Илюстрация: Лили Димитрова, 9 г., АРДУС, Пловдив
Имало едно време една китара на име Муза. Тя била много смела и обичала да свири в ръцете на децата, поради което винаги била весела. Имала синя рокля и пазачи – шест сребърни струни, които пазели сърчицето й от лошите неща в света.
Муза имала приятелка – флейтата Арти. Те често ходели заедно на разходка в парка и се катерели заедно с децата на катерушките. Най-много се забавлявали като скачали на батута, който приличал на огромен роял.
Муза и Арти имали един приятел, който се казвал Давид. Той бил невероятен музикант и често свирел ту на Муза, ту на Арти. Хора, птици и животни спирали да се карат и крещят и се заслушвали в музиката на Давид. Толкова били щастливи заедно!
Веднъж при тях дошло едно момче на име Боби, което гледало сърдито отстрани и не искало да играе с другите деца. Муза и Арти тъкмо били седнали да си починат след едно лудо скачане на батута. Боби хванал Арти за косите и ударил Муза с все сили. Стражите – шестте сребърни струни, се опънали толкова много, за да предпазят сърчицето на китарата, че се скъсали и ударили силно Боби по ръката.
– Ох! Ама че лошо боли! – извикал той отдалеч и погледнал ръката си, на която имало шест кървави линии.
– Сега завинаги ще ти остане белег, да помниш кога си се държал грубо с Муза и Арти! – извикал Давид, който отдалеч чул разстроения стон на шестте струни, когато се скъсали и изсвистяли във въздуха.
Давид взел бинт и мехлем и превързал Муза. А на Арти приготвил чай, понеже страдала от страшно главоболие. Малко по малко настроението им се върнало и те започнали да се смеят. Боби ги наблюдавал отдалеч и тихо се приближил към тях.
– Съжалявам! – казал им той. – Мога ли да играя с вас?
– Добре – отговорили тримата вкупом. – Но никога повече не прави така.
– Няма, обещавам ви!
Четиримата скоро забравили за лошата случка. Боби сам сложил нови шест сребърни струни на Муза, които блестели на слънцето като истински стражи, които пазят сърчицето й от всяко лошо нещо по земята.
Катя и Арти
 |
|
 |
|
