Есе от Елена Точева – 11.клас, ПГ „Пейо Яворов“, гр. Петрич. Рък.: Здравка Трайкова, преподавател по БЕЛ.
Рисунка: Цвета Георгиева, Шумен. Рък. Теменуга Христова
Наградена творба в Международния конкурс „Роди се дете, Син ни се даде“, 2020 г.
Тиха Коледна вечер е. Небето ръси бели пухчета. Навън е тихо и спокойно. Улиците са празнично украсени. Всички са притихнали в очакване на своето коледно чудо. Къщите са шарени за радост на децата. Уханието на борови клони и уютната топлина от камината завладяват чудната нощ, а снегът е прегърнал света. До камината стои коледна елха, в която се преплитат цветовете на надеждата, любовта и радостта. Лампички, които светят като малки шарени огънчета, разноцветни топчета и коледна звезда носят смирение и вяра. А отдолу едно коледно чорапче – червено като живота, Божията любов, Христовото раждане, се преплита със зелени нишки, които носят надежда и плодородие на земята, и с бяло като светлина към бъдещето. В него са останали спомените от детските коледни мечти. Вместо подаръци, тази година в него се пускат желания. Някои мечтаят за богатство, други за любов, трети за спокойствие на семейството. Но всеки, загледан тайно в сипещите се снежинки и бялата постеля, мечтае за нещо съкровено.
И душата нарича в Коледната нощ…
Да бъде по-добър светът…
Нека има навсякъде по света любов между хората. Нека няма лъжи и хората да бъдат искрени помежду си. Да няма лицемерие и неприязън, а истинско приятелство, на което да разчиташ. Да няма самота, тъга и мъка по човешкия път . Да няма скитащи се хора без опора и дом. Нека няма войни и разбити семейства. Нека няма сълзи, а само прекрасни усмивки. Нека всички споделят чувствата без страх, за да бъдат разбрани. Нека има прошка и шансове за неволните прегрешенията. Нека времето излекува страдащите хора и всеки да вярва – в Бог или в себе си. Всеки да бъде силен да се бори за своите мечти и щастие. Нека щастието да прегърне света, както снегът е прегърнал нощта и блести. И светлината да достигне всяко кътче и да озарява пътечката на добрините. Хората на духа да посяват семето на доброто в душите си, за да има светло бъдеще.
Да бъдат щастливи семействата…
Нека има здраве, за да се радва на дълголетие. Нека има хармония за обединение и уют. Нека има пламъче, което да поддържа вярата. Да има подкрепа за бъдещи успехи. И защита от лоши сили. И сплотеност за сбъдване на мечти. Нека има утеха за щастие на всички. Да има разбирателство за спокойствие и мир. Нека има любов за усмивки на всички.
Семейството е храм, крепост, врата към бъдещия свят на ценности и ценни духовни опори. Спасителен остров за децата и бряг за душата в края на житейския път.
Да бъда АЗ…
Да бъда с цветна душа – да притежавам и показвам различните свои лица, пъстротата на своята душа. Нека имам горещо сърце, готово да поеме цялото щастие, което ме очаква. Да бъда мечтателка за красивия и вълшебен свят към нови приключения. Да бъда като пеперуда – нежна и спокойна, и да превърна света в спокойно място на топлота и близост. Да бъда като цвете – смирена, но с красотата да докосвам и правя добрини. Нека бъда като дъгата – да показвам добрия път, по който да вървят хората. Да бъда като слънцето – да озарявам и разпръсквам светлина, която да докосва сърцата на всички към добро. Да бъда фея – да мога с докосване да превърна всяка сълза в усмивка.
Нека коледните желания бъдат усмивката на хората в мрачните дни, грижата за нуждаещия се, протегнатата ръка за помощ и малкото добро, което ще стопли човешкото сърце.
Нарекох мечтите и затворих чорапчето. Само чудото на омайната Коледната нощ и словото ще ги омагьосат. Навън е тъмно, но тъмнината не е край. Тя е начало на надеждата за светло утро, вяра за по-добро бъдеще и любов за всеки човек, който избира да бъде щастлив.
И само ако всички мечтаеха за такива подаръци…
Какъв щеше да бъде светът! Нашият нов, прероден Божи свят!