Есе
Съвременният свят през 21 век – според мнозина е свят на подема и напредъка на нашата раса, а според други – такъв на войните, корупцията и разрушението, което ще доведе до края на всички ни. Едно е вярно – времето, в което живеем ни обърква, зашеметява – част от нас биват пометени от вихрушката – засмукани в ежедневието, но има и други, които още вярват, че човекът е способен да пребъде. И под пребъде нямам предвид само да продължи своето съществуване, а да го направи по един уникален начин – да запази ценностите и духовността си през всичките тези години, в които ни е писано да живеем, колкото и да са те.
Още преди векове хората имали необходимост един от друг – така се сформират най-ранните общества, които дават началото на нещо по-голямо – на царства, градове, държави и др. А времето било критерият, по който се равнявали всички те. Част от тях продължават да съществуват, а други просто потъват в забрава. Но всички до едно показват необходимостта ни да бъдем заедно – единни – да се мразим и обичаме, да се смеем и плачем, да създаваме и разрушаваме – но да сме едно цяло.
И тук идва темата за нашата майка България. Нима точно тя не учи чедата си „силно да любят и мразят…”, нима точно тя не ни защитава, не ни дарява с чувство за принадлежност, предназначение?! Моята България… – не, нашата България – ако не за нея, за какво друго да се борим. И какво всъщност наричаш своя родина? Нека ти отговоря. Това са Рила и Пирин, Балкана и Добруджа, Марица и Искър… Това е земята, по която ходиш, и въздухът, който дишаш. Това е мирисът на розите, който усещаш всеки път щом отвориш прозореца, или нажеженото лятно поле, дъбът, иззад чиито клони все още наднича детството ти и небето, към което поглеждаш , когато се чудиш кой си…
България това си ти! И щом тя вече ти е дала толкова много – какво би могъл да й дадеш ти? Отново ще ти дам отговор – бъдеще. Колкото и да е силна, нашата страна има нужда от подкрепа, от хора, които ще стоят до нея и в най-трудните мигове… Има нужда да се развива. А какво по-добро място за развитие от люлката на живота – Европа.
Европа е още един от примерите за общност – тя е основата на прогреса и сътрудничеството между хора, говорещи на различни езици и принадлежащи на различни нации, но единни. Тя е светлината, която води младите и мотивирани хора по пътя на знанието и просперитета. Европа е тази, която призовава към обединение във времена, които ни подтикват само към разделение. А България ли? – тя има специално място там, винаги е имала и винаги ще има, защото сме народ, характерен със своя аскетичен и храбър нрав. Единственото, което трябва да направим , е да отворим очите си за света и да изкрещим в лицето му – „Аз съм тук!”… Истината е, че заслужаваме по-добро бъдеще, защото сме нещо, което си струва…
Балзак казва: ”Вселената – това е разнообразие в единството”. Дали го възприемаме така или не – всеки от нас един малък хаос, който е част от Великата подредба. Нека ти кажа една истина – ти си специален – различаваш се с всяка своя мисъл, навик, принцип – ти си нещо различно, нещо уникално. Вярно е, че съдбата ни сблъсква с много трудности и изпитания, но лидерите се раждат в трудните моменти. Е, какво чакаш бори се, бори се смело за всичко, в което вярваш истински, бори се всеки ден, час, минута, секунда, защото ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света. Отречи се от всичко написано, зададено, бъди различен – бъди черното сред бялото и бялото сред черното, отхвърли парадигмите, стесняващи кръгозора ти, приеми различията на хората около себе си, рискувай, мечтай, вярвай…! Бъди горд, себеотрицателен, смел и проницателен, прям и миролюбив…Бъди всичко, защото ти си всичко – един хаотичен космос, един подреден безпорядък. Да, ти си човек!
Никол Бориславова Михова
 |
|
