Имало едно време един малък пътен знак. Той си стоял забит в земята на една малка селска уличка. По нея минавали само малки кончета, козички и агънца.
Знакът все си мечтаел да бъде голям, да стои на голяма магистрала и да го гледат шофьорите на красиви и лъскави коли. Но това нямало как да се случи и той се чувствал съвсем безполезен и ненужен. Казвал си:
– Защо ми е изобщо да съществувам, когато никога не минава кола и никой не ме вижда?
Много страдал знакът от тези свои мисли. Един ден, обаче по уличката минало момче. То тичало щастливо и ритало топка. Като всички деца, които обичат да тичат по селските улички, знаейки, че по тях почти никога не преминават коли. Знакът се зарадвал, че може да се покаже на момчето и започнал да вика.
– Момченце, момченце, ела да си поговорим! Ела да ми разкажеш за големите магистрали и за състезателните коли! Ти сигурно си ги виждал!
Момченцето се приближило до знака, погледнало го, извадило едно моливче и започнало да рисува усмивка върху кръгчето с червен кант. Разбира се, не чувало нищо. И не разбирало какво означава изписаната думичка – СТОП.
В този момент от края на уличката се появила каруца. Конете, които я дърпали, тичали с пълна сила, защото селянинът бързал да отиде при своето стадо овце, които били нападнати от вълци в гората. Толкова бързали, че не видели малкото момче с топката, което сега отново тичало по уличката.
С бясна скорост каруцата се приближавала до детето, а то било унесено в играта си и също не забелязало идващата опасност.
Тогава знакът започнал да вика – сприиииии, сприиии, сприиии!
Селянинът изобщо не би забелязал знака, но красивата усмивка привлякла вниманието му. Той издърпал здраво юздите и конете в миг спрели, малко преди да стигнат до детето.
И така, един малък и самотен знак СТОП успял да спаси живота на едно малко момче. А то се качило в каруцата и отишло да помогне за спасяването на стадото.
Усмивката на лицето може да спаси всеки човек! Не забравяйте да се усмихвате!
Дора Давидова
За Дора Давидова от децата в сугестопедичната занималня в „Медиа“.
„Тя е мила, красива и добра. Всеки ден ни чете приказка и ни пуска музика. Тя ни учи да не се смеем на другите и да не ги обиждаме“. ( Михаела 7 г. )
„Тя е много добра и много мила с децата. Всеки ден ни измисля забавни неща, рисуваме и правим хубави сърца и ни чете много хубави приказки. Учи ни да сме мили с децата и винаги да сме щастливи“. ( Антония 6 г. )
„Учи ни на доброта, да сме мили с другите хора и да слушаме мама и тате“. ( Рая 7 г. )
„Тя е умна, интелигентна, добра. Учи ни на добри неща. Да се оправяме само с добро с другите деца, които не ни харесват“. ( Мартин 8 г. )
 |
|
|
|