Имало едно време един Жираф, който обичал папая и живеел на остров. Бил стогодишен петнист жираф и се казвал Трифон. Обичал още да играе на шах с Мечката. Разхождал се в малиновата гора, не ходел в София, защото бил много мързелив. Обичал сладолед и мразел палмите, в които непрекъснато удрял главата си.
Един ден Мечката дошла при него и заедно започнали да рисуват Слон, който играе дама. След като рисунката била готова, Трифон изял сивата боичка, кихнал силно и започнал да халюцинира. Голям проблем! Без да иска, ударил главата си в палмите, като мислел, че са камъни с лилаво боядисани върхове.
Тогава Мечката решила да му даде аспирин в мляко, за да се оправи и да спре да халюцинира. Планът обаче не проработил, защото не намерили аспирин. Тръгнала Мечката по света да търси работеща аптека, обаче не намерила. Голям проблем! Продължила към близката зоологическа градина, да намери Катерицата, която единствена знаела къде има работеща аптека, но за лош късмет Катерицата била болна.
Тюленът от съседната клетка обаче знаел как да оправи положението и казал:
– Ще помогна, ако ми донесеш риба.
– Къде да намеря риба? – попитала Мечката.
– Ами в морето – казал Тюленът.
Мечката се запътила към плажа и си купила мрежа и джет, за да влезе в морето и да налови риба. Уловила Мечката рибата, качила я на джета и отплувала, за да я занесе на Тюлена. Изял Тюленът рибата и предал много важна информация:
– Катерицата може да се излекува само ако види портрет на Слон, играещ на дама!
– Ах какъв късмет! – казала Мечката и се изгубила в малиновата гора.
Приказката е съчинена от участниците в школата по творческо писане в Социален проект „Щъркелите“ – Антоанета, Михаела, Ради, Марио, Тони, Илиана, Катерина, Ани и Вероника, под ръководството на Мони Илиева.
20.02.2016 г.
