|
|
|
Пилето, което мечтаеше да прелети над дъгата
Откъс
Втора картина
/Дундьо и Флай/
Дундьо: Хайде, Флай, побързай! След дъжд на повърхността излизат най-тлъстите червейчета.
Флай: Дундьо, виж колко са красиви розите с капчици дъжд по листенцата.
Дундьо: Внимавай! Бързо на десет часа.
Флай: Какво?
Дундьо: Там имаше голямо червейче, но избяга. Така става, като зяпаш по цветята. Гледай си в краката, като ни е учила мама.
Флай: Виж има и дъга!
Дундьо: Стига си зяпал облаците, Флай!
Флай: Виж, колко е красива!
Дундьо: Дъга, като дъга. Мх, червейче. Вкусно!
Флай: Дундьо, ти някога сънувал ли си как летиш?
Дундьо: Тц – нивга!
Флай: А аз всяка нощ. И даже докато бях в яйцето сънувах как се рея над земята. Искам един ден да прелетя над дъгата.
Дундьо: Но ние сме домашни пилета, а домашните пилета не летят.
Флай: Но аз искам! Искам! Искам!
Дундьо: Виж сега, брат, трябва да се стремим към реално постижими неща, за да не изпитваме после разочарование. Като мечтаем за елементарно прости и осъществими неща, ще бъдем винаги доволни и щастливи. Това е тайната на безгрижния живот. Ето аз например, тази сутрин като се събудих се пожелах да намеря дълго червейче, а до тук вече съм намерил три и съм много сит и доволен от живота. Схващаш ли?
Флай: Ами, ако вземам частни уроци по летене?
Дундьо: Уроци? Ние сме пилета – от нас не се очаква да летим. От нас се очаква да се храним добре, да растем бързо, да сме послушни и като ни извика господарката да ни храни бързо да дотичаме и да пълним гушките със зрънца.
Флай: Да се тъпчем, да се тъпчем, да се угоим и после какво?
Дундьо: Не знам какво. Казвам какво се очаква от нас. Хубаво е да оправдаваме очакванията на другите за нас. Така ни обичат. Хвалят ни. Ето господарката вчера каза, че скоро ще ставам за пълнене и ме погали по гърба. Сигурно има в предвид нови вкусни зрънца, с които да си пълня гушката.
Флай: Аз не искам да ставам дебел. Аз искам да летя.
Дундьо: Защо го искаш?
Флай: Не зная, защо го искам. Просто го искам. Копнея да разперя крила и да се понеса над гори и поляни, над къщи и улици с цялото си същество. Знаеш ли какво е да искаш нещо толкова силно, че чак да те свива воденичката?!
Дундьо: Знам, разбира се. Да не мислиш, че съм идиот?! Винаги като огладнея ме свива воденичката. Попитай кака Сврака за частни уроци по летене. Аз отивам да си търся червейчета. Чао, брат!
Флай: Чао, Дундьо!
Награди за драматургия:
2011 – победител в конкурса за детска пиеса на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” с пиесата „Сън”
2012 – победител в раздел „Драма” от националния литературен конкурс „Петър Ковачев” организиран от Община Плевен с пиесата „Жени с куфари”
2012 – победител в раздел „Детска пиеса” от националния конкурс на Театераутор и Министерството на културата с пиесата „Приключения в Африка”;
2013 – номинация за пиесата „Голямото коледно приключение на Боцко” в международния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник” – Ямбол
2013 – поощрителна награда в раздел „Драма” на националния литературен конкурс „Петър Ковачев” – Плевен за пиесата „Музика за слончета”;
2015 – награда за куклената пиеса „Бягството на малката таласъмка Тами” от националния драматургичен конкурс „Иван Радоев” – Плевен.
2015 – награда в раздел „Драма” от националния литературен конкурс „Петър Ковачев” организирана от Община Плевен за пиесата „За/седнали”
2016 – поощрителна награда в конкурса за сатирична комедия организиран от сатиричния театър „Алеко Константинов” за пиесата „Безпътният влак”
2016 – номинация в направление „Авторски прочит” на Фестивал „Нова българска драма” за „Безпътният влак”
2017- номинация за пиесата „Летящия офис” от националния драматургичен конкурс „Иван Радоев” – Плевен.
2018 – номинация в конкурса на НБУ за нова българска пиеса, взема участие в творческата лаборатория с Явор Гърдев
2018- пиесата Необикновеното приключение на Мая –отличена в конкурса на театър София
- Здравейте, Магда. Имате завидна творческа биография. Как започнахте да пишете пиеси, Вашето образование и професионална дейност като че ли не го предполага?
Всъщност, пишещите юристи са повече, отколкото предполагате. винаги давам за пример братя Грим, Шарл Перо, е.т.а. Хофман, Ран Босилек – до един юристи!
Започнах случайно, но всъщност няма нищо случайно в живота.
- Имате пиеси за деца и възрастни. Кои пиеси по-лесно се раждат – за деца или за възрастни?
В различните периоди – различно.
- Кое се харесва на днешния читател и на театралния зрител? Има ли рецепта една пиеса да се получи успешна?
Рецептата е увлекателен сюжет, талантливи актьори, добър режисьор, вълшебна музика, сръчни технически служби, предприемчив театрален мениджър, жадна публика… Вижте, театърът е колективно изкуство. Една пиеса колкото и гениална да е, ако не попадне на режисьор и постановъчен екип, нищо не струва.
- Имате много награди. Имате ли си любима награда и какво Ви носят наградите?
Наградите са просто част от пътя на твореца в съвременния свят. Помагат да сравниш своето ниво с това на останалите.
- Може ли да се каже, че творчеството се опитва да запълни празни пространства в нашия свят или да балансира някакви неравности по Пътя ни като човечество? Ако е така, какво поставяте Вие в празните пространства и какво ни липсва най-много?
Изкуството винаги се опитва да даде по-добра гледна точка към света, но не и рецепта. Знаем, че много научно-технически изобретения са били първо плод на фантазията на някой писател. В морален аспект изкуството, също се опитва да възпитава, но там е по-трудно. Изкуството винаги ще задоволява естетическите потребности на хората и колкото цивилизацията ни се развива, толкова тези нужди ще стават по-големи.
- Какво пишете в момента?
В момента подготвям третата си книга с детски пиеси за печат. Този път съм подбрала 5 куклени. Същевременно напоследък пиша само къси разкази.
Бягството на малката таласъмка Тами
откъс
Куклена пиеса за деца
от
Магда Борисова
Награда за куклена пиеса от конкурса „Иван Радоев” Плевен 2015
/Влиза малката таласъмка Тами./
Тами: Ето ме.
Бащата: Къде се бави?
Тами: Ами аз…
Бащата: Измила си си ръцете преди вечеря, нали?
Тами: Да, но само с вода.
Майката: Ех, дете!
Бащата: И си се сресала?!
Тами: Съвсем леко се пригладих.
Майката: Я да те помириша! Мила си си зъбите.
Тами: За да нямам кариеси и лош дъх.
Бащата: Глупости! Зъбите не се мият преди ядене.
Тами: Знам. Мият се след ядене, но реших, че после може да забравя.
Бащата: Зъби не се мият нито преди ядене, нито след ядене. Ние сме таласъми. Имаме зловонен дъх, ходим рошави и немити.
Майката: Имаме мръсни ръце и мръсни крака…
Бащата: …защото сме страшни таласъми.
Майката: Сапун и парфюм не ползваме.
Бащата: Даа. Не ползваме сапуни и парфюми, нито гребени и четки.
Тами: Даже и четки за зъби ли?
Майката: Никакви четки за зъби! Ние сме зловонни…
Бащата: ужасяващи,
Майката: смърдящи,
Бащата: пърдящи,
Майката: опасни,
Бащата: кошмарни,
Майката: рошави,
Бащата: лошави,
Майката: подли,
Бащата: потресаващи,
Майката: отвратителни,
Бащата: страшни,
Тами: таласъми!
Бащата: Именно! Ние сме таласъми.
Майката: Таласъм – това звучи гордо! А щом си таласъм – трябва да се държиш като таласъм. Колко пъти сме ти повтаряли, да не си миеш ръцете и зъбите.
Бащата: Забранено е.
Майката: Нито ушите или краката.
Бащата: Трябва да ходиш рошава.
Майката: И дори ако случайно, вятърът или дъждът пригладят косъма ти, пак да се разрошиш.
Тами: Но аз не искам!
Бащата: Моля?! Тя не била искала?! Това да не ти е концерт по желание? Какво ще стане, ако всеки започне да прави каквото иска?!
Тами: Ще стане хубаво.
Бащата: Не! Ще настане суматоха. СУ-МА-ТО-ХА. Има правила в този живот и те трябва да се спазват. Жено, на нищо не си научила детето.
