„Каузата на децата” – поредният забележителен труд на Франсоаз Долто, за първи път разглежда света изцяло от гледна точка на детето и неговия интерес.
„Каузата на децата“ (превод: Радостин Желев, 560 стр., цена 24 лв.) проследява жизнения път на човека, излагайки схващанията на голямата психоаналитичка за начина, по който да общуваме с децата от раждането до съзряването им. Тя отдава първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и изграждането на човешкото същество.
Особен интерес представляват препратките й към собствената й биография: интуицията й на малко момиче, което иска да стане „доктор по възпитание”, първите контакти с малките болни, работата й в екип, опитът от Зелената къща, петдесетте години работа с деца… и „утопиите й за утрешния ден”, както сама ги нарича.
Франсоаз Долто (1908–1988) е едно от бляскавите имена на световната психоанализа – известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход в работата си и интереси в областта на детската психиатрия. Уникално е чувството й за хумор, както и умението й да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител. В България е известна със заглавията „Основни етапи на детството”, „Когато се появи детето“, „Всичко е език” и „Женската сексуалност”. „Каузата на децата” е най-революционната от всички книги на френската мечтателка и визионерка. Първата част е опит да се направи историческа равносметка и да се постави диагноза, втората част очертава един нов подход към детството, третата предлага сценарии за изграждането на общество в служба на децата. Последната, четвърта част поставя основите на ранната профилактика на детските неврози.
