 |
|
Много е любопитна и много обича да пита. Цяла зима питаше кога ще отиде да кара ски, докато накрая, за радост на родителите й, зимата свърши. За сметка на това, Мария се научи да кара кънки на лед, без въобще да пада. Тя е много смела и не се плаши от нищо.
Веднъж даже, едно лято на морето, когато имаше огромни вълни, влезе в морето с лодка. Тя въобще не се уплаши, дори когато без малко щеше да стане корабокрушение. Също така може съвсем сама да паркира колата на татко си.
Може да не вярвате, обаче Момо има вълшебен златен пръст. С него тя може да изстреля златна мълния в тъмното, която убива чудовища. Затова край нея няма много чудовища, освен едно. Това е по-малкият й брат брат – Александър, на който му казват Шошо.
Шошо понякога се прави на чудовище, но въщност е много мил. Обожава коли, влакове и самолети. Веднъж даже седна на пилотското място в един самолет, но не му разрешиха да кара, защото няма книжка.
Александър, таткото на Момо и Шошо
Семейството на Момо и Шошо Подарък за баба
Рисунки: Момо
Освен че рисува много хубаво, Момо също така обича да си измисля истории. Ето една от тях:
Лилавото море
Момо
Имало едно време едно лилаво море. То било омагьосано от зла вещица и всички риби станали лилави и зли като нея. Непрекъснато се карали помежду си, биели се и се изяждяли помежду си.
Едно лято някакъв човек отишъл на почивка именно на това лилаво море, понеже лилавият цвят му бил любимият. Взел със себе си и своето любимо коте. Морето се намирало някъде в Гърция. Не щеш ли, котето паднало в зловещото море и станало лилаво. В същия миг хиляди риби се устремили към него и му показали острите си зъби. Искали да го ухапят и наранят, а някои даже искали да го схрускат.
Човекът не мислил много и скочил в морето да спаси котето си. Веднага и той станал лилав и страшно се ядосал на хищните риби, понеже много обичал своя приятел – котето. Човекът бил каратист и не се поколебал да приложи някои хватки към лошите риби. Те обаче били хиляди и той не можел да стигне до котето. Борил се отчаяно срещу тях и силите му започнали да го напускат. В отчаяние, той започнал да плаче.
Толкова много плакал човекът, че сълзите му напълнили половината море и то променило цвета си, станало отново синьо. Магията на злата вещица започнала да губи силата си, а рибите престанали да нападат котето. Даже започнали да си играят с него и го возели като автомобили на гърбовете си.
Злата вещица много се ядосала, но тъкмо щяла да направи някоя нова поразия, дошла полиция и тя била арестувана. Вкарали я в затвора, където лежала ден и нощ окована, върху остри камъни.
Историята щяла да свърши дотук, но имало и още нещо. Човекът всъщност бил добър вълк, омагьосан от добрата вълшебница в човек, който работел като рекламен агент под прикритие, но задачата му била да залови злата магьосница. И отишъл на почивка точно при лилавото море с тази цел, а не защото лилавото му бил любим цвят. Той като вълк никога не би се сприятелил с коте, колкото и да е добър, но като човек, страшно се привързал към своя домашен любимец. И когато лилавото море станало отново синьо и магията била развалена, той се превърнал пак в добър вълк, който качил котето на гърба си и отпрашил за гората.
Творческо ателие в Образователен център ЯНИКА, Социален проект „Щъркелите“ – тогава Момо измисли тази страхотна история
Момо, Шошо, мама и татко
