Носи ли всеки от нас по мъничко от значението на София?

Есе от Александра Василева Павлова, 15 г., ПДТГ  „Димитър Хадживасилев“, гр. Свищов

023а

Фотография: Владимир Добрев

Мъдростта е събирателно понятие, произлизащо от гръцката дума „sophia“, чието значение е изключително широко. Основното разбиране за мъдрост е „бистър ум, благоразумие, голям жизнен опит“. Мъдростта от древността е почитана и уважавана ценност заедно с героизма, красотата и други. Мъдростта е прозрението, знанието и осъзнатостта за непроменимите истини. Мъдростта е ценена способност, с която хората се отличават и прославят. Тя е прозрение, тя е истина, тя е по-високо ниво на мислене и знание.

В народните възприятия, мъдростта се притежава предимно от по-зрели на възраст хора. Те имат повече житейски опит, повече знания – както често хората изтъкват „аз съм бил по-дълго на този свят“. В приказки, легенди и фолклор се наблюдава, че мъдреците са стари хора, често с дълги бели бради и коси, физически немощни, но въпреки това техните познания са тяхното предимство. Подобно съвършенство може да се постигне с много търпение, непрестанност и упоритост. Мъдреците също се характеризират с проницателно мълчание, равнодушност и асертивност. Техните благородни качества ги отличават, а в познатите ни приказки и легенди са почитани и търсени в случай на нужда.

Има разлика между това да си умен и това да си мъдър. А често ми се струва, че хората ги бъркат. Има много умни, много интелигентни хора, но мъдростта не се крепи само на фактологически знания, закономерности и точности. Мъдростта обхваща всички науки – хуманитарни и точни, но се уповава и на нашите инстинкти. Именно разнообразното и богато общокултурно познание може да направи някого мъдър. Мъдростта не може да бъде принудена или закупена. А за мъдрите хора, знанието е дар и те често го споделят с другите, което го прави още по-хубав дар. Мъдрите хора не са покварени, алчни, користни, злобни, чревоугодни или себелюбиви, поради знанията си. Именно по този начин те успяват да съзрат, прозрат, открият това, което другите не могат и да израснат душевно, за да достигнат това познание.

В речта на Сократ, пресъздадена в диалога на Платон „Апология на Сократ“, намираме известното твърдение „Аз знам, че нищо не знам.“ Въпреки, че има и хора, които не разбират значението на тези думи, те могат да бъдат ясно подкрепени със следния откъс: „… като си отиват, си мислех: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много… Изглежда поне мъничко съм по-мъдър от него в това, че което не знам, не мисля, че го знам“. В този откъс намираме прозорливостта, с която Сократ е описал мъдростта по толкова прост начин. Понякога тя представлява знанието за личното ни незнание. Защото, както е казал философа, аз знам, че нищо не знам, но признавайки незнанието си, той отново е прав и това го прави по-прав, отколкото всеки друг, който твърди, че знае нещо, което всъщност не знае.

Хората често казват, че мъдрият избор не винаги изглежда правилен в началото, но в края на пътя, всички виждат неговата правота. Мъдростта има част от характеристиките на математиката и астрономията – мъдрите хора се ориентират не по звездите, а по знанията си за бъдещото развитие и пресмятат няколко хода напред в шахматната партия на живота. За да си мъдър, трябва да разбираш живота, а за го разбираш, трябва да си даваш време да го изследваш и наблюдаваш. Това доказва и защо повечето мъдри хора са толкова възрастни – те са имали повече време на този свят, видели са повече неща и са правили достатъчно грешки, от които са се научили. Това обаче не бива да значи, че младите също не могат да бъдат мъдри, напротив. При тях може би тази прозорливост, примиреност, уравновесеност в решенията просто се среща по-рядко, което не означава, че не среща изобщо.

Легендата за произхода на името на столицата ни – София, символизира мъдростта на майката на Вяра, Надежда и Любов и те всички и до днес от небето се простират по целия свят, предоставяйки на всички вяра, надежда, любов и София (мъдрост).

Дори не всички да носим София в себе си, трябва да знаем, че това не трябва да ни спира да се стремим към нея. Защото тя не е вроден инстинкт, тя не е записана в някой учебник или уебсайт – тя е именно съвкупността от житейския опит, знанията, интуицията, които заедно развиващи се, ни правят по-мъдри.

София-мъдростта никога няма да изчезне – поне докато човешкия вид е жив. Защото мъдростта не може да съществува без да има тяло, в което да се всели. Затова и герба на София гласи „Расте, но не старее“ – защото мъдростта е вечна, с непостоянна форма, като парче глина, заключено дълбоко в дебрите на знанието и само този, който го достигне ще може да го моделира по свое желание. Може от него да създаде бинокъл, с който да наблюдава случващото се около него и да съзира истината в земния свят; може да създаде телескоп, с който да съзира истините и тайните на безкрайната заобикаляща ни вселена; а може от него да създаде множество купи, в които да налива всички свои познания и прозрени истини и благородно, без пари да ги раздава на хората, така че всички да носят в себе си по малко от София.

Мъдростта сама по себе си е една от най-благородните ценности на този свят и затова тя не може да бъде унищожена от никого!

дълъг банер 2

Как се ражда София?

Имало някога велика империя една –
начело ѝ бил император Юстиниан.
Империята процъфтявала, била богата,
но на императора сърцето сломявала тъгата –
дъщеря му София – името мъдрост,
била болна и това носело му скръбност.
Веднъж един мъдрец дошъл при него
и така заръчал нему:
– На твоята болна дъщеря
ѝ трябва почивка в друга земя.
Наредил императорът да търсят земя,
която да е красива, спокойна – най-добра на света.
Намерили те едно селце в подножието на планина –
тихо, красиво, с бистра изворна вода.
Завел той болното си чедо там
и не след дълго от чудото онемял:
Дъщеря му радостна, щастлива,
долината с песни огласила.
В нейна чест там построили славна църква –
на нейно име мъдростта – най-чиста, първа.
По-късно на църквата, селцето кръстено било
и с годините носи на мъдростта името.

Така София от мъничко селце
и до днес продължава да расте,
продължава да цъфти, да се обогатява, да се развива
и надеждата, вярата, любовта и мъдростта от нея прелива.
А над нея Витоша величествено се извисява
и с прохладния си вятър свежест, красота довява.

Александра Павлова Свищов

Александра е лъчезарна творческа личност. Пише стихотворения, приказки и разкази от втори клас. С времето започва да трупа опит и в други литературни жанрове – епиграми, поеми, хайку, поезия и на английски език.

Освен в областта на литературата се изявява в танците, музиката, изобразителното и приложните изкуство. Печели множество награди от регионални, национални и международни конкурси не само в областта на изкуствата, но и на науките.

Александра е изключително общителна и бързо се адаптира в нова среда. Обича да прекарва свободното си време в компанията на семейството и приятелите си, да се забавляват заедно и да се наслаждават на красотата и пъстротата на живота.

Александра Павлова Свищов (1)

за публикация банер 3 Приказка за София