Велоцирапторът бил малък и атлетичен динозавър, бързо маневрен хищник, високо ефективен убиец. Имал около 80 остри като бръснич зъби. Той можел да бяга много бързо, със скорост над 50 km/h. Когато тичал, стъпвал на третия и четвъртия пръст на стъпалото си, а сърповидният нокът на всеки заден крак играел роля на ефикасно оръжие за убиване. Тежал около 20 килограма, а височината му стигала около 60 сантиметра. Буквално преведено от гръцки език, името „велоцираптор“ означава „бърз крадец“.
Все пак, велоцирапторът бил доста съобразителен и интелигентен, с много добро зрение. Това го правело много опасен ловец. Хищникът нападал жертвата си – дребни бозайници и гущери, хапел я и се отдръпвал встрани, докато умре от раните си. Понякога велоцирапторите живеели на глутници и заедно нападали по-големи животни като галимимусите, дълги около 5 метра.
Фосили от тези малки пернати динозаври били открити в пустинята Гоби през 1924 г. от ловци на динозаври от Американския природо-научен музей Ню Йорк. През 1972 г. в Монголия било направено учудващо откритие: фосил на велоцираптор, вкопчен в битка с Протоцератопс. Вероятно и двамата са загинали от пясъчна буря или от срутваща се дюна. Именно в горите на централната част на Азия са живели тези динозаври.
Иван Павлов