Еми имала сестричка Ани, с която като съвсем малки толкова много си приличали, че дори и родителите им трудно ги разпознавали. Но колкото повече пораствали, двете дечица ставали все по-различни. Случило се така, че един ден, без да разбере, Ани попаднала в плен на лошата магьосница на лъжата. Затова вместо да говори истината, тя си измисляла какви ли не лъжи и нарочно дразнела всички. Най-лошото било, че от ден на ден магията на лъжата завладявала все по-силно Ани.
– Мила сестричке, престани да лъжеш, това няма да ти донесе нищо добро! – предупреждавала я Еми. – Не знаеш ли, че който лъже – погрознява, не го прави повече, защото ще станеш грозна, пък и другите деца няма повече да ти вярват и ще престанат да играят с теб!
Но Ани не й вярвала и продължавала да лъже за щяло и нещяло, докато накрая престанала изобщо да казва истината. Колкото повече растяли двете сестрички, толкова по-красива и мила ставала Еми и толкова повече погрознявала Ани. Еми имала много приятелчета и всички я обичали, заради честността й и веселия й характер. По цял ден тя си играела със съседските деца и звънкият й смях огласявал двора. Когато при безгрижните дечица идвала и Ани, техните игри спирали, защото с безразборните си лъжи тя разваляла всичко. Лека-полека всички деца започнали да отбягват лъжливото момиче. Вместо да престане да лъже приятелчетата си, Ани станала още по-лоша и заядлива. Черната магия на лъжата обсебила напълно нещастното момиче.
Една вечер, тъкмо когато Еми си лягала, стаята се изпълнила с вълшебна светлина и пред нея изведнъж се появила Звездната фея.
-Мило момиченце, – прошепнала тя – на небето има толкова звездици, колкото дечица има на земята. Когато някое дете през целия ден е говорило само истината, нощем аз запалвам неговата звездичка, а ако е излъгало – не я запалвам. Затова понякога на небето има много звезди, а друг път няма. А най-силно свети звездичката на онова детенце, което е било най-послушно през деня, слушало е своите родители и нито веднъж не е излъгало своите приятелчета. Погледни небето и сама ще видиш – всяка звезда блести с различна светлина. Тази нощ твоята звездичка ще свети най-ярко, защото днес ти беше най-доброто дете на света!
Смаяна, Еми надникнала през прозореца и видяла на небето хиляди трепкащи светлинки. Една от тях блестяла най-силно и малкото момиче разбрало, че това е неговата звезда.
– Искам да те възнаградя за твоята добрина и честност, казала феята и махнала с вълшебната си пръчица.
В миг стаята се посипала със златен прашец и пред изуменото дете изникнала чудна кутия. С трепет Еми повдигнала капака и ахнала от възхищение. Кутията била пълна с вълшебни неща. Момиченцето извадило внимателно прекрасна рокля, дълга до земята и цялата обсипана със звездички. После дълго разглеждало малките златни обувчици с токчета и чудната коронка със сияйна звезда на върха.
– Всичко това е за теб тази нощ, Еми! Хайде облечи прекрасната рокличка – подканила я феята.
Еми сякаш това и чакала – облякла вълшебната рокличка, обула златните обувчици поставила върху прелестните си коси искрящата коронка. Така пременена, тя приличала на малка звездна фея. Щастливото момиченце се огледало на прозореца, от радост се завъртяло в кръг и започнало да танцува. Потропвало с токчетата и се полюшвало с дългата си рокличка в такт с неземната музика, която всички небесни светлинки засвирили за него, а звездичката върху косите й проблясвала и изпълвала стаята с омайно сияние.
Когато и последната звезда на небето се стопила в утрото, всичко изчезнало. Феята погалила нежно Еми и й прошепнала:
– Мило дете, утрото настъпи и аз трябва да се върна в моето звездно царство. Поглеждай всяка нощ небето и знай, че когато си добра и честна, твоята звездичка ще свети най-силно на небето, аз ще идвам при теб и ти отново ще се превръщаш в прекрасна малка звездна фея!
От тази нощ момиченцето заставало всяка вечер пред прозореца, гледало омагьосано небето и търсело своята звездичка. Винаги, когато било най-послушно през деня и казвало само истината, неговата звезда блестяла най-ярко. Тогава Звездната фея идвала при него и му донасяла вълшебната кутия. От небето се разнасяла чудна музика и Еми танцувала през цялата нощ.
– Почти всяка нощ аз съм най-щастливото дете на света, а моята сестричка си ляга с натежало от мъка сърце и се събужда с разплакани очи. Моля те, направи нещо и за нея! Направи я щастлива като мен!
– Ти имаш златно сърце, малка моя Еми, но аз не мога да изпълня молбата ти. Твоята сестричка е обладана от магьосницата на лъжата и затова винаги е тъжна и нещастна. Никой – нито аз, нито ти можем да развалим магията. Единствено тя самата може да се избави от черната й власт, но ако започне да казва само истината, тя ще победи лошата магьосница и всичко ще стане, както преди. А ако бъде отново добра и послушна като теб, аз ще идвам нощем при нея и тя също ще се превръща в малка звездна фея.
На другата сутрин Еми отишла при сестричката си, разказала й всичко, което се случвало с нея и повторила думите на Звездната фея. Ани останала дълго замислена, после прегърнала добрата си сестричка и през сълзи казала:
– Аз искам да бъда честна, за да ме обичат всички и да съм щастлива като теб. Наистина искам това! Колкото и да ми е трудно, отсега нататък ще говоря само истината и ще се избавя от магията на злата магьосница на лъжата!
Светлана Лажова
