История
Рим, II – I в. пр. Хр.
Римската република просъществувала от 509 г. до 27 г. пр. Хр., замествайки монархията като форма на управление на Рим. По време на републиката римските граждани, в т.ч. патриции и плебеи, свободните мъже от Рим и Лациум, са имали право да участват в избори на магистрати. Благодарение на „Законите на 12-те таблици“, поставени на форума, се изравнявали правата на патрициите и плебеите, била отменена забраната за смесените бракове, а от III в. пр. Хр. плебеите можели да раздават правосъдие, да стават сенатори и да командват легиони.
Битките, водени от Рим по средиземноморието, е причината за обезземляването на много собственици на земи. Земята попаднала в ръцете на богатите римляни и така се образували латифундиите – големи поземлени имения. Създал се патронажът – система на покровителство, която закрепвала политическата власт на богатите.
Това предизвикало двамата братя Тиберий и Гай Гракхи да дадат земя на бедните римляни. Те били избрани за народни трибуни в периода 131-121 г. пр. Хр. Опитите били неуспешни и братята били убити.
Гай Марий (157-86 г. пр. Хр.) бил римски генерал и седем пъти консул. Той е известен с това, че отблъснал германските племена. През гражданската война легионите били на негова страна.
Корнелий Сула (138-78 г. пр. Хр.) също бил римски генерал, два пъти консул на Рим. През гражданската война Сула бил на страната на Сената. Враждата между двамата мъже станала причина за избухването на гражданската война. Тя завършила с обсадата и завладяването на Рим от Сула (83 г. пр. Хр.). Сенатът го поставил като диктатор на Рим за неограничен период от време.
Трима римляни се събрали срещу Сената през 60 г. пр. Хр.:
Марк Лициний Крас (115-53 г. пр. Хр.) бил най-богатият мъж по това време.
Гней Помпей (106-48 г. пр. Хр.) бил военен и политически лидер.
Гай Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.) бил консул и наместник в Галия.
Триумвиратът се разпаднал със смъртта на Крас. Така започнала втората гражданска война между Помпей и Цезар. По примера на Сула, Цезар повел легионите си към Рим, срещу Сената и Помпей. Помпей бил победен през 48 г. пр. Хр. и убит по-късно в Египет. През 45 г. пр. Хр. Цезар бил провъзгласен за диктатор на Рим. Така започнало управлението на Цезар.
Едноличната власт на Цезар била една от славните моменти в римската история. През това време сменили календара, започнали да описват и измерват земите на държавата и били създадени библиотеки. Дори без да се нарича Империя, римската държава отдавна загубила демократичния си елемент на управление. Римските републиканци, врагове на Цезар, организирали заговор срещу него.
Цезар бил убит през 44 г. пр. Хр. Сцената на смъртта му многократно била претворена в литературата и изкуството. Думите: „И ти ли, Бруте!“, изречени от Цезар, били отправени към неговия близък съюзник, Брут, когато Цезар разбрал за неговото предателство. Целият живот на Цезар заинтересувал много художници и писатели. Пиесата на Шекспир „Животът и смъртта на Юлий Цезар” е един от най-известните примери за това.
Октавиан Август (63 г. пр. Хр. – 14 г. след Хр.)– племенник и осиновен син на Цезар
Марк Антоний (83 г. пр. Хр. – 30 г. пр. Хр.) – консул и колега на Цезар
Марк Емилий Лепид (89 г. пр. Хр. – 13 г. пр. Хр.) – военачалник и близък съюзник на Цезар.
Тримата са се събрали през 44 г. пр. Хр. да отмъстят за убийството на Юлий Цезар. Победили Брут и Касий, които управлявали Сената в продължение на 10 години. През 36 г. пр. Хр. започнали конфликтите между Октавиан и Марк Антоний. Същата година Октавиан отнел титлите на Лепид и го изпратил в изгнание, където той починал през 13 г. пр. Хр. През 36 г. пр. Хр. избухнала гражданската война между Октавиан и Марк Антоний.
Войната между Антоний и Октавиан (33-30 г. пр. хр.) избухнала заради предателството на Марк Антоний за египетската царица Клеопатра срещу Сената. Марк Антоний и Клеопатра били победени в битката при Акций. Антоний бил убит, по-късно Клеопатра се самоубила и Октавиан победил, което поставило началото на края на републиката.
През 29 г. пр. Хр. Октавиан се завърнал триумфално в Рим. Сенатът му дал почетното име Август („Възвишеният“) и му гласувал голямо доверие. Въпреки че Сенатът съществувал като републиканска институция, неговото име стояло начело в списъка на сенаторите („пръв сред равни“ – раждането на „принципата“) и той все повече се държал като монарх. При наследниците на Август републиканският дух все повече изчезвал и все повече се утвърждавала огромната Римска империя.
Ана Чолакова, 7 кл.