Един ден от полицията съобщили на пазача Филип, че в небостъргача в Маями имало сигнал за бомба. Щом разбрал това, той повикал своя домашен любимец – щъркела, който го качил на гърба си и двамата отлетели на покрива. Филип рядко се качвал там, но винаги е вярвал, че на покрива живеят ангели, в хралупата на едно много старо дърво. То растяло край вълшебна река, която извирала от небето и течала през прекрасна градина.
Пазачът Филип скочил от щъркела както каубой от коня си и видял едно добросърдечно джудже. Двамата веднага станали приятели и Филип разказал на своя побратим за ужасната новина, която го довела на покрива. Джуджето изобщо не изглеждало притеснено и предложило на Филип да поплуват в реката. Лятото било горещо и на пазача много му се искало да приеме предложението, но нито за миг не забравил, че трябва да намери и обезвреди бомбата – животът на хилядите хора, които работели в офисите на небостъргача, бил по-важен от всичко.
В този миг долетели ангелите, хванали Филип за ръцете и го отвели до бомбата. Това била най-прекрасната бомба, която Филип някога бил виждал – цялата отрупана с цветя и ухаеща на люляк. Тя нямало нужда да бъде обезвредена, дори на Филип му се искало да избухне веднага и да насити въздуха с ароматите си. Тази бомба била единствена в света, защото била направена от ЛЮБОВ.
 |
Приказката е написана по време на летните творчески занимания в Образователен център МЕДИА, офис БОТЕВ. Ръководител: Маргарита Друмева |