Есе
Нека за момент да оставим настрана несъществените повърхностни въпроси, които разсейват мислите ни и ни откъсват от значимостта на пълноправни европейски граждани и разсъждаващи личности. Нека обърнем внимание на съществените проблеми, които засягат всеки човек, независимо от социалната, етническата или религиозната му принадлежност, защото те няма да бъдат разрешени от малцина.
Ще бъдат разрешени от единно европейско общество. И всяка нация плахо отваря вратата си към него…
В продължение на хиляди години парченце по парченце хората са извайвали един изящен шедьовър, който да превърнат в своя подреден, разумен, хармоничен и красив човешки космос. Започнали с обединение и взаимопомощ, продължили с вяра и състрадание, след това с образованост и демокрация. После изкуство, удоволствия, търговска далновидност и без да осъзнават, оцветили шедьовъра си в многообразие.
Първо общественият коментар…
Да сложим съвременните лещи и да огледаме Европа в цялата й реалистична картина. Да разровим, за да изследваме най-значимия обществен процес – съхраняване на човешката ценност. Стотици парченца, резултат от културния опит на любопитния, осъзнат и мислещ индивид, са затрупани с прах, а някои от тях са изгубени. Липсата на информираност е довела до незаинтересованост и отричане на инстинкта за действие. Единността е свързана с облаги, добротата е показност, значимостта на мнението е в пропорция с положението в обществената йерархията, която толерира контролируемата пасивност и подчинение.
Финансови кризи, неравенство между страните, екологични опасности, политически интриги, социални затруднения, обществен упадък – съвременният свят все повече се отдалечава от разумността, с която Хомо Сапиенс е започнал да изгражда своя път и да еволюира. Разумността, с която Старият континент е поставил началото на човешката цивилизация. Тъжна констатация! Страшно! Но факт! Няма смисъл да търсим у кого е вината за това, което малкo по малко всички сме предизвикали. Времето отлага и задълбава въпросите, които Европа трябва да разреши, за да поведе отново света към светла перспектива.
А сега човешкият коментар…
Прахта не е по мозайката на света! С дебел слой от безразличие, алчност, егоизъм, нетърпимост, озлобление, жестокост, омраза, безверие, надменност, порочност е затрупано човешкото. Замърсен е вътрешният ни свят. Човешкият ум е призван да твори, да създава, да изгражда норми и общества, които съхраняват добродетелността и духовните стойности на живота. Нациите имат нужда от нов път – и трябва да започнат с обединение. В тази смесица от езици, вероизповедания и обичаи имаме нужда от човешка идентичност. Егоистичното съществуване не е в полза на оптимистичното бъдеще на света. Нужна ни е интелектуална непримиримост, която да скандира за общочовешки хуманни принципи. Трябва ни човеколюбива комуникация, която да алармира заспалите умове за значимите цели за нашата цивилизация – отговорност, напредък, духовност, култура, образованост, човеколюбие.
А светът… Светът е прекрасен шедьовър – еволюирал и усъвършенстван от будния разум на човечеството. Решението е просто! Пречистваме се, обновяваме се, пробуждаме се, възраждаме се, измиваме красотата на мозайката, в която всички имаме място, отредено с любов от висшия промисъл на вселената. И живеем…
А Европа… Към нея са отворени многобройни врати от разнообразните лица на нациите. Но от нас зависи какво позволяваме да премине през тези врати – толерантност или нетърпимост, алтруизъм или алчност, оптимизъм или черногледство, любов или омраза. Върху нашата отговорност се гради бъдещето на европейското общество. И България отваря своята врата с надеждата да допринесе за развитието на голямото семейство на Стария континент. За да израснем всички заедно, единни в многообразието!
Станислава Стефанова
 |
|
