Рисунка: Яна Шиварова, 2-б кл., ЕСПА
Апостоле…
Страшно е…
Да гледаш с мъка бесилото,
да слушаш плача на родината,
да виждаш в очите на Левски
болка и укор човешки.
Велико е…
За цял народ да бъдеш избавление
от вековно и безпаметно забвение,
с думи да запалваш сърцата във едно
под свещено българско крило.
Тъжно е…
Да срещнеш сред своите предател
на вражеска дума да бъде приятел,
сами да отекват геройските стъпки
в мрак да увисват велики постъпки.
Човешко е…
Да питаш „Народе???“ и да страдаш,
мечтата на родината да защитаваш,
в килията на сърцето ти да пее любовта,
окови робски да руши във паметта.
Свято е…
Смелото дело с кама и пищов,
страшният път на бунтовния зов,
под расото черно струи светлина
за знаме със „Смърт или свобода“.
Безсмъртно е…
Да светиш и на бесилото с бяла одежда,
да бъдеш светец, да носиш надежда,
да сееш в душите зрънцето вяра –
духът на народа пред теб се прекланя.
Апостоле…
Станислава Ивова Стефанова,
9 клас, гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич
