Пиеса от Габриела Стефанова Маджарова, 41 г., гр. Казанлък
Рисунка: Мирослава Василева, 17 г. , „Арт“ школа към ЦПЛР-ОДК „Анастас Стоянов“, Шумен.
Голяма награда в Международния конкурс „Роди се дете, Син ни се даде“ от 2017 г.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
РАЗКАЗВАЧ
МЪДРЕЦ 1
МЪДРЕЦ 2
МЪДРЕЦ 3
ГОСТИЛНИЧАР
ГОСТИЛНИЧАРКА
РУВИМ
СИН НА ОВЧАР
ПЪТНИК 1
ПЪТНИК 2
УЧАСТНИЦИ В ХОР
1.
Диалогът между разказвача и мъдреците показва, че действието се развива привечер, в онзи етап от пътуването на тримата мъдреци, когато те вече са се поклонили на Младенеца и се насочват към Египет, за да се приберат у дома си, но по друг път.
Лявата част на сцената е оформена като страноприемница. Най-вляво има шкаф (или маса като плот), където са сложени чинии, чаши, прибори, домакинска гъба за забърсване. До шкафа/масата е поставен столът на гостилничаря. Там е подпряна метла.
Вдясно от шкафа/масата се намира салонът за хранене на гостите, където са разположени 2 маси с по 3 стола.
В центъра на сцената е поставен стол, на който седи разказвачът.
Мъдреците са облечени в характерни за времето им дълги роби и тюрбани. Носят торби. МЪДРЕЦ 2 държи тояга.
ГОСТИЛНИЧАРЯТ има връзка ключове, които държи в джоба си.
В началото на действието РАЗКАЗВАЧЪТ седи на стола си и започва да чете. Тримата мъдреци излизат на сцената от десния край и постепенно започват да се придвижват наляво. МЪДРЕЦ 1 се обръща към публиката веднага след посочването от разказвача и маха с ръка на зрителите за поздрав, излъчвайки увереност и самочувствие. По време на четенето той репликира РАЗКАЗВАЧА като постоянно го прекъсва.
РАЗКАЗВАЧ: В човешката история е имало много преломни моменти и важни събития, но нито едно от тях не може да се сравни с онова, което се случило преди малко повече от 2000 години.
(В десния край на сцената излизат тримата мъдреци.)
РАЗКАЗВАЧ: Нашият разказ започва с (посочва с ръка мъдреците) трима мъдреци. Те не били случайни хора. Знаели как да разгадават тайни. Имали много познания. Умеели да наблюдават и различават звездите. Тримата мъдреци отивали към Египет…
(Мъдрец 1 прекъсва разказвача.)
МЪДРЕЦ 1: (прокашля се) Извинете, участвал съм в десетки сценки за Рождество и знам, че ние не отиваме към Египет, а към град Витлеем.
РАЗКАЗВАЧ: (Обръща се към МЪДРЕЦ 1) Сигурен съм, че е било така. Но тук (посочва сценария) пише, че отивате към Египет, защото това е една по-различна история за Рождество.
МЪДРЕЦ 1: Аха. Ами-и… Добре.
РАЗКАЗВАЧ: (продължава да чете) Слънцето вече залязвало и мъдреците трябвало да намерят място, където да пренощуват, защото от утре ги чакал дълъг път към дома…
МЪДРЕЦ 1: (прекъсвайки РАЗКАЗВАЧА) Момент, момент. Не ми се вярва да е така! Ние ВИНАГИ отиваме да се поклоним на новородения Цар, нали така (обръща се последователно към другите двама мъдреци), приятели? Ви-на-ги! Чак след това се прибираме у дома.
РАЗКАЗВАЧ: Уважаеми мъдрецо, разбирам объркването ти, но, ето – всичко е написано черно на бяло. Аз чета дума по дума. Щом пише, че си отивате у дома, значи е така. Все пак, нали вече казах, че тази история е по-различна.
МЪДРЕЦ 1: (мърморейки) Различна! Ха! По-скоро объркана. Кой знае какво още не си е на мястото (намига на зрителите)…
РАЗКАЗВАЧ: Моля, не ви чух?
МЪДРЕЦ 1: Ааа, нищо, нищо! Мисля си на глас разни неща…
РАЗКАЗВАЧ: Да продължаваме! Така-а. Слънцето вече залязвало и мъдреците трябвало да намерят място, където да пренощуват, защото от утре ги чакал дълъг път към дома. В далечината се виждали светлинките на едно малко градче. Въпреки че цял ден вървели по прашни пътища, мъдреците изобщо не обръщали внимание на умората, защото били много развълнувани. Те разговаряли за това колко прекрасен бил Младенецът, на Когото се поклонили…
МЪДРЕЦ 1: (прекъсвайки) Еее, това вече е прекалено! Може ли да видя сценария?
(МЪДРЕЦ 1 отива бързо до разказвача, а МЪДРЕЦ 2 и МЪДРЕЦ 3 в това време сядат и започват да се възмущават, мърморейки за забавянето.)
МЪДРЕЦ 2: Охх! Колко пъти ще прекъсне историята!
МЪДРЕЦ 3: Той не разбра ли, че това е една РАЗЛИЧНА история за Рождество?!
(Мъдрец 1 надзърта в сценария. Прави се, че посочва с пръст и чете наум.)
РАЗКАЗВАЧ: Приятелю, всичко върви по план. Какво толкова те тревожи?
МЪДРЕЦ 1: Господин разказвач, най-важното нещо в целия ми живот е именно това поклонение. Всички знаят, че ние поднасяме дарове на Младенеца. Това е любимият ми момент! И ако той вече е отминал, тогава аз… Аз какво ще правя?! Защо съм тук? Чувствам се някак… някак… Ненужен!
РАЗКАЗВАЧ: Това ли било? Успокой се, приятелю. Много си нужен даже! Този път ще имаш друга важна задача. Щом поклонението на Иисус Христос е било най-вълнуващото нещо за теб, значи добре си го спомняш. Нали?
МЪДРЕЦ 1: Как бих могъл да го забравя!
РАЗКАЗВАЧ: Чудесно, тогава ще се справиш отлично с новата си роля! А сега да продължаваме.
(Мъдрец 1 се връща при останалите мъдреци и когато разказвачът започва отново да чете, тримата започват да се придвижват към гостоприемницата.)
РАЗКАЗВАЧ: (обръща се към публиката) Извинете за тези прекъсвания, но като се разказва нова история със същите, добре познати участници, явно възникват въпроси. (отново започва да чете) Мъдреците разговаряли за това колко прекрасен бил Младенецът, на Когото се поклонили. Ала умората вече си казвала думата. За щастие, те наближили една страноприемница.
2.
Мъдреците започват да охкат и всеки да се подпира за кръста. В това време на сцената излизат гостилничарят, гостилничарката, Рувим, Синът на овчаря, Пътник 1, Пътник 2 и заемат местата си. Синът на овчаря и пътниците сядат на масата, Рувим им носи чинии и прибори, а после започва да бърше другата маса. Гостилничарят и Гостилничарката стоят изправени срещу клиентите.
Мъдреците играят как отварят вратата и влизат вътре. В същото време Гостилничарят дава нареждания, докато слугата сервира вече приборите на останалите клиенти и бърше втората маса.
ГОСТИЛНИЧАР: По-бързо, момче! Хората са гладни! (обръща се към мъдреците) Добре дошли, странници!
МЪДРЕЦ 2: Мир на вас от Бог!
ГОСТИЛНИЧАР: Какво ще желаете? Само вечеря или вечеря и нощувка.
МЪДРЕЦ 3: Топла храна, моля, и стая, където да се подслоним за през нощта.
ГОСТИЛНИЧАРКА: Рувим, бързо занеси багажа ни тези уморени странници до хубавата стая с изглед към маслиновите дървета и после ела да им поднесеш вечеря!
Гостилничарката напуска сцената. Гостилничарят сяда на стола до шкафчето/масата и започва да дреме. Слугата Рувим събира торбите, които мъдреците носят, отнася ги в дъното на левия край на сцената и се връща. През това време мъдреците се настаняват на свободната маса. Когато се връща, Рувим започва да им сервира. Те ядат. Междувременно е започнал разговор между Сина на овчаря и пътниците.
СИН НА ОВЧАР: Баща ми не лъже! Казвам ви самата истина!
ПЪТНИК 1: Пеещи ангели! Как пък не!
ПЪТНИК 2: Момче, ангелите служат на Бог. Тяхната работа е да хвалят Твореца, а не да чуруликат на няколко невзрачни овчари. Баща ти е сънувал!
СИН НА ОВЧАР: Не е било сън! Татко сто пъти ми разказа какво се е случило. Помня ВСЯКА негова дума! Може овчарите да не заслужават тази чест, но Бог така е решил. Точно на тях ангелите изпели чудесната новина.
ПЪТНИК 1: (Поглежда закачливо и се навежда към Сина на овчаря, слага ръка на рамото му и казва) Приятелю, я кажи, (смее се) хе-хе-хе, баща ти колко вино е изпил с другите овчари, преди да видят ангелите?
ПЪТНИК 2: (прихва да се смее) Да, да, кажи ни колко?
СИН НА ОВЧАР: Нищичко не са пили!
ПЪТНИК 1: Добре, че те взехме от малкия градец Витлеем да станеш търговец като нас.
ПЪТНИК: Откакто пътуваме не на баща ти, а на теб се случиха истински чудеса! Докосна най-фините копринени платове. Помириса непознати подправки. Разгледа стените на царски палати.
СИН НА ОВЧАР: Не вярвам някога да видя нещо по-възхитително от онова, което баща ми и другите овчари са преживели в онази нощ. Ех, как ми се иска да съм бил там… (Пътник 1 и Пътник 2 си шушукат и се смеят) А на вас няма да говоря повече за родения Цар!
МЪДРЕЦ 1: (обръща се към Сина на овчаря) Видял си родения Цар?!
СИН НА ОВЧАР: Не аз, а баща ми. Той обаче всичко ми разказа!
(Мъдрец 2 разтърква очи сякаш му се доспива, а Мъдрец 3 се прозява. В това време Синът на овчаря и пътниците се правят, че ядат.)
МЪДРЕЦ 2: (към другите мъдреци) О-о-о, пътят беше дълъг. Страшно съм уморен вече.
МЪДРЕЦ 3: И аз! Хапнахме добре. Сега ни трябва един здрав сън!
МЪДРЕЦ 1: Вие вървете, аз ще поостана още малко.
ГОСТИЛНИЧАР: Елате, ще ви покажа коя е вашата стая.
(Мъдрец 2 и Мъдрец 3 отиват към „стаята си“, водени от гостилничаря. Те напускат сцената, а той се връща и пак започва да дреме.)
МЪДРЕЦ 1: (към Сина на овчаря) Приятелю, разкажи ми повече за срещата на баща ти с Царя!
СИН НА ОВЧАР: (с радост) Това било най-чудната и щастлива нощ в живота му! Татко пазел стадото на полето заедно с другите овчари, когато изведнъж им се явил ангел. Той казал, че във Витлеем се е родил Спасител, Който ще избави народа от греховете му.
МЪДРЕЦ 1: (развълнувано) Какво чудо! Слава на Бог!
СИН НА ОВЧАР: А после пред смаяните им очи застанал цял небесен хор, който пеел тази песен:
(Хорът започва да пее зад сцената.)
ПЕСЕН НА ХОРА:
Слава на Бога във висините!
Мир на земята! Мир на земята!
Между хората благоволение.
Радвайте се! Алилуя. Амин.
МЪДРЕЦ 1: Удивително! Ще запомня тази песен! А после какво станало?
ПЪТНИК 1: (към Сина на овчаря) Късно е, (прозява се) хайде да си почиваме, че утре път ни чака.
ПЪТНИК 2: Едва си държа очите отворени.
СИН НА ОВЧАР: (към пътниците) Вървете, вървете! Аз се разсъних. (обръща се към Мъдрец 1) После решили да отидат и да видят родения Спасител.
(Пътник 1 и 2 тръгват към „стаята си“, водени от Рувим. Той се връща и започва да чисти масите.)
МЪДРЕЦ 1: И аз бих направил същото!
СИН НА ОВЧАР: Намерили детето, повито и положено в яслите на един обор. А вие, господине, как научихте за родения Спасител? Ангел ли ви се яви?
МЪДРЕЦ 1: Нас ни доведе Звездата!
(Когато чува това, Рувим подскача от изненада.)
РУВИМ: Звездата ли? Онази, ярката! Най-красивата!
МЪДРЕЦ 1: Същата!
РУВИМ: Знаех си, че тя означава нещо. Чувствах го! Но… Никой не ми вярваше. Гостилничарят ми се присмиваше, когато вечер след работа излизах и дълго я наблюдавах.
СИН НА ОВЧАР: Кажете ми за нея. Аз също я забелязах.
МЪДРЕЦ 1: Тази звезда се яви, защото се изпълни едно древно пророчество, за което ние, тримата мъдреци, отдавна изследваме небето. Според него, когато се роди Великият Цар, ще видим да изгрява нова, удивително ярка звезда.
РУВИМ: Знаех си, че е специална!
МЪДРЕЦ 1: Тя ни насочваше с лъчите си месеци наред. Когато спря, много се зарадвахме, защото това означаваше благополучен завършек на пътуването ни.
СИН НА ОВЧАР: А разговаряхте ли с Йосиф и Мария?
МЪДРЕЦ 1: Да! И след това с поклон поднесохме даровете си на родения Цар.
(В това време гостилничарят се събужда и подвиква.)
ГОСТИЛНИЧАР: Рувиме, не ти плащам, за да говориш с пътниците, а да работиш. Бързо измети пода, че да заключваме вече.
(Рувим започва да мете.)
ГОСТИЛНИЧАР: И вие, господа, споменахте, че дълго сте пътували. Починете си. Леглата ви отдавна са застлани и приготвени.
МЪДРЕЦ 1: Благодарим!
СИН НА ОВЧАР: Ей сега, още няколко минути само.
(Гостилничарят става, изважда ключовете от джоба си и ги подава на Рувим.
ГОСТИЛНИЧАР: (към Сина на овчаря и Мъдрец 1) Лека нощ! А ти (обръща се към Рувим), заключи!
МЪДРЕЦ 1, СИНЪТ НА ОВЧАРЯ и РУВИМ: Лека нощ!
(След като гостилничарят излиза от сцената, Рувим нетърпеливо казва)
РУВИМ: А кои са Мария и Йосиф?
СИН НА ОВЧАР: Мария е майката на детето. То се казва Иисус. А Йосиф е мъжът на Мария.
РУВИМ: Колко съм благодарен, че Бог ви изпрати. Аз вярвам във всичко това и сега сякаш в сърцето ми изгря звезда на надежда и радост!
(Синът на овчаря се изправя и се прави, че гледа през прозореца нагоре към небето. Изведнъж стреснато казва.)
СИН НА ОВЧАР: Няма я! Изчезнала е!
РУВИМ: Какво си загубил?
СИН НА ОВЧАР: Всички сме я изгубили! Звездата, ярката, няма я!
РУВИМ: Как така! Не може да бъде! Дай да видя?
(Рувим също поглежда през прозореца.)
РУВИМ: Наистина! Какво ще правим сега?!
МЪДРЕЦ: Успокойте се! Звездата извърши това, за което бе поставена. Тя беше знак, показващ раждането на Царя. Беше и пътеводна звезда, която ни посочи къде е детето, за да го намерим.
РУВИМ: Но тогава как следващите поколения ще научат за Спасителя Цар?
МЪДРЕЦ 1: Тази вълнуваща нова задача (обръща се към разказвача) се пада вече на нас, очевидците!
РАЗКАЗВАЧ: (усмихва се и му показва палец нагоре) Радвам се, че харесваш ролята си в нашата различна сценка.
МЪДРЕЦ 1: О, да, много! (обръща се към Сина на овчаря) Аз например, ще разказвам на всеки, когото срещна по пътя си… (обръща се пак към разказвача) Чак сега ми стана ясно защо сме тръгнали за Египет.
РАЗКАЗВАЧ: Казах ти, че всичко е наред и върви по план.
МЪДРЕЦ 1: Така е. (обръща се към Рувим) И тази нова мисия ще озарява сърцата ни с радост цял живот!
(На сцената се втурват Мъдрец 2 и Мъдрец 3. Носят всичкия багаж и притеснени казват)
МЪДРЕЦ 2: Бързо, да тръгваме! Няма време за губене.
МЪДРЕЦ 3: Яви ми се ангел на сън. Каза да не се връщаме по пътя, по който дойдохме!
МЪДРЕЦ 1: А защо да бързаме?
МЪДРЕЦ 3: Защото сегашният владетел не трябва да научи къде сме намерили новородения Цар. Незабавно трябва да тръгнем за Египет!
МЪДРЕЦ 1: Но ние знаем само пътя, по който ни доведе звездата.
СИН НА ОВЧАР: Аз знам един стар и безопасен път. С търговците минахме от там наскоро. Тръгнете ли по него, никой няма да ви срещне. Искате ли да ви го покажа?
МЪДРЕЦ 1: Ами приятелите ти?
СИН НА ОВЧАР: Докато се събудят, ще се върна.
МЪДРЕЦ 1: (обръща се към Рувим) Сбогом, приятелю! Пази в сърцето си всичко, което чу и се моли се за нас.
РУВИМ: Така ще направя!
МЪДРЕЦ 2: По-скоро! Да тръгваме!
(Синът на овчаря и мъдреците излизат и тръгват. Рувим се прави, че заключва след тях. Коленичи и започва да се моли. Застива в тази поза.)
РАЗКАЗВАЧ: (чете) Тук приключва нашият разказ. Но историята не свършва!
И днес Бог открива на хората тайната за това кой е Иисус Христос. Истината за Него изгрява в сърцата им и започва да сияе. Тази вяра никога няма да изчезне. Светлината й ще продължи вечно.
(На сцената излизат всички участници и бързо се подреждат в редица, докато разказвачът тържествено казва последните реплики.)
РАЗКАЗВАЧ: Дори на нас, най-малките и обикновени хора, е дадена тази голяма чест – да помним и да разказваме за идването на Спасителя. Да честваме всяка година светлия празник. И да се поздравяваме с:
ВСИЧКИ: Честито Рождество Христово!
к р а й
 |
|
