Интервю
Не го познавах. Открих го чрез фейсбук страницата „Ценностите на Петрич“ и заговори патриотичното ми сърце, обади се македонската ми кръв. Прочетох в страницата му за русалиите и вече знаех, че ще има продължение. Срещнахме се в един билярд клуб. Не знаех нищо за него, нито дори как изглежда, но той от раз вкара черната топка – спечели ме. Димитър Яков. Митко. Все още не знам каква е професията му, но е пример за родолюбец, изследовател краевед, съвременен пазител на традицията и човек с русалийска душа. Няма още 50, снажен и респектиращ, с дух на истински юначен мъж. Пихме чай, говорихме и изпълни мислите ми с мистика и смелост да мечтаеш. Сприятелихме се. И поисках и аз да бъда русалия!
Защо се зае да изследваш русалиите, които са характерни за народната култура на нашия край?
Преди пет години нищо не се знаеше за русалиите и заедно с Георги Богданов решихме да открием истината за русалийството. Издирихме спомени на стари местни жители, легенди, информация от различни национални библиотеки, открехнахме завесата на това тайнство и лавинообразно пред нас започна да се разкрива богатството на този древен български обичай от Южна Македония. Откритията, до които стигнахме, после Русалийският фестивал и други родолюбиви планове – това е една изпълнена мечта за запазване на ценностите на Петрич.
Какви са били русалиите и кой е имал право да става русалия?
Според легендата първият русалия е бил син на змей, който залюбил най-хубавата мома. Змейското дете е имало крила под раменете си, затова и облеклото на русалиите задължително включва чепкен – елек с крила. Русалиите са били неженени мъже до 30 години, които не са от малцинствата и за разлика от кукерите и станчинарите са свързани с християнството. Дядовци и прадядовци от рода също е трябвало да са русалии, задължително младият мъж да е кръстен, с добър дух и здраво физическо телосложение и според народните представи – красив. Да е добър, ербап и кабадалия, за да бъде част от тази затворена общност.
Какво представлява техният мистичен ритуал?
Русалийският ритуал е един от най-тайнствените християнски ритуали. Той не включва само хора и танци, музика и движение, те са орден – единствените, които са екзорсисти на източното православие. По време на османското иго църквата им дава само 12 дни, наречени Погани дни – това са дните от Рождество до Богоявление, за да извършват обредни действия, с които да защитават добрите християни, да лекуват от неверни болести с танци и да гонят злите сили. Те обикалят на дружини, прекръстват три пъти местата, където отиват, вият буйно русалийско хоро и се опитват да поемат негативната енергия на болния. През тези 12 дни те са между небето и земята, обредът им започва от черквата и там завършва.
Защо ги наричат „Воините на Христос“?
Един млад мъж може да бъде посветен за русалия с таен ритуал, ако е кръстен християнин и ако служи на общността без облаги. Той трябва да спазва църковните канони и да работи за тържеството на доброто над нечистите сили. Русалийството е духовност, не е достатъчно да си добър танцьор. Като хора, които воюват за вярата и доброто, те са въоръжени с калъчки – извита сабя, която задължително са носили, и за която се вярва, че отпъжда злите духове. Затова и техен покровител е воинът свети Георги, който убива змията, която символизира враговете на християнството.
Съществуват ли днес в града русалии по наследство?
Има, но има много хора, които познават само повърхността на русалийството. Докато не обявихме какво представляват русалиите, хората са мислили, че са от град Русе. (смее се)
Кой от твоя род е бил русалия?
Дядовци и прадядовци по линията на бащиния ми род са били русалии в ранната си възраст. Много години аз се правих франгалия, аз нося русалийската кръв. Но интересът ми сега е краеведски, води ме родолюбивото чувство, за да се съхрани знанието за това богатство на нашия град, защото дълго време се правеха опити да се прекърши гръбнакът на традицията.
Кое е най-вълнуващото ти преживяване, свързано с русалийството?
Това е един невероятно щастлив спомен за мен и Георги Богданов – участвахме в Международния фестивал на народната носия в Жеравна и представихме русалийската носия в конкурсната програма. Тя е много красива и внушителна, не е случайно, че с нея се изпълняват бойни хора, никъде в България на друго място няма такава. 3000-4000 души се разделиха на две, за да ни направят път да минем двамата. Бяхме със саби калъчки на повече от 300 години и над 400 души се хванаха на хорото след нас. Беше невероятно усещането – как се разперват крилата под елека и как се разтваря франгата – бялата пола, когато се въртяхме.
Какво още липсва като знание, за да се създаде завършеният образ на русалиите?
Все още не знаем каква молитва са казвали по време на своите действия, сега извършваме изследователска дейност в тази посока. Същността на ритуала е мистиката – да се даде на някой сила да извърши този ритуал. Не сме открили до този момент какви са били магическите думи и отвари, които са използвали.
Откъде се е зародило у теб това любопитство към русалийството?
Това е съдба. Това е мисия. Откакто се помня, се интересувам от традицията. Като дете нямахме никакви забавления и чаках да дойде 1 януари, за да се направя русалия, не съм се маскирал никога като станчинар. От малък съм виждал русалии в квартала и баба ми ми е разказвала за тях. Това се превърна в моя мечта – възраждане на тази традиция, усещал съм, че е нещо много дълбоко, за да оцелее толкова векове.
А ти как се предпазваш от злите сили в ежедневието? (питам го шеговито, но получавам сериозен отговор)
Уединявам се и се моля Бог да ни запази съзнанието. Но трудно се справям с лошите хора в живота и с тези, които не се образоват, не четат. Но аз съм щастлив човек. Имам семейство, което ме разбира и ме подкрепя.
Миналата година се сбъдна мечтата на поколения петричани да се проведе Русалийски фестивал. Защо се нагърби с такава тежка задача?
Историята трябва да се знае и традицията трябва да се пази. Целта беше да се представят петричките ценности и това древно знание, пренесено до днес от времето на открития вече в местността Рупите град на Македонските царе – Хераклея Синтика. Гордея се, че различните станчинарски групи в града си обединиха и излъчиха русалийски състави, които доброволно се включиха в конкурсната програма със седем русалийски групи с международно участие. Това е код – показва се свободата на духа. Над 800 участници от страната танцуваха в носии, за да представят културата на своето населено място, все едно извършват свещен ритуал.
Защо избрахте „Самуилова крепост“ за място на фестивала?
Не сме го избрали случайно. Малко хора знаят, че на това място в древността се е провеждал търговски панаир, наречен Доленски панаир, сборище от най-големите панаири в Османската империя. Продължавал е 45 дни и са идвали хора чак от Китай. Най-хубавото от целия свят се е съчетало с русалийските хора и обичаи – например типичният петрички фес има пискюл от сърма и коприна, а кюстекът с християнски символи, освен метален синджир, е могъл да бъде и мънистен. Водачът на русалиите – балтаджията, е бил въоръжен с брадва, за да разсича демоните, накичена със зимни цветя и красива копринена кърпа. Това е симбиозата между местната традиция и богатствата от цял свят, които са донасяни на панаира.
Каква беше причината да създадеш фейсбук страницата „Ценностите на Петрич“?
Градът и нашата традиция не са достатъчно добре изучени. Тук има голяма и различна култура, от която много малка част е позната и изследвана. Много народи са оставили своя отпечатък тук. Аз съм се посветил на популяризирането на русалийството и на местната традиция. Така го чувствам, сега е дошъл моментът да го направя и ежедневно достигам до някакво знание. Шест години много труд ми костваше. Но продължавам. Страницата във фейсбук е отскоро, но бързо и лесно разпространява какво богатство крие Петричкият край.
На каква друга интересна информация си се натъкнал от историята на нашия град?
Ооооо, прав е проф. д-р Георг Краев, светилото във фолклористиката, като ми казваше: „Митко, вие сте една неизучена страна!“. И е точно така – тук всичко е духовност и войнственост. Другото, което разпали още повече страстта ми за краеведска дейност, са историите за местните петрички войводи. Имам над 1000 снимки на войводи, издирвам техни наследници, търся факти и спомени, събирам техни предмети. Това е голямо нещо!!! И на него ще му дойде времето…
Какви са бъдещите инициативи за съхраняване на ценностите на Петрич?
Плановете ни са големи и много смели (смее се). Искаме да включим русалийския ритуал в „Нематериалните културни ценности на Юнеско“ и да издадем книга на три езика, защото в Македония и Гърция също е запазено русалийството. С подкрепата на общината, местните медии и обществеността създадохме Сдружение „Духът на Хераклeя“, което работи за възраждане духа на петричани. Имаме амбицията да се направи Паметник на русалията в града, такъв паметник има в с. Секирник в Македония. Изготвихме и проект за възстановяване на старата часовникова кула в Петрич. А на 8 септември тази година Фестивалът да събере още повече участници – на празника Рожен са се играли най-често русалийски хора извън Поганите дни. Планираме и Международна културна дискусия с професори от България, Гърция и Македония. Много работа ни чака, но традицията трябва да се продължава и да се пази – със или без сабя, но задължително с вяра…
Говорихме ли, говорихме… Исках всичко да ми разкаже. Той е открил за себе си русалиите, аз открих него. И ме развълнува. Разтърси ме. Възхитих се на съвременен човек. Още има хора, които живеят със съзнание за дълг към традицията, с разбиране за скритите уроци на историята. И хора с принципи и почтеност. Всяка глътка чай се превръщаше в уважение. Тази среща преобърна вътрешния ми свят. Вървях към дома и мислех колко е невероятно да имаме богатството на този край и се изпълних с желание да стана част от мисията на Митко и неговите приятели за възраждане на ценностите на Петрич. Да бъдем все повече новите воини, които служат на доброто и пазят с чест традицията. А другия път, когато се видим, ще го разпитам за историята на един местен войвода – хубавец, убит заради голямата му любов на Виздолския мост в стария Петрич. Вече знам, че познанството ни ще има продължение…
Борислав Бахтарлиев
 |
|