Нуждаем ли се наистина от Коледа тази година? Украсяваме една и съща елха, пеем едни и същи песни и сервираме еднакви ястия. Механично повтаряме изградените традиции година след година. Но уместно ли е все още посланието за мир на земята, добрата воля към хората? Все още ли са осъществими?
Нека разгледаме историята, която се крие зад Коледа, а именно – рождението на Иисус Христос.
Мислите ли, че по съвременните стандарти на филмовата индустрия холивудските продуценти биха заснели филм за събитието точно така, както са е развило действието през онази нощ?
Ако трябва да бъдем честни – не, не биха.
На първо място – участниците. Дева Мария и Йосиф не са точно идеала за двойка в днешно време. Прекалено са нормални, прекалено скучни. Това не би привлякло вниманието на публиката. Нуждаем се от блясък. Двойка като Брад Пит и Анджелина Джоли би свършила добра работа. Ами овчарите? Те трябва да пеят! За да угодим и на феновете на мюзикълите и да направим цялата продукция още по-драматична.
Ами мястото? Трагедия! Кой нормален човек би искал детето му да се роди в конюшня, където животни лежат върху сеното по земята?! Определено няма да поставим бебето в животински улей; магарето си е вряло носа там. Дори и да не става въпрос за вонящите на овце дрипи, в които е увито бебето. Иисус заслужава много повече от това – луксозни дрешки от някой всеизвестен дизайнер, изработени специално за него, например.
По-добре да преместим мястото на рождението в голям град. Метрополис като Ню Йорк звучи добре! Или пък да проверим коя луксозна гръцка вила в Санторини можем да наемем. Синът на Господ заслужава царско посрещане. По-малко селяния, повече изисканост. Не трябва ли да заснемем това събитие? Да го излъчим на живо по всички национални телевизии и социални мрежи?
Но не!
Не ние замислихме часът на рождението, а Бог. И Той е нямал нищо против Синът му да дойде на бял свят в присъствието на овчари и спящи овце. Не под светлината на прожекторите, а в малкото пространство осветено от мъждукащи свещи в тъмната нощ. Нямало е злато и богатства, вместо това имало преживящи крави.
Господ е направил толкова малко за рождението на Сина си, не организирал светско събитие, на което да бъдат поканени само важни личности. А дали това е грешка?
Или е послание?
Може би нашият свят наподобява витлеемската конюшня. Суров на места, зловонен на други. Няма много блясък в него. Не винаги изпипан до съвършенство. Хората около нас ни напомнят на животните от конюшнята: пасящи механично като овцете, инати като магаретата, а тази крава в ъгъла прилича ужасно много на досадната съседка.
Всъщност, мисля че тази година се нуждаем от Коледа повече от всяка друга. С раждането на Спасителя се ражда и надеждата. А къде е тази надежда сега? Тя ни е нужна в нашата тъмна конюшня.
Нуждаем се от време, което е посветено на даване, а не получаване; на грижовност, а не на критика. Време, в което да оставим различията настрана. Да украсим елхата. Да се насладим на познатия празничен дух на фона на старите коледни песни. Светът ни, като този във Витлеем, е сложен. Дните ни могат да бъдат студени и несигурни, точно като този в яслата. И все пак, нека направим това, което Дева Мария е направила – нека повикаме източника на мир да се всели в нашия свят. Нека намерим вяра, още веднъж, в Спасителя.
Теодора Йосифова, ХII клас, ЕГ „Христо Ботев“ , гр. Кърджали
Литературен клуб „Добродетели“, рък. Емилия Владева
 |
|
Do we need Christmas this year?
Do we really need Christmas this year? We put up the same tree, sing the same old carols and serve the same dishes to our tables. We mechanically repeat built traditions year after year. But is the message of peace on earth, good will toward men still relevant? Are they still feasible?
Let’s take a look at the story behind Christmas, namely – the birth of Jesus Christ.
Do you think that, considering the contemporary standards of film industry, Hollywood producers would shoot a movie about the event just as it happened that night?
If we have to be honest – no, they would not.
Firstly – the cast. Virgin Mary and Joseph aren’t exactly what one would call “couple goals”. They are too normal, too boring. That would not grab the audience’s attention. We need glamour. A couple like Brad Pitt and Angelina Jolie would do the job. What about the shepherds? They should sing! So as to please the fans of musicals and to make the whole production even more dramatic.
What about the place? Tragedy! Who would like for their child to be born in a stable where there are animals laying over the hay on the floor?! We would definitely not place the baby in a feed trough; the donkey’s nose has been there. The sheep-scented rags in which the baby is wrapped in shouldn’t even come into question. Jesus deserves so much more than that – some luxurious clothes from a well-known designer, custom-made for him, for example.
We’d better change the location of the birth to a big city. A metropolis like New York City sounds good! Or why don’t we see which luxurious villa in Santorini we might rent? The Son of God deserves a royal welcome. Less peasant, more elegance. Shouldn’t we ticker tape this event? Stream it on every national television and social networking?
But no.
But we didn’t design the hour. God did. And God didn’t have a problem with the fact that his Son entered the world in the presence of shepherds and sleeping sheep. Not in the spotlights but in the small candle-lit area in the dark night. There were no gold and fortune, instead there were cows chewing cud.
God made so little of his Son’s coming. He didn’t organize a social event to which only VIPs would have been invited. Is this a mistake?
Or is this the message?
Perhaps our world resembles the Bethlehem stable. Crude in some spots, smelly in others. Not much glamour. There is not much glamour in it. The people around us remind us of the stable animals: grazing mechanically like sheep, stubborn like donkeys, and that cow in the corner looks a lot like the annoying lady next door.
Actually, I think we need Christmas more than ever this year.
We could use a season that is dedicated to giving, not receiving; to caring, not critiquing. Put away our differences. Put up the Christmas tree. Take comfort in the familiar holiday spirit while the ancient carols are playing in the background. Our world, like that of Bethlehem, is complicated. Our days can feel cold and uncertain, just like the one in the stable. Yet, let’s do what Virgin Mary did – let’s invite the source of peace to enter our world. Let’s find hope, once more, in the Saviour.
Teodora Yosifova, XII class, LS “Hristo Botev”, Kardzhali
Literary club “Virtues”
