The autumn was going away slowly. In one of the last warm days of the year The Zapryanovi family was in a fair way to achieving the ‘’the biggest’’ big step in their life. A year ago they realized that they couldn’t be parents, something that ruined them and weighed them down emotionally. Their only chance, they had, was adopting a child. And here were they, a year later, firmly decided and set out towards the Neglected Children Home. When they arrived there the man quietly wispered:
– Are you ready? –his wife looked at him, smiled and assented. There in the hall, they saw thousands eyes expressing different senses and emotions that could break everyone’s heart. They met all the children, played with them, but in their eyes only one child was standing out. She was a wide-eyed girl, with (пъстри) green eyes, eyes full of sadness and hope at the same time, eyes someone could very hard forget. In front of them was standing six years old Elena, a swarthy girl, with warm smiling eyes. She had been left in this ‘’Home’’ since her birth. She had never pronounced word ‘’mom’’ and she had never had love the other children her age have. The young parents decided to visit the child regularly in the visiting days. The little girl was waiting their appearance with trepidation, she was thirsty for their attention and endearment. She was dreaming and she hoped to meet this Christmas with a family that will forever love her and shield her. By an irony of fate she had a birthday then and she wanted very much this birthday to be different from previous ones.
At night, when she was going to bed, she couldn’t sleep because she began dreaming. It was a mix between her dreams and sleep. She see herself with her mom and dad embraced in front of the biggest Christmas tree. Elli loved Christmas not only for her own birthday but for the decorated Christmas tree in the Home. Because they sang songs, a lot of people were making presents them and Christmas spirit was making her happy. The biggest her dream now was to have a family. And her dream slowly began to be real. It was already clear who will be the child in the future family. There are no words that could describe how the future mother feels. Two and a half months later, when Zapryanovi family finished with all the documents about the adoption, they could already take Elli home with them. The most awaited day was close to and outside everything covered with white snowy veil. It was the beginning of their happy fairytale. When the girl stepped in her new home for the first time, she was confused but very happy at the same time. The child has never imagined she could have her own room, all in pink, with thin curtains and so much light on the walls and the ceiling. When she entered in the living room in front of her was on a display a huge two meters high Christmas tree decorated with toys and lights and on the top there was a big star. Without words Elli embraced her parents and her heart was full of love and thankfulness.
Christmas Eve came on. It was the most memorable night when the whole family was at home by the fireplace. It was the very first time there were three around the table. There wasn’t such a big present for Zapryanovi family this small creature and the little girl was so happy for the first time, too because there wasn’t a bigger gift that family had. In the morning Elli received her first Christmas gift from her parents. When she opened the box she saw a doctor’s set. Her adoptive parents had given her ‘’Uncle Doctor’’. During the long night hours when she was ill, she thirsted for mother’s caress. She had promised herself to help the weak and sick children when she grew up. The little girl couldn’t stop embrace her parents. Everything was more than perfect.
Twenty-five years later, again just around Christmas, Elena was already a mother of twins adopted by her from the same Neglected Children Home. For her it wasn’t important that she wasn’t the real biological mother of her children but she gave a chance and looked after two little angels who were in need of mother’s caress just like she was at cry. Also she had realized her dream to be a doctor and had become pediatrist. She was satisfied to help children to be healthy and happy just like her when she was a child thanks to love she had received from her family. She was a brave and strong mother who was devoted her own children but the other children too.
The young woman was grateful to her parents that they taught her and brought her up to be a person. Elena knew the adoption wasn’t easy but it was worth to pass through troubles for becoming the dreams of a child true, especially on Christmas.
Miroslav Milushev, 17 years old, Kardzhali
 |
|
Роден съм и живея в гр. Кърджали.
Уча в Езикова гимазия ,,Христо Ботев” и съм ученик в 11 клас.
Участвам в литературен клуб ,,Добродетели” и съм печелил много награди в различни конкурси.
Занимавам се любителски с фотография и рисуване.
Любимата ми храна е пица.
Обичам приключенията и нестандартните неща.
Винаги намирам положителната страна на нещата, дори и на нещо много лошо.
Усмихвам се винаги, защото за мен ден без позитивна емоция е загубен ден.
Историята на Елена
Есента бавно си отиваше. В един от последните топли дни на годината семейство Запрянови бяха на път да направят най-голямата голяма крачка в живота си. Преди година те разбраха, че не могат да бъдат родители, нещо което ги съсипа психически и потискаше емоционално. Единственият шанс, който имаха, е да си осиновят дете. Ето, че сега, година по-късно те взеха категорично това решение и се запътиха към дома за изоставени деца. Когато пристигнаха в дома, мъжът прошепна тихо:
– Готова ли си? – жена му го погледна, усмихна се и кимна с глава. Там, в залата, те видяха хиляди погледи изразяващи най-различни чувства и показващи емоции, от които сърцето на всеки човек би се скъсало от болка. Те се запознаха с всички деца, играха си с тях, но в очите им едно дете се открояваше от останалите. Беше с едни ококорени пъстро зелени очи, очи пълни с тъга и в същото време с надежда, очи, които трудно може да забравиш. Пред тях стоеше шестгодишната Елена, мургава такава, с топли и усмихнати очички. Била изоставена в дома още с раждането си. Тя никога не бе изричала думата „мама“ и никога не бе имала обичта, която имат другите деца на нейната възраст. Младите родители решиха да посещават детето редовно в дните за свиждане в дома. Момиченцето с трепет очакваше тяхната поява, жадна бе за тяхното внимание и ласки. То тайно се надяваше и си мечтаеше тази Коледа да я посрещне със семейство, което ще я закриля и обича завинаги. По ирония на съдбата точно тогава имаше рожден ден и много искаше той да бъде различен от досегашните.
Вечер, когато си лягаше, тя не можеше веднага да заспи, защото започваше да мечтае. Мечтите се смесваха със сънищата ѝ. Тя виждаше насън и наяве себе си със своите мама и татко, прегърнати пред най-голямата елха на Коледа. Ели обичаше Коледа, не само защото имаше рожден ден, но и защото в дома украсяваха елха, пееха песни, много хора им даряваха и им подаряваха подаръци, духът на Коледа я караше да бъде щастлива. Най-голямата й мечта сега, обаче, беше да има семейство за Коледа. Мечтата й малко по малко започваше да се сбъдва. Вече бе ясно коя ще бъде рожбата на бъдещото семейство. Няма думи на земята, които можеха да опишат как се чувства бъдещата майка. Два месеца и половина по-късно, когато Запрянови приключиха с всички документи покрай осиновяването, те вече можеха да вземат Ели у дома.
Най-чаканият ден наближаваше и навън всичко бе покрито в бяла снежна покривка. Това бе началото на тяхната вълшебна приказка. Когато момиченцето за първи път прекрачи прага на новия си дом, тя бе объркана и в същото време много щастлива. Детето никога не си бе представяло, че може да има собствена стая, цялата в розово с тънки пердета и много светлини по тавана и стените. А щом отиде във всекидневната, пред нея се подаде огромна двуметрова елха, цялата украсена с играчки и лампички, а на върха на елхата стоеше голяма звезда. Без много думи Ели прегърна родителите си, а сърцето ѝ бе пълно с обич и благодарност.
Настъпи Бъдни вечер. Това бе най-запомнящата се вечер, в която цялото семейство бе вкъщи на топло край камината. Сега за първи път на масата бяха трима. За семейство Запрянови нямаше по-голям подарък от това малко същество, а то за първи път бе толкова щастливо, защото по-голям подарък от това да имаш семейство няма! Сутринта, Ели получи и първия си коледен подарък от своите родители. Когато отвори кутията, видя комплект от медицински инструменти. Осиновителите и ѝ бяха подарили „Чичо доктор“. В дългите нощи когато боледуваше и имаше температура, тя копнееше за майчина ласка. Беше си обещала да помага на слабите и болни деца, когато порасне. Момиченцето не спираше да прегръща своите родители. Всичко бе повече от прекрасно.
Двадесет и пет години по-късно, отново по Коледа, Елена вече беше майка на две близначета, също взети от дома, в който е била тя като малка. За нея не беше важно това, че тя не е биологична майка на децата си, а това че дава шанс и се грижи за две малки ангелчета, които се нуждаеха от майчина ласка, както тя, когато беше на шест. Също така тя беше осъществила детската си мечта да учи за лекар и бе станала педиатър. Доставяше ѝ удоволствие да помага на децата, защото искаше те да са здрави и щастливи каквато е била и тя, благодарение на любовта, която е получавала от своето семейство. Тя бе една борбена и силна майка, която се отдаваше безрезервно и на своите, и на чуждите деца. Жената бе благодарна на своите родители, че я бяха научили и възпитали да бъде преди всичко човек.
Елена знаеше, че да осиновиш не е толкова лесно, но си е струвало да мине през всички премеждия, за да сбъдне мечтите на едно дете, особено по Коледа!
Мирослав Милушев, 17., 11А1, ЕГ ‘’Христо Ботев’’ гр. Кърджали
Литературен клуб „Добродетели“
