Приказка от Матей Цветанов, 9 г., с. Правешка Лакавица
Накрай света имало една държава, която се казвала Точновремия. Жителите ѝ винаги били т очно навреме за работа, за училище и за срещи. Никога никой за нищо не закъснявал.
Държавата приличала на огромен часовник, с много зъбчати колеленца и пружинки. Всеки жител имал свое място и професия и бил много важен за функционирането на часовника. Едни се грижели за зъбчатите колелца – да бъдат винаги смазани и да се движат заедно. Други почиствали часовника от космическия прах, който падал непрекъснато върху тях.
Трети били спасители, лекари и пожарникари, които измъквали разсеяните точновремци и чуждоземци от зъбчатите колела. Веднъж даже в часовника се беше закллещила една красива комета, която точновремците освободили и излекували от раните. Тя се казвала Мика и останала да живее в Точновремия. Служела за космически фар, който предупреждава кометите да внимават къде падат.
Министър на часовника бил Матей, а Маги ръководела министерството на забавата. Под нейно ръководство всички птички в Точновремия запявали на всеки кръгъл час, а жителите на държавата оставяли всичката си работа и започвали да танцуват точно за една минута. Това бил първия закон в тази страна.
Всички в Точновремия били много работливи. Дърварите непрекъснато строели нови дървени къщи, понеже населението нараствало. Някои от тях били къщи за гости, тъй като имало много туристи, които обичали да посещават тази страна заради гостоприемството на жителите ѝ. Тук правели най-прекрасната баница на света и питки със сирене, както и най-вкусната бира. От всичко най-много гостите харесвали да танцуват на всеки кръгъл час, затова някои се заселили в тази държава завинаги.
Само един ден в годината било разрешено със закон нищо да не започва и да свършва навреме. В този ден часовниците били изключвани и жителите не вършели никаква работа. Спели до късно, после отивали да плуват в реката и играели до късно футбол. Вечер се събирали на централния площад, свирели на китари и тамбури и танцували до премала. Начело на музикантите били министрите Матей и Маги, които били най-добрите музиканти в държавата. На този ден никой не отивал на среща навреме и никой на никого не се сърдел заради това.
Веднъж на този ден в Точновремия пристигнал пътешественикът Ивайло. Той бил удивен от живота в тази страна, но не знаел, че това бил изключителен ден и се случвал само веднъж в годината. Ивайло изобщо не обичал да става сутрин рано и винаги закъснявал за работа. Решил завинаги да се засели в тази държава, защото това било мястото на неговите мечти – да няма часовници и винаги да прави каквото и когато си поиска.
На другия ден обаче животът тръгнал в обичайното си русло и Ивайло се почувствал много зле. Създавал много проблеми и гражданите на държавата се чудели какво да го правят. Три дни и нощи заседавали министрите и накрая Матей казал:
– Граждани на Точновремия, съветът на министрите разгледа случая Ивайло и реши да създаде квартал Ненавремия, в който никой никога да не отива навреме на работа и винаги да закъснява за срещи. Министър на този квартал се обявява Ивайло. Той нека да го управлява и всички въпроси в Ненавремия отправяйте към него. Само един ден в годината всички трябва да спазват законите на Точновремия.
Ивайло бил много щастлив. Той очаквал наказание, а получил подарък. Започнал с всички сили да организира живота в квартала Ненавремия. Нищо обаче не вървяло като хората. Извикал дърварите, за да им представи градоустройствения план, но те не дошли навреме. Пристигнали заедно с лекарите с няколко часа закъснение и Ивайло не знаел с кого да разговаря първо за важните държавни дела. Децата отивали на училище когато си поискат, но нямало учители в класната стая, понеже те ходели за риба или на концерт в това време. Настанал невъобразим хаос.
Тогава Ивайло решил да обяви график за срещите и начален час за учебните занятия. Задължил учителите и учениците да пристигат в точно определен час в училище. Майсторите трябвало да работят точно 8 часа на ден, а не колкото си поискат, понеже те обикновено искали изобщо да не работят, но пък искали да получават заплата. Това не можело да продължава така.
Ивайло се убедил, че неговият квартал Ненавремия не може да съществува. Той отишъл при министър Матей и свикали националния съвет, съставен от всички министри на държавата. Всички изслушали Ивайло, който не само че дошъл навреме за срещата, но и се отказал да бъде министър на Ненавремия. Животът показал, че такава държава не може да съществува.
От този ден той бил назначен за министър на полицията, който строго да въвежда ред в Точновремия. Ивайло с радост приел, убеден в полезността на това дело. Пък и вече се научил всичко да върши в определения му срок.
А животът в Точновремия продължил по своя си традиционен начин и всички се чувствали прекрасно. На всеки кръгъл час пеели и танцували за една минута и това им давало прекрасно настроение за всичките им дела. Точно по часовник, според приетия закон, в бирариите се появявала и една възрастна дама с бухалка, която напомняла на мъжете с халби в ръка колко време им е позволено да останат там. Те се подчинявали безропотно, понеже наказанието за подобно провинение било да бъдат направени министри на квартала Ненавремия.
 |
|
