Софийско детство
Когато бях съвсем мъничка
и още в София живях,
аз хващах мама за ръчичка
и тръгвахме на детски джаз.
Отправяхме се ние към „Бенковски”,
че „Чайната” тогава беше там,
да се науча на добри обноски
с тромпет, маримба и тимпан.
Елица от „Раковска” се провикна:
„Не може детство без пиано”,
а после тайничко намигна
и връчи ни дайре лилаво.
Там срещнах също кака Мими
и нейната вълшебна тамбура,
танцувах аз под струните красиви
и Щърко пях с усмивка на уста.
Друг път „Дондуков” посетихме,
там приказен балет видях,
красавицата спяща уважихме,
щастлива после аз заспах.
Такова бе софийското ми детство,
дари ми мама пъстрата мозайка –
да видя аз културното вълшебство,
да имам музикален вкус от малка.
Кой знае, може би напролет
пак с мама в София ще дойда аз,
за да посвирим с Венцислав Благоев,
с тромпет той, аз пък с маракас!
Елена Георгиева, 13 г., VII г клас
СУ „Любен Каравелов” – гр. Несебър
 |
|
