Очерк от Кристина Ангелова Гаврилова, 10 г., БКПУ „Паисий Хилендарски“, гр. Памплона, Испания.
Рък.: Стела Русева
Фотография: Владимир Добрев
Имало едно време град, който носел величественото име София. Това било последното и най- красиво име на града, съдържащо в себе си мъдростта. Неговото гръцко значение било именно „мъдрост“. Той бил столицата на България. Предходните му исторически имена Сердика, Средец и Триадица криели в себе си интересни и тежки съдбовни истории, разказвани и до днес. След като градът започнал постепенно да процъфтява и да се съживява след укрепването на българската държава, той променил и своето име – София. Станал значимо средновековно средище с традиции.
Древната ни столица е не само най- големят град, а аристократичен, европейски, и древен притегателен център за всички българи и чужденци. Тя имала дълга и трудна историческа хронология, оставила следи със 7000-годишното си съществуване.
Тръгвам по улиците на града, търсейки интересни и привлекателни точки.
В моето съзнание е останала внушителната статуя на красивата жена София със совата и лавровия венец. Фигура, която прави впечатление на всеки преминаващ и новодошъл в мегаполиса. Около нея е винаги жужащо от хора и автомобили. Усеща се забързания живот, присъщ за всяка столица.
Но не оттам идва идеята за неговото кръщение. В далечната 1376 г. името на града е споменато за пръв път в Хърватия. То идвало от древната базилика „Света София“, която и до днес е съхранена в квартал Оборище. Раннохристиянската църковна архитектура е запазила своята автентичност. Храмът е действащ, а също има и музейна част.
Разхождайки се, наблюдаваме как старопрестолният град е запазил своя туристически дух и възрожденски облик. Там имало много образователни и развлекателни забележителности, като музеи, паркове, паметници на културата, храмове, кина, театри и забавления за малки и големи.
Най-големите и стари музеи са Националният исторически музей, Музеят на социалистическото изкуство, Военноисторическият музей, Природонаучният музей, Музеят на илюзиите и много други.
Силно впечатление ми направи арехологическият комплекс „Сердика“, защото е разкопка на открито, която всеки може да види в центъра на София. Сравнително ново и съвременно е неговото появяване, изникнало при случайни разкопки на метрото. Античната му архитектура е привлекателна гледка за окото на всеки естет с римски привкус. Изключителното откритие отваря и нова страница в нашата история, като променя и някои факти около стара Сердика.
Това са забележителности, които биха приковали погледа на любителите на града и търсачите на археологически изкушения. Също така има много паркове за отдих и разходка, като най-големият е Борисовата градина. Всеки е чувал за него, сядал е на някоя пейка около езерото с лилиите, хапвайки сладолед и се е взирал в неговата зеленина и спокойствие. Друга природна забележителност е красивата планина Витоша, която обгръща като майка града и му придава свежест с дъхавата си природа.
В София се намира и най- голямата църква на Балканския полуостров – православният храм-паметник „Св. Александър Невски“. Недвусмислен символ на духовността, разположен в сърцето на най- големия град, покрит с истинско злато. Нововизантиският стил на сградата преплита културите на много народи. Символ на освобождението на народа и свободното изповядване на вярата. От птичи поглед изпъкват златните кубета на храма и нейните внушителни мащаби.
Патриаршеската катедрала е дала възможност на хиляди християни да влязат и отправят своите дълбоки и искрени молитви, които да им вдъхнат вяра и надежда в доброто. Всеки минал оттам вярващ човек е оставил и частица от себе си и своята съдба.
Неповторимата църквата е невероятно културно наследство, а и сборен пункт и на жителите на града на всеки православен празник. Място, което трябва да се помни и знае от всички нас.
София си остава моята любима столица- стара, непреклонна, красива възрастна жена с млад дух и огромно наметало- пазителка на българския дух и изконните християнски нрави.