Рисунка: Дарина Росен Николова, 14 г., „Лазарка“. ЦПЛР, София
Моята българска бродирана риза
Слагам бляскава премяна,
история в нея е вдяна,
не дреха, а традиция обличам,
на гърди ми е България и я обичам!
И така весел пременен ще ида на мегдана,
там на хорото ще се хвана
или пък ще ида на разходка в Рим, Милано, Пиза
с моята българска бродирана риза.
Момчил Стоянов, 12 г.
Таня Домущи, Антонина и Ксения Пинтайсъка,
Бродираната риза
разказ
Гергана беше добро и културно момиче с огромен интерес към родината и традициите ѝ. Беше запалена колекционерка на стари монети от времето на социализма в България, както и банкноти от същия период. В класа си бе отличничка. Беше гордостта на родителите си.
Един ден разглеждаше таванското помещение на къщата им на село, което беше много голямо. Из кашоните, ровейки за някоя скрита монета, тя намери стара видимо прашна дреха, която бе народна носия. Чудеше се на кого може да е, защото за никого от семейството си не знаеше, че е имал интерес към народните танци, освен починалият ѝ дядо. Дочула стъпките на своята внучка, баба ѝ, вдовица на преклонна възраст, затропа с бастуна си от стаята, в която живееше и която беше точно до вратата за стълбището. Баба Мария веднага се досети за какво внучка ѝ се е качила на тавана, но когато видя какво държи в ръцете си, пребледня. Гергана съзря баба си и с усмивка от единия до другия край на лицето побърза да покаже находката си. За разлика от внучката си, тя не бе толкова щастлива.
-Бабо какво ти е, защо не се радваш? – попита в стремежа си да разбере повече Гери.
-Чедо, къде я намери, мислех, че съм я изхвърлила?
-Беше в онзи кашон бабо, точно след коледната украса.
Баба Марийка не знаеше какво да каже. Не мислеше, че ще дойде моментът, в който тя ще разкаже историята на своята печална съдба, но всичко клонеше в тази посока.
Без да обели и дума, тя поведе внучка си към нейната стая и седнаха на леглото ѝ.
-Чакай тук, искам да ти покажа нещо! – промълви със сълзи на очите баба Мария.
Рисунка: Яна Дамаскин, „Бесарабска българка“
След минута тя се завърна с един прашлясал и избледнял с времето албум. Докато вървеше, от него започнаха да изпадат малки снимки с лика на дядото на Гери – Петър. Баба Марийка взе една снимка и каза на внучката си:
-Знаеш ли кой е това?
-Дядо Петър – отговори едновременно учудено и щастливо Гери.
-Едно време ние бяхме в един танцов ансамбъл, който в момента още функционира. Носията, която намери на тавана… беше моя. Тя остана единственият ми спомен от онези времена..
Още преди да завърши изречението Гергана я изпревари:
-Кои са „онези времена“, за които говориш, бабо?
-Най-активният период на нашия ансамбъл. Канеха ни навсякъде, печелихме награди от всички краища на страната и отвъд нея, ходехме по концерти.
В този момент една сълза се стече по сбръчканата кожа на баба Мария и падна точно върху снимката на починалия ѝ съпруг. Гери разбра, че има и още от историята, и не закъсня да попита:
-Но какво е станало тогава, като всичко е било наред?
-На един концерт във Варна дядо ти си навехна много тежко глезена. Трябваше да лежи на легло поне 2 седмици, но на четвъртия ден се спомина. Оттогава се зарекох никога повече да не нося носия. Тази явно майка ти я е запазила.
-Аз не знаех, че дядо е починал от това. Вие все ми повтаряхте, че е починал от старост.
-Не искахме да спираме мечтите ти, Гери. С майка ти виждахме, че имаш интерес към народните танци и не искахме да го спираме, заради нашите драми. Искахме да направим всичко възможно да се чувстваш уверена, докато се развиваш в своето начинание.
-А кой беше вашия ансамбъл, бабо? -рече внучката.
-Българе, бабе.
-Също като моят…
Минаха няколко месеца от разговора между Гери и баба Мария. Двете бяха поели към народното читалище на селото, където щеше да се проведе събора и където специално участие имаше Гергана. Малко след края на речта на кмета, той я представи. Изпълнението на Гери разплака както нея, така и баба ѝ, поради факта, че тя носеше носията на старицата.
Юлиян Димитров, 19 г.
Рисунка: Елмира Маринова, 9 г., Арт школа „Колорит“, Плевен. Рък.: Майя Ананиева
Валерия Цонкова – Измаил, Украйна; Белослава Георгиева; Виктория Горбан – Измаил, Украйна
ШЕСТО ИЗДАНИЕ „ МОЯТА БЪЛГАРСКА БРОДИРАНА РИЗА 2022“,
ОРГАНИЗИРАНО ОТ БУ„ АЗБУКИ“ В РИМ И КОЛЕФЕРО, КЪМ КУЛТУРНА АСОЦИАЦИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ“, ИТАЛИЯ
