Представяме ви стихотворението „Мога ли…?“ от Марко Йованович, Белград, съгласно вдъхновяващото сътрудничество между двете онлайн детски списания от Сърбия и България – „Табла“ и „Щъркел“. В тази поредица ще публикуваме творчески портрети на изявени деца от Сърбия и тяхното творчество, на сръбски и български език. Списание „Табла“ представя очерци на талантливи български ученици и творбите им. Само преди броени дни, в сръбското списание бе публикувано есето на Станислава Стефанова, сътрудник на сп. „Щъркел“ – можете да видите представянето й тук:
Станислава Стефанова, Петрич, в сръбското списание „Табла“
Могу ли…?Да ли знаш? То јест… да ли си чула? Мислим … да ли ти је неко рекао? Колико сам тражио речи и бирао дан када ћу ти рећи, да сам по маслачку послао поруку, а по ветру осмех за тебе. Да, поруку сам послао! Ниси је добила? Погледај опет, потражи у коси! Види да није можда на десном рамену? Ето, видиш да је ту? Смешно зар не? Мислио сам да ти нешто шапнем. Али сам заборавио шапат у левом џепу јакне коју сам носио када сам те први пут видео. Хтео сам и песму да ти поклоним, али сам помислио да је то мало за онај осмех у пролазу, сакривен од свих. Размишљао сам да ти кажем колико волим реку, море и небо. Али се бојим, смејаћеш се… Онда видех очи исте боје Ту испред мене, мало лево Уплаших се да су твоје! Ипак, Питао бих те, ал да не боли! Да те пољубим, могу ли? Марко Јовановић |
Мога ли…?Знаеш ли? Тоест… чула ли си? Мисля… дали ти е казал някой? Колко търсих думите и избирах деня, в който да ти кажа, че по глухарчето ти пратих съобщение, и по вятъра – усмивка за теб. Да, съобщение ти пратих! Ти не го ли получи? Погледни отново, потърси в косата си! Виж дали пък не е на дясното ти рамо? Ето, виждаш ли, там е! Смешно, нали? Мислех да ти прошепна нещо. Но забравих шепота в левия джоб на сакото, което носех, когато те видях за пръв път. Исках и песен да ти подаря, но реших, че това е малко за усмивката, която скришом ми даде, когато мина покрай мен. Мислех да ти кажа колко обичам реката, морето, небето. Но се боя, ще ми се смееш… Тогава видях очи със същия цвят, току пред мен, малко вляво, уплаших се, че са твоите! Въпреки това, бих те попитал, но да не боли! Да те целуна, мога ли? Марко Йованович
|
 |
|
Учешће на литерарним конкурсима је започео у четвртом разреду учествујући и на конкурсу дечјег часописа ТАБЛА 2014. где две Учешће на литерарним конкурсима је започео у четвртом разреду учествујући и на конкурсу дечјег часописа ТАБЛА 2014. где две године узастопно осваја прво место у својој конкуренцији. Од тада ниже успехе. До сада је освојио преко 100 литерарних награда и похвала на републичком и регионалном нивоу међу којим су „Принц бијелих рада 2017“ у Бијелом Пољу, „Миријевски Орфеј 2017“ за целокупни ђачки рад, Дисово злаћано перо и многе друге.
Воли природне науке, а учењу немачког и, посебно, енглеског језика се јако посветио још од своје друге године. O Марковој свестраности говорe освојене награде на свим нивоима такмичења из физике, математике и хемије.
Носилац је црног појаса у Таеквондоу и вишеструки освајач медаља на државним такмичењима. Сада је посвећен одбојци и свом клубу у ком је првотимац у пионирској и кадетској екипи. Добија и позив да се прикључи пионирској репрезентацији Србије и кадетској репрезентацији Београда у одбојци. Шах је његова велика љубав и прилично активан у шах клубу „Београд“. Освајач је многих медаља на разним турнирима и од пре три године првокатегорник. Свира клавир.
Марко Йованович е роден през 2003 г. в Белград. Ученик в ОУ „Старина Новак“ в Белград. Неговите учителки Весна Чехич и Мирослава Бузанджия бързо разпознават таланта му и го мотивират да пише колкото е възможно повече, както и да се включи в работата на тогавашната литературната секция.
За пръв път участва в литературен конкурс като четвъртокласник. Печели първо място в конкурса на детското списание TAБЛA – 2014 г. в своята категория и в продължение на две години постоянно побеждава своите конкуренти. Оттогава се радва на непрекъснати успехи. Досега е спечелил над 100 литературни награди и отличия на национално и регионално ниво, включително в конкурса „Принц бијелих рада 2017“ в Бяло Поле, „Миријевски Орфеј 2017“ за цялостно ученическо творчество, „Дисово злаћано перо“ и много други.
Обича природните науки, а в ученето на немски и естествено английски език сериозно се е посветил още на две годишна възраст. Многостранните интереси на Марко са причина той да печели награди на всички нива в конкурсите по физика, математика и химия.
Притежава черен колан по Таекуондо и е многократен носител на медали в държавните състезания. Сега той се е посветил на волейбола и на своя клуб, където е шампион в пионерския и кадетския екип. Също така получава покана да се присъедини към пионерския отбор на Сърбия и белградския волейболен тим. Шахът е неговата голяма любов и е доста активен в шахматния клуб „Белград“. Носител е на много медали в различни турнири и от преди три години е в първа категория по шах. Свири на пиано.
