Фотография: Еми Куртова – 11 клас, Профилирана гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич
Есе
Наша родна земя, като стражи те пазят великаните на твоята история…
Царевец – една древна крепост разказва за величието…
Спомня си непоколебимите владетели и техните славни времена. Разлиства всяка страница написана история, за да черпи от нея знанието за миналото и духовната сила, с която една смела земя е общувала с Бога, за да не предаде вярата си и да не опетни езика, който е даден от Бог. Времето на борби за независимост, могъщество и оцеляване се пази в тайнството на славянските букви, които разпространяват спомена за величието на държавата. Там, над тленността на живота, във вечността на битието, стоят и буквите. Във всяка страница от славното минало на словото тези смели писмени знаци градят стените на отечеството, но не с нож, кръв и мъка, а с духовната мощ, скрита дълбоко в светостта на книжнината. Безграничността на завоюваната земя, опираща на три морета, всява страх у осмелилите се да се противопоставят на могъщия титан на времето – негов страж е българският лъв. Знатни владетели превръщат единството в сила, за да пазят всеки камък от свещената родна земя.
Шипка – един горд връх мълчи за жертвите…
Хиляди мъже с титаничен нрав разбиват робските окови и променят съзнанието, за да има много, които са готови да положат живота си пред олтара на своето отечество, обляно в кръвта на хиляди безразсъдно смели сърца. Сила и мощ носи ревът на лъва по висотите на красивия Балкан и ехти из върховете. Отвъд хълма стъпка по стъпка се катерят стъпалата на времето и заспиват със спомена за герои, които прекосяват границата на възможното и остават след следите си вечната памет. Те стоят отвъд времето, отвъд представата за жестока робска участ. Те са безсмъртие – души, бродещи из Балкана, стъпките им са скрити в мъхове, цъфнали от кръвта на хиляди святи жертви. Робският страх не оставя надежда за измъчена борба за правото на свободно човешко съществуване. Ценностите на рода и родината част по част разкъсват страданието по неосъществените идеали на всеки герой, на всеки мъченик. Плач и тъга, писъци и викове правят на късове робската земя, но един изтерзан народ събира последните си капки безумна смелост и дръзва да изживее опиянението на саможертвения бунт. Черешовото топче прониква с трясък в небосвода над родината, знамето развява достойнството на човешкия избор за смърт юнашка и ражда от робското покорство отчаяния копнеж за свобода.
Фотография: Атанася Танева, 6 клас, IV ОУ „Хр. Смирненски”, гр. Петрич
Рила – една величествена планина закриля красотата…
Мистичните върхове оглеждат отвисоко богатата и щедра земя. Всеки стрък трева помни стъпките на поелите пътя хайдути, които прекосяват древните гори, за да ги превърнат в свой нов дом. По тези горски пътеки мъдростта отвежда сърцето по пътя към истината. Горди орли, които закрилят гнездата си, пазят и светостта на страданието на земята, пазят и тишината на бунтовния избор. Всеки приток, който пълни с живот земята, поема към долините, потънали в блаженото розово ухание на въздуха, и се спуска с бурна обич към златните коси на низините, където се ражда хлябът на народа. Древната почит към свещената земя дава началото на плода от нивите и семето на живота. Из високите пасища още ехтят чанове и звънци, а звукът им полита като земна симфония до очите на Бога, пълни със студените води на езерата. Сладък аромат води душата в света на плодородни ниви и диви гори, които даряват плодовете и билките на Божието царство долу на земята. Нощни стъпки разнасят тайнственост из високите поляни на планината, където в тъмнината вият самодивско хоро. Сутрин слънцето отваря вратите на природното царство, скрило убежищата на свети мъже, които имат природата за свой дом и градят собствена духовна крепост, манастир и храм. Щом изгрее месечината, моми и момци в селото започват да пишат своята приказка, която започва с първата звезда, подарена на хубаво либе, и завършва с последния лъч на слънцето, преди да заспи във вечността.
Днес земята ни е същата. Историята спи в хилядите написани страници. Но човекът е друг и идеалите са различни. Вълнува ли се още българската ни кръв от нуждата от свобода, но не освобождение от робство, а от подчиненото съзнание, което ден след ден оставя празно кътче от историята на времето си. Това време няма да напише в книгите слава и величие, а нов сън, в който е въвлечен целият български род. С какви очи гледаме посланията и портретите на героите, извоювали нашето съществуване. Трепва ли лъвското сърце от празнотата на духовното и способно ли е в обърканото време на нови идеали да открие това, което след нас ще помнят поколенията, за да имат мисия да го съхранят и продължат. Отново е време за българска гордост, за да не се опустоши изграденото през много векове. Страшно е духовното ограбване на поколения, които са забравили, не знаят и не са признателни. Заличеното съзнание не може да създава бъдеще. Днес земята може да бъде опазена само от стражите на нашата мисъл, духовност, знание и почит.
Тя е свещеният дар за един богоизбран и богов народ.
Борислав Бахтарлиев
|
|
МОЛИТВА ЗА КЛЕТВА
Есе
Молитва и клетва! Монах и бунтовник!
След него майката родина гледа… Хиляди измъчени робски души. Страда заедно с тях, чака своя велик Спасител. И тогава разбира за скока лъвски в съзнанието на млад и безкористен мъж с юнашко сърце. Безстрашен орел, дръзнал да види свободата и промяната под робския смок, легнал върху сърцето на поробения народ.
Лъвский… титаничен дух, роден за слава. Готов на безразсъдна жертва, дори и не получил отговор – „Народе???“. Едно сърце голямо, което не може да бъде събрано зад тесните стени и дървената порта дори на светиня като манастира. И пътят му стига до страшния възел на въжето и до една тиха, мъчителна молитва за несбъднатия идеал.
Кракът му стъпва в много домове, преобръща много градове и села, за да търси разбудени сред окованите. Събира в комитети непокорните, за да се заклеят в кръста на бунта и да бъде жертвата им увенчана с мечтата на народа. Тежко време! Драматично! На борба със себе си!
Майката родина плаче… За младостта на своя син, за последната капка българска смелост. Един неспокоен дух повежда хиляди измъчени към бунта на своето осъзнаване, за да бранят с кама и пищов народната чест. Сам сред свои, преглъща сълзите на робската участ и търси онази капка лудост в очите, с която Бог мери жертвоготовността в името родно.
Майката родина помни… Очите лъвски… Изправят се пред бесилото и приемат неизбежността на собствения съдбовен кръст. След думите идват делата. Постигнат е бунтовният блян. И дори земята коленичи, за да се извиси още по-високо стълбът, разпънал душата на една страдаща родина.
Всяка епоха се нуждае от герой, който да впери поглед в бъдещето, да се опълчи на злото и да покаже на събратята си пътя към истината и светлината. Да бъде техен спасител, съхранител на оставеното от предците, за да просветли слепите и спящите. Всяко време има свой предшественик, осъзнал силата на дух и вяра и учил другите да търсят и приемат само добродетелта. Всеки народ в своя исторически път има апостоли, родолюбци, просветители, които пазят в душата си посятото семе на бунта, за да избуи в стихийната лудост на самообричането за общото благо. И когато този жертвен кръст се извиси над страха и покорството, времето ще помни подвига, ще го превърне в легенда и ще остави своя белег в историята.
Зад свещените порти на храма младежът става мъж и в съзряването открива пътя Божий, по който да се венчае за святата свобода. Моли и получава богодвъхновение за каузата на борбата, която доказва, че любовта към Бога започва от любовта към ближния. Отшелничеството и Божието учение предначертават тежкото, но славно отдаване на робския блян.
Един млад мъж затваря портите на храма и поема към своя безсмъртен живот. Един монах, продължил със стъпките на бунтовник, захвърля расото на търпението, на смирението и дръзва да наруши заповедите на този, на когото служи. Но лъвското сърце се превръща в икона извън Божия храм, защото домът на Бог е навсякъде, където човешките дела са за добро и от любов – по-голяма от човешката, мъченическа като на спасител.
Икона на рода и времето, този смел мъж оставя отпечатъка си в своето съвремие и във времената на постигнатата свобода, а юнашкото му сърце заживява в просветителската апостолска мисия на любов и почит към този къс изстрадала земя.
Молитва за време! И клетва – да бъде във времето!
Монах и бунтовник – и двамата стоят до Бога, тръгнали от бесилото към безвремието на безсмъртието.
Борислав Бахтарлиев