Кутиеприбирачът
Разказ
Част първа
Учен Акълов се разхождаше из гората и забил нос в сложните си сметки, обмисляше новото си изобретение. Освен бележки в тефтера му, обаче, имаше и различни размисли и убеждения за живота. И ето какво пишеше там:
„Смисълът на живота не е някаква крайна цел, а пътят, който ще изминем, за да я постигнем“.
Това беше една от най-ценните му собствени мисли, която той безпрекословено следваше.
Неговите убеждения точно тогава бяха, че Рим е западнал, защото не се е развивал. Римляните си мислели, че са постигнали всичко – минерални бани, угощения, развлечния… Никакви възвишени цели, никакви нови идеи. Развитието е важно за всички цивилизации и личности, затова колкото и безполезен да е кутиеприбирачът, той можеше да тласне цивилизацията напред, а междувременно щеше да е полезен за природата.
Да, но колкото повече Акълски се убеждаваше, толкова по-неубедително звучеше. Така той беше готов да се откаже да пусне на пазара своето изобретение. Точно тогава обаче пред погледа му мина още една мисъл, която го насърчи да не се отказва:
„Ако всички се отказваха при първата пречка, то светът нямаше да е постигнал нищо!“.
Това го мотивира и го накара да търси вдъхновение. 
Изведнъж го озари идея как да подобри творението си. Започна да пише бясно по тефтера си и почти не забеляза човека, който стоеше точно срещу него. Когато много се наближиха, ученият си помисли, че ще се сблъскат. Той само си стисна очите, но беше вглъбен в сметките, за да се отмести. Направи още няколко стъпки със стиснати очи, но сблъсък не последва.
Учен предпазливо отвори очи и се огледа. Непознатият сякаш не се бе помръднал и изглеждаше някак странно.
– Извинете, за малко да Ви блъсна – Учен подаде ръка. – Акълски. Учен Акълски.
Когато се ръкуваха, пръстите му минаха през ръката на непознатия.
Дали си беше взел хапчетата? Напипа в джоба си празната опаковка от синьото хапче. Той си помисли:
– Трябва да си сменя психотерапевта!
Кутиеприбирачът проговори:
– Здравейте, Учен!
И Акълски си плю на петите.
Край на първа глава. Следва продължение.
Яна Ангова, 5 клас
 |
|
