 |
|
Миа е носител на много награди, най-важните от които са:
- ТРЕТА НАГРАДА ЗА ПРОЗА ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „АЗ ОБИЧАМ ЧЕРНО МОРЕ”
- ЧЛЕН НА ЕКИП „РЕДАКТОРИ” В ДЕТСКАТА РЕДКОЛЕГИЯ НА ВЕСТНИК „ЕСПАР”
- ПОЛУФИНАЛИСТ В МЕСЕЦА НА АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК В ЕСПА
Кралицата на морето
Беше топъл и слънчев ден. Морето беше ясносиньо. По брега имаше деца, които събират мидички и играят със снежнобялата морска пяна. Всичко беше като в приказка! Аз се разхождах и се наслаждавах на прекрасния ден. Спрях да си почина. Зарових босите си крака в пясъка, затворих очи, но главата ми се замая. Усетих морето. Отново отворих очи и се почувствах различно – чувствах всяка вълна вътре в мен. Студени тръпки минаваха през цялото ми тяло.
Видях приятеля ми Иван и го извиках все още малко замаяна. Заговорихме се за училище. Тъкмо щях да му разкажа за домашната ни работа, когато една голяма вълна заля брега. Аз подскочих. Иван се притесни за мен и загрижено попита дали съм добре. Аз му признах, че се чувствам сранно. Той предложи да ми помогне.
Качихме се на автобуса и след две спирки вече бяхме удома. Взехме една енциклопедия и започнахме да прелистваме страниците на голямата книга. В нея открих твърдение, че според някои народи човек, който усеща морето, е свързан с него. За момент се почувствах спокойна, тъй като не бях единствена. Но дойде нов въпрос: как може човек, който дори не може да плува, да е свързан с морето? Иван каза, че всичко може да се случи в нашето прекрасно Черноморие. Но каквото и да твърдеше той, аз нямаше да се примиря, докато не открия истината.
Предложих на приятеля ми да проверим родословното ми дърво. Отидохме до стаята на баба и дядо, където то стоеше сгънато на руло. Взех лупата, грабнах свитъка и седнах на леглото. Започнах внимателно да разглеждам семейното съкровище. Там нямаше нищо необичайно.
Прокарах пръсти по изписаните имена. Но когато докоснах името на моята прабаба, изведнъж нещо проблясна. Пътека от светлина се озари пред мен и моя верен приятел. Ние я последвахме. Тя ни отведе до един пуст плаж. Ярката светлина влизаше в морето. Сякаш някаква сила ме привличаше навътре. Аз скочих без да се замислям. Чувах Ванката отзад безпомощно да крещи името ми.
Аз цопнах в морските води и се гмурнах безстрашно. Внезапно един балон с въздух ме обгърна. Почувствах се сигурна и отпуснах дъха си. Ококорена аз гледах напред към светлината. Носейки се в балона по водната шир, пред мен се появи красив, голям пясъчен замък. На входа стояха две аленочервени морски кончета в рицарски доспехи, които пазеха портала към замъка. Когато ме видяха да приближавам, те вдигнаха уважително копия и пуснаха големите врати, така че да вляза. Прекрачих входа с балона. Когато влязох той се спука.
Вътре ме чакаше красива придворна дама. Тя ме разведе из замъка, разкривайки пред мен цялата му красота и блясък. Минавахме през неописуемо чудни стаи, коридори и салони. Накрая стигнахме до огромна тронна зала, където по целия под беше постлан кървавочервен килим. На един подиум беше поставен величествен трон. На него седеше жена с побелели коси, очи сини като морските дълбини, с вплетени в дрехите миди и рапани. На главата й блестеше перлена корона.
Това беше кралицата на морето!
Имах усещането, че бях оставала в присъствието й и преди. Изведнъж в главата ми нахлу мисълта, че нейната снимка бе окачена точно до името, което ме привлече тук. Та тя беше моята прабаба!
Застанах пред нея напълно вцепенена от изненада. Тя ме обгърна в скута си и ме целуна по челото. Нямаше нужда от думи. Ние се разбирахме само с поглед. Нейната величествена сила докосваше душата ми.
В този момент в главата ми кънтяха думите на Ванката, че всичко е възможно в прекрасното ни Черно море. Въпреки че не можех да плувам и имах страх от водата, аз бях свързана с морето. Аз бях внучката на морската кралица!
Миа Станева
