Рисунка: Веселина Кунова, 10 г., Арт школа КОЛОРИТ, гр. Плевен. Рък.: Майя Ананиева. 2021 г.
Рождественски подарък
Разказ от Никол Ивайлова Йотова, 13 г., ОУ „Д-р Петър Берон“, гр. Плевен. Рък.: Анелия Яхорова Атанасова
Снегът скърцаше под пробитите износени ботушки. С угрижено лице, потънало в мисли, момиченцето крачеше бавно по широката и бляскава улица и дори не усещаше измръзналите си крачета.
Теди беше едва десетгодишна, а вече живееше със своята голяма мечта- толкова близка и в същото време толкова далечна. И все пак малкото дете не се отказваше. Тя извираше от сърцето му и затова то я следваше при всяка възможност. Рисуването я правеше истински щастлива, защото можеше да кара нещата да оживяват. В рисунките й всичко беше възможно. За жалост нямаше родители, които да подкрепят мечтата й.
Наближаваше Коледа, но с нищо нямаше да е по-различна от другите. Когато беше малка и вярваше в дядо Коледа, все се надяваше, че следващия път той няма да я пропусне. Така порасна, чакайки своя коледен подарък. Скоро разбра, че родителите са тези, които радват децата си с изненади под елхата и… спря да се надява. Откакто се помнеше живееше в местния интернат за сираци.
Вървеше безцелно и гледаше с празен поглед бляскавите витрини на магазините, продаващи щастие за всеки, но не виждаше нищо. Забързани минувачи с усмивки по зачервилите се от студа лица, натоварени с коледни пакети, блъскаха унилото дете ту отляво, ту от дясно.
Неусетно стигна в края на улицата и само се удиви, когато осъзна, че се е отдалечило толкова много. Последният магазин привлече вниманието му и то се отправи към него. Замря пред пищно украсената витрина и за момент забрави за бедността и нищетата, които я следваха навсякъде.
Магазинът омагьоса момичето дотолкова, че не му даваше да си тръгне. Картини, нарисувани с душа, бели платна, търпеливо чакащи своя художник, бои… Да, бои. Точно от това имаше нужда. Бръкна с ръчичка в джоба си и дрънкането на дребни монети върна Теди в действителността. При тази липса на пари мечтата за нея бе просто химера. Стоеше с тъжен поглед към надеждата и не помръдваше.
Изведнъж леко и нежно докосване по рамото я изкара от дълбокия унес.
– Хей, рожбе, изгуби ли се?- тих и съчувствен глас прозвуча зад гърба на малкото момиче.- Добре ли си?
Теди се обърна и очите й моментално се избистриха. Възрастна жена с миловидно лице и тънка усмивка се беше надвесила над нея. Детето се поокопити, поклати глава, може би тъжно, може би смутено…
– Какво се случва в тази малка детска главица? Какво е помрачило радостта на такова красиво дете и то точно в навечерието на Коледа?- продължи непознатата.
Теди извърна глава, отправи отчаян поглед към богато украсената витрина на магазина, сви малките си устнички и промълви:
– Какво е Коледа, когато не можеш да имаш това, от което имаш нужда?!
– Мило дете, Коледа не е само подаръци. Коледа е свят празник, празник на семейството.-каза нежно непознатата и погали Теди по главичката.
-Аз…. нямам семейство.- с тъжен глас прошепна момичето. – Аз живея ето там.- посочи светещата сграда на интерната в отдалечения край на улицата.
Жената се притесни. Разговорът започна зле. Нямаше ни най-малко намерение да засегне детето. Трябваше да излезе от конфузната ситуация.
– Вие празнувате ли Коледа в интерната?
– Дааа, празнуваме. –иронично отговори детето .- С банани от спонсорите.
– А какво ще кажеш да дойдеш утре у нас на празничен обяд? Домът ни е скромен, но близките ми ще се радват да посрещнат гост.
При тия думи Теди ококори кръглите си черни очички, замига ритмично, а дългите й миглички запърхаха игриво. Вълнение и скромна усмивка се появи на слабичкото бледо лице.
– А подаръци ще има ли?- побърза да попита тя.
– Не обещавам, но със сигурност мога да ти предложа един по- различен празник. Живея отсреща. Ако решиш…. Заповядай!
Жената погали за последно момичето и тръгна по пътя си замислена. „Клетото дете! Няма си никого на този свят“.
На другия ден- Коледа, в дома на леля Неда цареше усилена подготовка за празничния обяд. Децата й старателно подреждаха масата- е, не отрупана богато, но не това е важното. За сметка на това, духовната храна беше в изобилие. Нали в това е смисъла на празника?!
Тъкмо седнаха на трапезата, когато на вратата се почука. Всички се спогледаха, защото не очакваха никого.
Домакинята стана и отвори вратата. На прага стоеше Теди.
– Важи ли още поканата? – смутено попита тя.
– Ама, разбира се! Заповядай!- радостно отговори леля Неда.- Честита Коледа! Гостенката влезе плахо и кимна с глава в знак на поздрав.
– Честита Коледа! Весела Коледа!- поздравиха усмихнати малките домакини.- Добре си ни дошла!
– Заповядай, седни при нас! На нашата трапеза винаги ще се намери място за добри гости- радушно я покани домакинът- чичо Ичо и сложи още един стол.
Той разчупи погачата, даде първо на гостенката и тържествено каза:
– Днес празнуваме Рождество на Нашия Бог Исус Христос и с него надеждата за ново и светло начало, в което да живеем всички тук, заедно в хармония и радост. Нека чрез силата на Неговата любов да станем по- добри, по- състрадателни, да подаваме ръка за помощ и разбиране на ближния. Честито Рождество Христово, деца!
Теди пое парчето хляб, отговори на поздрава и се замисли над думите му. Тази Коледа бе различна за нея, бе първата извън интерната и първата, която ще прекара с хора, които отвориха вратата и сърцата си за едно непознато и самотно дете. Не бе минал и час и тя беше вече част от тях. Обхваната от топлината в очите на това мило семейство, от спокойствието, което й даде домашният уют, Теди се почувства защитена, в безопасност. Тя разбра колко малко е нужно, за да си щастлив – една блага дума, една усмивка… .
От време на време малката гостенка идваше на себе си, вглеждаше се в сияещите лица на семейството, милите им усмивки, топлите им погледи и сякаш чувстваше, че не бяха сами, че между тях беше родилият се Христос, който ги сгряваше със своята любов и благодат.
Тя си даваше сметка колко е била ощетена от радостите живота, лишена от грижа, семеен уют и обич. Тези хора я приеха в дома си и й показаха истинската същност на Коледа. Не бляскавите витрини на магазините и очакваните подаръци правеха Коледата празник, а обединяването на хората около появата на бял свят на Богомладенеца, носещ надежда в живота и обич в сърцата им.
От този ден нататък Теди нямаше да е същата. Тя се преоткри, защото допусна Бог да се роди в сърцето й. Беше Му благодарна, че Той я дари с най- ценния подарък- топлина, любов и подкрепа. Пораствайки, тя щеше да ги предаде другиму.
P.S.
Дали е Коледно чудо, не знам, но силно вярвам, че чудесата са реалност и те зависят от нас, от теб, мен, от всички ни, стига да вярваме в тях. Затова нека направим по едно чудо, нека станем по- добри хора и да продължим тази история!
