… ИЛИ ИНТЕРПРЕТАЦИИТЕ НА СЛОВОТО
 |
|
Ако се доверим на световните майстори на перото, писането като действие е не само най-добрата интерпретация на мислите, но и занаят. И както е при всеки занаят, ежедневната работа, съчетана с усърдие и дисциплина, може да направи от чирака майстор. Вдъхновението е повече подтик към овладяването на словото, отколкото движеща сили по пътя на всеки, пожелал да навлезе в дебрите на творческото писане.
Изкушени от възможността да претворят чрез словото света около себе си, учениците от частно училище „ЕСПА” изграждат умението да си служат с думите, защото знаят, че то ще ги въведе в онази граматика на фантазията, за която говори Джани Родари. Затова и участията в националните състезания и олимпиади по роден език и литература са проверка за наученото в часовете. Успешното представяне в тези надпревари, където децата от „ЕСПА” виждат докъде са стигнали в изграждането на своята езикова култура, само по себе си свидетелства за техните сериозни всекдневни занимания.
Достатъчно е да споменем, че през изминалата учебна година над 80% от участвалите в националните състезания по български език и литература „Любословие” и „Стъпала на знанието” са отличени с награди като финалисти, защото в тези надпревари, които продължават в два или три кръга през цялата учебна година, вземат участие хиляди ученици от цялата страна.
Опознаващи по този начин и многопластовата изразност на родната реч, една част от възпитаниците на „ЕСПА” използват и възможностите, предоставени им от уникалната Авторска образователна концепция на училището, като съсредоточават работата си в Ателието по творческо писане „Метафора”. Въпреки че то действа само от две години, резултатите от целенасочените усилия на децата са налице.
През учебната 2015/2016 година малките писатели са участвали в седемнадесет национални и международни литературни конкурса, а техните разкази, стихове и есета са отличени с петнадесет първи, десет втори, седемнадесет трети и осемнадесет поощрителни награди. За своето цялостно представяне през този период ателието „Метафора” с ръководител Рени Стоичкова е получило осем грамоти за високи литературни достижения.
За Велина Златева, Павла Петрова, Константин-Кирил Пеев, Емили Стоянова, Криста Лазарова, Виолета Богданова, Васил Рахнев, Йоан Йоцев, Ианти Бохосян, Йоана Христанова, Миа Станева, Димо Табаков, Георгия Маркова, Юлияна Ковачева, Карина Момчилова, Изабел Калчева, лауреати на литературните конкурси, но също и сред победителите в националните състезания по български език, успехите са резултат от упорита работа. Наградите са своеобразно превъплъщение на техните ежедневни усилия, защото вече са разбрали, че писането като занаят изисква постоянство в усърдието да се овладява изразната сила на словото.
Едва тогава действията на пишещия се превръщат наистина в най-добрата интрепретация на неговите помисли и той може да осъществи желанието си да сътворява светове в словото.
Рени Стоичкова
Вечният дух на Коледа
Отново е ноември. Дните стават все по-къси, мъглата протяга пипала над града, а слънцето все по-рядко ни дарява с бледата си усмивка. Но в душата ми е топло и светло, защото наближава любимото ми време от годината. Коледа! За някои този празник означава веселие до зори край богато отрупана трапеза. Други го свързват с подаръци, грижливо скътани под пъстро украсената елха. За трети това е ден, в който празнуваме рождеството на Божия син – спасителя на човечеството. Аз обичам хубавата храна, споделена с близки хора. Радвам се от сърце, когато украсявам празничната елха. Очаквам с трепет получаването на подаръци. Почитам тайнството на Рождество Христово. Но за мен Коледа е преди всичко празник на вярата и на надеждата, които отглеждаме с обич в сърцето си и даряваме на нуждаещите се от подкрепа. И колкото повече даваме, толкова по-богати и щастливи ставаме, защото изворът на вярата и надеждата никога не пресъхва.
Вярата за мен не е религиозно заслепление, заради което се водят войни и се отнема живот. Не е и поклонение пред светини или просто отправяне на молитви в храмове на светлината на свещи. Вярата е свещена, когато се изразява в доверие в най-близките хора, в убеденост в доброто начало и в увереност, че незримите неща са най-хубавите и най-истинските. Аз вярвам на родителите си и на приятелите си заради невидимата, но здрава нишка на обичта, която ни свързва. Готова съм да ги последвам и да им помогна без да им задавам въпроси, защото се доверявам на тяхната преценка и вярвам, че те биха направили същото за мен. Сигурна съм, че взаимното доверие ще промени света, ще го направи по-добро място и така животът ни ще стане по-лесен. Но за да се доверим на другите, трябва първо да повярваме в самите себе си, да поемем отговорност за постъпките си и да продължаваме напред въпреки трудностите и неуспехите.
Сестра и спътница на вярата е надеждата, която носим в сърцата си. Да се надяваме означава да тръпнем от очакване, че нещо хубаво ще се случи на нас, на близките ни или на света; да бъдем постоянни, твърди и непоколебими и да не се отказваме. Надеждата не е празно мечтание или опит да погледнем в бъдещето и да го разгадаем. Тя е чудото, което ни подкрепя в трудности, дава ни вътрешна опора и ни вдъхва душевни сили да продължим към целта. Прекрасно е да таиш надежда в сърцето си и да вярваш в успеха на начинанията си. Но истинското благородство е в това да дадеш надежда на някой друг, да го окуражиш да продължи да се стреми към целите си и да го накараш да повярва, че е важен и значим.
Вярата и надеждата се възраждат на Коледа. На този празник вярата ни в доброто и човека е най-силна, а надеждата ни за по-добри дни – най-голяма. Затова си пожелавам всеки ден да носи магията на Коледа, за да бъдем по-силни и по-добри. И да помним, че ние самите и хората около нас се нуждаят най-вече от добра дума, от доверие и от подкрепа.
Велина Златева – 7 клас, ЧСОУ „ЕСПА”
