Есе
Още от разказите на Алеко Константинов, тъй като литературата е отражение на обществените представи, проличава стремежът на българина да се впише в европейския свят. Героят му, Бай Ганьо, с държанието си олицетворява маниерите на невежата част от български народ. Личи се желанието му за приобщаване, но действията му показват, че той не познава европейския етикет.
От историческа гледна точка, потурчванието на народа ни до голяма степен забавя приобщаването ни към Европа, но консервативния ни подход към новостите също допринася. За да може „вратата“ към Европа да се отвори, а не само да стои плахо притворена, българинът трябва сам за себе си да се почувства европеец и след това целият народ заедно да разтвори тежката порта към новото начало, отлагано толкова време.
Европа за голяма част от нас е алтернатива за по-добър живот или поне подготовка за такъв. Но докато не намерим начин да се приобщим към този нов свят, той няма да започне да гледа на българина като нещо повече от чужденец, човек „трета ръка“. Самочувствието ни за тази голяма крачка е потискана не от другиго, а от самите нас. Затова България трябва да продължи да се развива. Много от хората ще кажат, че държавата ни трябва да се отличава от другите, а не да се оеднаквява, но не мисля, че отличителният ни знак трябва да бъде застоят, а напротив.
Културното наследство, оставено ни от прадедите ни привлича вниманието на европееца. Културна Европа отваря вратите си за „златното ни минало“, което ни дава възможности и за по-добро бъдеще. Потенциалът на страната ни сам отваря с всеки ден малко повече вратата на знанието, вратата към бъдещето и просперитета. По този начин младото поколение ще получи стимул да помогне на родината си, стимул да се завърнат тези, които са предпочели да останат извън границите на родината ни, и да довършат започнатото.
Възможностите, предлагани ни от Европа са безбройни, а подходът ни – грешен. Нацията ни трябва да разбере, че без никакво желание няма как да удовлетворим изискванията на европейския свят. С общи усилия бихме могли да се приобщим към Европа и тя да престане да гледа на нас като на „българина, който само иска и нищо не дава“. Промяна трябва да има. Но за целта България трябва да направи всичко по силите си да стане едно цяло с новостите и да не ги отхвърля, само защото е свикнал с досегашното.
По мое мнение, младите са тези, които трябва да реализират новите си идеи и да направят така, че да са близки до европейските възприятия. Новото поколение трябва да вземе в ръце подема на българския народ, защото светът иска нови, алтернативни и проспериращи за в бъдеще идеи. Възприеме ли ни Еропа като равностойна по амбиции и сила държава, тяхното общество ще отвори вратите си за нас.
Eлза Костадинова
 |
|
