Рисунки: деца от Арт школа „Колорит“, гр. Плевен, рък. Майя Ананиева
Мечта за Великден
Тази сутрин се появи на бял свят едно яйце. На външен вид-съвсем обикновено, кокоши яйце, нищо по-различно от събратята си. Майка му го снесе в сеното в двора на баба Райна и си замина по свои си дела – кокоши. Кое беше необикновеното ли? Още щом се роди, яйцето знаеше, че е по-различно, и взе да си мечтае. Знаеше, че скоро ще го вземат от сеното в една малка кошница, в която събират всички яйца в това семейство, и ще го използват за ястие, предястие или… ще го боядисат за предстоящия празник. Именно за това си мечтаеше то. Да го оцветят за Великия ден – Възкресението Христово, и не в какъв да е цвят, а в червено. То си мечтаеше да стане червено и да го отнесат в храма на селото, където щеше да види тайнството на Възкресението. Толкова много искаше, че чак черупката му за малко да се напука от вълнение.
Не мина много време и една малка ръка се протегна, взе го нежно и го постави в кошничка. За негово учудване, в нея нямаше много негови събратя, но всички любопитно надничаха през дупчиците на плетената кошница с любопитство на младоци.
– Дано не ме сложат в хладилника! – молеше се нашето яйце. – Дано видя Великденските чудеса! – мълвеше малкото му сърчице.
И желанието му се сбъдна. То попадна в едно нещо с много дупки с други яйца и зачака своето желано чудо, затворило очи в молитва. И заспа…
Един ден, когато слънцето озаряваше света му, усети че му става много горещо. В първия момент се стресна. Уплаши се. Но когато се сети за молбата си към Бог, се усмихна. Поисканото чудо се случваше. Черупката му пареше, навсякъде имаш пара, но смелото яйце стисна очи и всичко отмина. После усети как нещо или някои го полюшква наляво-надясно, надясно-наляво… Отвори колебливо едното си око, после другото и попадна в светлина. Две деца се бяха надвесили над него и му се радваха. Какво ли се случваше? Яйцето се протегна и успя да се огледа в близката витрина на баба Райна. То ахна. Беше красиво, с изрисуван блестящ кръст на черупката, символ на християнската вяра, червено! Най-хубавия червен цвят, който беше виждало. Потрепери от вълнение и за малко не изпадна от панера на масата. Беше щастливо…
На сутринта – що да види, намираше се във величествен храм, заобиколено от цветя и светлина, а отсреща го гледаше с благ поглед самия Исус Христос – възкръснал като самото него, за да донесе радост за празника ВЕЛИКДЕН!
Стелияна Байчева Желязова-11г., 5клас
„Ателие за приказки“ при Народно Читалище “Хр. Ботев 1937“-Бургас
Рисунки: деца от Арт школа „Колорит“, гр. Плевен, рък. Майя Ананиева
Рисунки: деца от Арт школа „Колорит“, гр. Плевен, рък. Майя Ананиева