Svilen worked as a chief at a spring factory. He was a middle-aged man, he had no wife and family, but he loved most of all to do good things.
One cold day at the beginning of December, while he was walking back from the shop, Svilen was impressed by a little girl and his mother. They sat on the sidewalk and begged the passers-by for pennies, bread and water. People walked past them, as if they were a street pole or a lamp. Svilen paused, pulled out of his wallet a twenty-dollar bill, squatted, and put it in front of the child. Then he remembered that he had bought bread. He pulled it out of his bag and gave it to the poor woman. She was thin and pale, but her bright eyes lit up with a joyous gratitude. That feeling brightened her for a moment, and at that moment she looked beautiful. Svilen headed for his home happy. He had the resources, but he lived modestly. When Christmas approached, he always was accused of himself not doing much for the people, though he never refused help the other.
When he got home, Svilen sat down to dinner, then got undressed, bathed, brushed his teeth and went to sleep. The next day the good man was back at work. On his way stopped at a shop and bought bread again. A little further was the mother and her daughter. Svilen stopped again in front of them. He took out the bread and gave it to the child, which in turn tore the pack and began to break the crust. Svilen pulled out a big chocolate attached with a ribbon in which he had placed a 100-dollar banknote and gave it to the woman without аn explanation and without waiting for her gratitude. Then he went on to work.
At the end of the working day, when Svilen was coming back, he accidentally saw a little puppy wandering on the roadway. He heard sirens. He turned and saw a speeding car to fly to the sweet puppy. The good man ran, picked up the puppy, and got away with the car. The poor animal was trembling in his hands. Svilen came home with his new pet. He took out pieces of yesterday’s bread and mashed them with a little soup.
Days and weeks have passed. Svilen routinely walked to work. On his way to the factory, he left bread, money and treats to the poor family. Always he passed them by, he always thought about how hard they lived, and how well he did. It filled him with vague guilt. He wanted to do more, and he did not know how. In the morning and in the evening he was feeding the little puppy with pieces of bread and remnants of his dinner, and so the time passed and passed.
On December 24th, as the good man walked past the place where the mother and her daughter sat each day, he did not notice them there. He worried, he did not know what might have happened to them. His gazed and frantically searched around. To the left, then to the right and then … His heart began to beat very quickly. Because he saw against him infront of the good family, dressed in clean clothes. The mother wore a green sweater and blue jeans, a yellow jacket and a dark blue hat on her head. The little girl was combed hair. A white shirt came from under her pink jacket, and over the white tights flew nice blue skirt whith white dots. The child wore a purple backpack and small blue boots. Apparently the mother had dressed her child with the intention of enrolling sending her to school after the holidays. The girl ran and embraced Svilen, thanking him for everything he had done for her family. The excited man did not know on which world he was. He looked at his watch and saw that he was late for work. Yes, he had to work extraordinary during the holidays, because the factory was doing a big order for export. Svilen went to the mother of the child and whispered in her ear that she would be waiting her at the opposite cafe tomorrow at twelve o’clock. He wanted to bring Christmas presents to them, but he hoped he could give them much more. He hoped he could have discovered his new family.
Svilen walked to his workplace, but the thought of inviting a woman and the date whith her on the next day made him very excited. Finally, the working day was over. The good man came back home, caressed the sweet puppy, and they both dined and celebrated Christmas Eve. In the morning, Svilen got up early, bathed, shaved his thick beard, brushed his hair, but did not know what to wear. Suddenly the puppy began to bark, Svilen went to it and what to see. The little puppy had opened a wardrobe from which a suitcase was comming out. The good man immediately remembered that it was the costume of his graduation ball. He got dressed. Miraculously it fited him, his jacket was a little harder, but that was not a big problem.
It was eleven thirty and Svilen decided to go to the café where they had agreed for a meeting yesterday. After fifteen, twenty minutes, the good guy was already in front of the door, and with great excitement he opened it and sat at the nearest table. In a minute or two the woman, whose name the loving man still did not know, came. She saw him and sat down beside him. As they looked between them flare up of sparkle of sincere love. Svilen got up and kissed the still-unknown woman. Then he gave her two presents for her and her child.
It turned out that the woman was called Nadya, shortened by Hope. For months, Svilen and Nadya used to meet each other. Then they decided to live together and take care of the little girl named Viara. Only then the good man understood why Faith, Hope, and Love are inseparable.
Christmas is not just one of the 365 days in our calendar. This is one day when wonders happen, wishes are fulfilled and people feel very happy. That day gave birth to a new family. It showed whether that rich or poor every man would find his love at the right time.
Lachezar Yordanov, 13 years old, Kazanlak
Една коледна случка
Свилен работеше като началник в завод за пружини. Той беше човек на средна възраст, нямаше жена и семейство, но повече от всичко обичаше да прави добрини.
Един студен ден, в началото на декември, на връщане от магазина Свилен се впечатли от малко момиченце и неговата майка. Те седяха на тротоара и молеха минувачите за стотинки, хляб и вода. Хората минаваха покрай тях, сякаш бяха уличен стълб или лампа. Свилен се спря, извади от портфейла си банкнота от двадесет лева, клекна и я постави пред детето. След това се сети, че е купил хляб. Измъкна го от торбата си и го подаде на бедната жена. Беше слаба и бледа, но в светлите й очи проблесна радостна благодарност. Това чувство я озари за един миг и в този миг тя изглеждаше красива. Свилен се запъти към дома си щастлив. Разполагаше със средства, но живееше скромно. Винаги, когато наближеше Рождество Христово, той се обвиняваше, че не прави много за хората, макар никога да не отказваше помощ.
Когато се прибра, Свилен седна да вечеря, след което се съблече, изкъпа се, изми си зъбите и легна да спи. На другия ден добрият човек отново беше на работа. На отиване мина през магазин и пак купи хляб. Малко по-нататък бяха майката и дъщеря ѝ. Свилен отново спря пред тях. Извади хляба и го подаде на детето, което на свой ред разкъса опаковката и започна да си чупи от коричката. Свилен извади един голям шоколад, привързан с панделка, в която беше поставил банкнота от сто лева, и го подаде на жената, без обяснения и без да дочака благодарността й. После отново продължи към работата си.
В края на работния ден, когато Свилен се прибираше, съвсем случайно видя едно малко кученце, което се луташе по пътното платно. Чу сирени. Обърна се и видя как кола с бясна скорост лети към сладкото пале. Свилен се затича, взе кученцето и се размина на косъм с автомобила. Горкото животинче трепереше в ръцете му. Свилен се прибра заедно със своя нов домашен любимец. Извади остатъците от вчерашния хляб и му ги надроби с малко супа.
Минаха дни и седмици. Свилен рутинно ходеше на работа. На път за завода оставяше хляб, пари и лакомства на бедното семейство. Винаги, когато минаваше покрай тях той се замисляше, колко трудно живеят, а колко добре се е устроил самият той. Това го изпълваше със смътна вина. Искаше да направи повече, а не знаеше как. Сутрин и вечер хранеше малкото пале с парченца хляб и остатъци от вечерята си, и така времето минаваше и минаваше.
На 24 Декември, докато добрият мъж минаваше покрай мястото, където всеки ден седяха майката и дъщеря ѝ, той не ги забеляза там. Притесни се, не знаеше какво може да е станало с тях. Погледът му трескаво затърси наоколо. Наляво, след това надясно и тогава… Сърцето му започна да тупти много бързо. Той видя срещу себе си доброто семейство, облечени в чисти дрехи. Майката носеше зелен пуловер и сини дънки, беше си сложила жълто яке и тъмно-синя шапка на главата. Малкото момиченце беше със сресана коса. Изпод розовото му якенце, се подаваше бяла ризка, а над бялото му клинче се вееше синя поличка на бели точки. Детето носеше лилава раничка и малки сини обувки. Явно майката беше стегнала детето с намерение след празниците да го запише на училище. Момиченцето се затича и прегърна Свилен като му благодари за всичко, което е направил за семейството ѝ. Развълнуваният мъж не знаеше на кой свят се намира. Той погледна часовника си и видя, че закъснява за работа. Да, трябваше да работи извънредно по празниците, защото заводът изпълняваше някаква голяма поръчка, за износ. Свилен отиде до майката на детето и ѝ пошепна в ухото, че утре ще я чака в отсрещното кафе в дванадесет часа. Искаше да им поднесе коледни подаръци, но и се надяваше да може да им даде много повече. Надяваше се самият той да е открил своето ново семейство.
Свилен се запъти към работното си място, но мисълта, че е поканил жена и утре ще се видят, го вълнуваше. Най-накрая работният ден свърши. Добрият мъж се прибра, погали сладкото кученце и двамата вечеряха и празнуваха Бъдни вечер. На сутринта Свилен стана рано, изкъпа се, обръсна гъстата си брада, среса си косата, но не знаеше какво да облече. Изведнъж кученцето започна да лае, Свилен отиде при него и що да види. Малкото пале беше отворило един гардероб, от който се подаваше костюм. Добрият човек веднага се сети, че това е костюмът от абитюренския му бал. Облече го. По чудо той му ставаше, сакото се закопчаваше малко по-трудно, но това не беше голям проблем.
Стана единадесет часа и тридесет минути и Свилен реши да тръгне към кафенето, в което се бяха разбрали да се чакат вчера. След петнадесет, двадесет минути Свилен вече беше пред вратата, с голямо вълнение я отвори и седна на най-близката маса. След минута-две дойде и жената, чието име милият мъж все още не знаеше. Тя го видя и седна до него. Щом се погледнаха между тях припламна искра на искрена любов. Свилен стана и целуна все още непознатата жена. Едва тогава й поднесе два подаръка, за нея и за детето й.
Оказа се, че жената се казва Надя, съкратено от Надежда. В продължение на месеци Свилен и Надя се виждаха. След това решиха да заживеят заедно и да се грижат за малкото момиченце, на име Вяра. Добрият мъж едва тогава разбра защо Вярата, Надеждата и Любовта, са неразделни.
Коледа е не само един от 365-те дни в нашият календар. Това е един ден, в който се случват чудеса, изпълняват се желания и хората се чувстват много щастливи. Този ден даде началото на едно ново семейство. Той показа, че богат или беден, всеки човек ще намери своята любов в подходящият момент.
Лъчезар Йорданов, 13 г., Казанлък
