Есе
Едно от най-важните неща за самоличността на човека е да знае езика на народа си. Безкнижните народи са слепи за своята и за световната история и култура. Св. Константин – Кирил Философ казва: „Както без светлина, и радост не ще има за окото, зрящо божието дело цяло, но всичко е ни хубаво, ни зримо, така е всякоя душа без книги“.
Словото е опората, която съхранява духа на една народна общност, неговите бит и култура. Без писменост и език всеки народ губи своето културно бъдеще. Без писменост няма памет и история. Без писмен език няма общуване между поколенията. Без култура няма характер. Общността не съществува в този променлив свят, не е нация, а просто една група от хора, за които никога не може да има познание и място в културната история на света.
Откакто българският народ има собствено писмено слово, различно от всяко друго, може да записва и помни своята история. Може да описва всеки момент от живота си – славен или трагичен. Така всеки българин в днешно време, четейки книги, усъвършенства ума и личността си, като учи историята на България, както и историята на всеки народ по света.
Чрез книгите ние учим, забавляваме се, размишляваме как става или е станало нещо. Чрез тях се развиваме все повече и откриваме неизвестни неща – разбираме кои сме, откъде сме и с каква мисия сме на този свят.
За всеки човек едно от най-важните неща е да знае колкото се може повече – например да знае много езици.
Човек, който владее добре собствения си език, е най-богатият човек. Но ако някой знае всички езици освен собствения, има грях в душата си, който му тежи на съвестта – това е все едно да не познава своите и себе си. Така остава непълноценен и срамуващ се от себе си човек.
България играе ключова роля в развитието на Европа откъм история и култура. С вековното си минало България обогатява и историята на другите славянски народи от Европейския свят. Европа има собствена културна история, която се състои от историите на всички народи в нея. Така историята на един народ се свързва с тази на друг. Всички истории се свързват помежду си, създавайки веригата на човешкото развитие. Това е историята на Европа – свят на християнските ценности.
Без историческия принос на България, общата история на Европа щеше да е различна. Средновековна България е врата към християнската култура за славянските народи на стария континент – държава, дала на света четвъртия писмен християнски език. Език, запазил самоличността и културата на много народи във векове на превратности.
Стелла Хараламбиева