Четиво с продължение
Котетата растяха с дни и ставаха все по-игриви и любопитни – изследваха големия за тях двор, криеха се, предусещайки опасност и отбягваха хората и кучетата. Когато Дечко и Роза бяха пуснати, котета се мушваха в аптеката или се катереха на таванския чардак. С времето започнаха да се престрашават и дори да доближават кучешките колиби, когато кучетата бяха вързани. Дори в игрите си стигаха до там, че гонейки се, прескачаха задрямалия Дечко, който се стрясваше и гледаше недоумяващо отдалечаващите се писанчета. Но Роза заобикаляха, дори и вързана, защото тя беше по-недружелюбна към котките.
В двора на Къщата живееше и семейство лястовички. Те си бяха свили гнездо под стряхата на покрива, над откритата тераса и се завръщаха всяко лято след зимуването си в топлите страни. И тази година лястовичките се върнаха, отремонтираха и почистиха старото си гнездо и измътиха малките си. Женската беше все в гнездото и пазеше малките птичета, а мъжката лястовичка ходеше на лов за мушици и дребни насекоми и ги носеше на майката и малките. Птичетата подаваха само едни гладни човки от гнездото и поглъщаха порцията храна мигновено, след което бащата литваше обратно за нов улов. Така той се стрелкаше постоянно под стряхата, точно над главите на котетата, които денем се подвизаваха предимно на терасата. Котета наблюдаваха с жив интерес полета на птицата и слушаха чуруликането на лястовичето семейство. Пеенето на лястовичките радваше не само домашните любимци – котки и кучета, но и стопаните на Къщата.
Скоро дойде и лятото. Овошките започнаха да връзват плод, а градината стана буйна и зелена. Времето беше горещо и през деня котките и кучетата се криеха в сенките, където обикновено спяха. Но горещите дни често се прекъсваха от летни бури. Тогава силен вятър нахлуваше внезапно и яростно, огъвайки дърветата и събаряйки керемиди, а след порива му се изливаше проливен дъжд, къпейки всичко живо под себе си. Гръмотевици огласяха селото и стряскаха животните, които, мокри и изплашени, търсеха подслон. Дори хората бързаха да се приберат на сухо.
Малките котета не бяха преживявали още буря и не знаеха за това природно явление – та те бяха се родили наскоро! Когато първата в живота им буря налетя, те нямаха идея какво ще се случи, но интуитивно предчувстваха опасност и се чудеха къде да се скрият. И, както обикновено, избраха цветята. Подобно на тях и Машка се луташе безпокойно между къщата и двора – къде убежището е по-сигурно? Кучетата лаеха разтревожени и сигурно също биха се втурнали нанякъде, ако не бяха вързани. Разбеснелият се вятър се блъскаше в покриви, огради и дървета по пътя си, поваляйки по-слабите препятствия. Сред животинския свят в Къщата настъпи паника.
Тогава стопаните се втурнаха да прибират животните. Баба отвърза кучетата и ги прибра в аптеката. Кака намери Машка, свита изплашена в един храст на рододендрон, гушна я в пазвата си и хукна с нея към къщи. А котета, които и в спокойно време трудно можеха да бъдат хванати, се бяха качили вече на чардака под стряхата, където чувстваха прикритие.
Дъждът налетя веднага след отминаването на вятъра. От небето падаха не капки, а цели водни струи. Дворът се измокри за минути. През прозорците се виждаше една водна пелена, която закриваше гледката през улицата. Небето се озаряваше, макар и на дневна светлина, от яркия блясък на светкавиците, предшестващи оглушителен гръм, като от артилерийско оръдие. При всяка гръмотевица кучетата се свиваха уплашени в краката на Баба и тя ги галеше по главите, за да ги успокои. Роза дори се беше свряла под стола ѝ и дишаше с изплезен език. Дечко лежеше до нея и си даваше куражлив вид, но и той беше изплашен.
В това време Машка гледаше през отворената къщна врата дъждовния поток и тревожно се притискаше в дъсчения под. Кака ѝ казваше: „Виждаш ли какво става навън? Стой тук и мирувай!“ И Машка се свиваше разбиращо в краката ѝ, търсейки закрила. Котета на чардака показваха две главички под стряхата и недоумяваха що за чудо на природата виждаха.
Бурята продължи не повече от половин час и отмина в друга посока. Дворът и улицата се покриха с локви. Баба излезе от аптеката, а кучетата – след нея. Кака отвори вратата на къщата и Машка се измъкна навън. Но Роза все още беше уплашена – съзирайки отворената врата, тя се промъкна в къщи, където никога не беше влизала и се завря в най-отдалечения достъпен ъгъл – в мокрото помещение пред банята, просвайки се на една черга. Горката – тя потръпваше, очаквайки продължение на бурята, която вече обгръщаше съседното село.
Останалите домашни любимци, включително и двете котета, се бяха окопитили и се движеха из двора, избягвайки локвите. Те преживяха тази лятна буря, която беше първа за малките Рижко и Сузи.
Гео