ѝ издърпа една от малките ясли, в които слагаха храна за нас, малките агънца, и я сложи близо до жената. Не разбирах какво правят, но ми беше интересно да разбера. Мама пак ми напомни да си лягам, но аз твърдо отказвах. Жената продължаваше да лежи в сламата със затворени очи, като изглеждаше доста уморена. Мъжът ѝ застана до нея целуна я и я хвана за ръката. Той допря челото си до нейното, сякаш ѝ даваше от неговите сили.
Изведнъж се чу силен детски плач. Магарето се стресна и изрева изплашено. Аз се скрих зад мама. Никой не очакваше силния шум. Тогава всички видяхме. Върху сламата лежеше току-що родено бебе. То бе толкова красиво. Всички се надвесихме над него, за да го видим. Телето от радост даже близна малкият син по главата. Бях толкова развълнувана! Майката го взе в ръцете си и го уви в пелена. Тя го прегърна силно и то усети силната майчина обич, която затопли сърцето му. Детето се успокои и спря да плаче. Жената го залюля в ръцете си и го приспа. Бащата го сложи в яслата, която щеше да бъде неговото легло за нощта. Хората бяха толкова щастливи. Те се прегърнаха и седнаха на сламата. Гледаха сина си и в очите им виждах толкова много любов!
Изведнъж вратата пак се отвори. В обора дойдоха трима пастири. Държаха в ръцете си геги, а на главите им имаше топли шапки. Те се извиниха любезно, че са влезли неканени в този късен час. Обясниха на мъжа и на жената, че един ангел е слязъл от небето пред тях и им е казал, че тук в този обор се е родил Христос Спасител и че те искат да му се поклонят. Аз бях толкова впечатлена. Да видят ангел? При нас, в моя дом се е родил Христос Спасител? Не можех да повярвам на думите им. Пастирите се поклониха на новороденото бебе и дадоха на майката и бащата дарове от хляб, сирене и вино. Понеже мама ме е учила, че когато имаме гости, трябва да ги изпратим до вратата, аз излязох заедно с тях. Навън времето се беше успокоило и не духаше вече вятър. Изблях за довеждане на нашите гости. Точно когато щях да влизам вкъщи, погледнах към небето. То беше цялото озарено от мека светлина. Горе на небосклона грееше звезда, която сякаш сочеше нашия обор. Сигурна бях, че това беше заради щастието, което ни се случи тази нощ – Божият син да се роди у дома!
Честито Рождество Христово!
 |
|
