Променящи приказки за деца и възрастни
 |
|
За Мечтите
– Искаш ли още една съвсем мъничка приказка?
– Разбира се. За какво?
– Ами, за мечтите. Знаеш ли, всички хубави мечти си мечтаели един ден да се сбъднат, да ги има наистина. За тях това било напълно възможно, но се чудели и не можели да разберат защо хората рано или късно се отказват от своите мечти.
Всяко дете си има мечта, но когато порасне, тази мечта отдавна е забравена. Тя се е разтопила също като сладолед и е изчезнала. От нея е останал само спомен за нещо прекрасно, но след това е отишло на вятъра, както се казва.
– Еее, аз не искам моята мечта да отиде на вятъра и да се разтопи като сладолед…
– Знам . Затова ти разказвам тази приказка.
Мечтите се случват точно когато си ги представиш възможно най-добре. Опитай се да нарисуваш своята мечта първо с черен молив, само контурите. Тя е все още далече. После започни да я оцветяваш със всички цветове и виж – тя започва да става истинска, да има форма.
Опитай се да си представиш всичко: как те кара да се чувстваш, какъв е вкусът й. Когато направиш всичко това, спокойно се захвани с друга мечта и остави първата да се появи при теб. Ако обаче не вярваш много, много силно в нея, тя няма да се появи, защото ще си каже: „Това дете май не ме иска достатъчно, по-добре да си стоя тук“. Но когато види, че ти я искаш много, ще направи всичко възможно, за да дойде при теб в най-добрия момент.
– А каква е твоята мечта? – попита Мечи.
Момиченцето нищо не каза, само го изгледа неразбиращо.
– Знаеш ли какво е мечта? Да искаш нещо много и да си мечтаеш за него. Ти каква мечта имаш?
– Синя…
– Синя ли, какво значи синя мечта?
– Значи море, искам да живея на море.
– Страхотно! – каза Мечи. – И аз много искам да живея на морето. А каква искаш да станеш, когато пораснеш? Какво искаш да работиш?
– Искам да работя принцеса – каза Габи и повярва в мечтите си.
Приказка за Щърки
Щърки било едно съвсем малко щъркелче, което нямало търпение да научи всичко за живота. Постоянно разпитвало татко Щърколан и мама Щръкла за всичко, за което се сещало.
– Тате, а защо щъркелите носят малките бебета ? – питало щъркелчето.
– Защото ние сме предвестници на пролетта и на новия живот, това е нашата задача, да даряваме живот и надежда – отговарял спокойно старият щъркел.
– А вярно ли е, че когато видя закачена мартеница на някое дърво трябва да я взема със клюна си и вместо нея да донеса бебе в къщата, към която е дървото?
– Да вярно е, но не всички мартенички са закачени с надеждата в дома на хората да се появи бебе. Някои са закачени просто за здраве, а тези, които са закачени много нависоко на някое дърво с надеждата в дома да се появи бебе, ще ги познаеш веднага, защото те са пропити с много надежда и любов, те сякаш светят в тъмното, защото вярата и надеждата на хората никога не умират. Когато минеш покрай такава мартеничка, веднага ще усетиш любовта и надеждата, която е втъкана в белия и червен конец. Тогава я вземи с малкото си клюнче и бързо я донеси на мен и мама. Ние знаем как да се погрижим за останалото.
– Добре – отвърнал Щърки, – искам час по-скоро да намеря такава мартеничка и да зарадвам някое семейство.
Когато се стъмнило, Щърки започнал да подава главица през гнездото и да се взира в мрака. Все се надявал да открие сияеща мартеничка и да сбъдне мечтата си, искал още тази пролет да намери първата си мартеничка, която да донесе бебе в някое семейство. Взирал се в тъмното дълго, очичките му се притваряли, но той продължавал да оглежда дървета наоколо с надеждата това, което си е намислил, да се сбъдне.
Изведнъж му се сторило, че нещо проблясва на високата топола в съседния двор. Обещал си на другия ден да отиде и да провери дали наистина там има мартеничка. Рано сутринта още в зори Щърки скочил от гнездото и се понесъл до близката топола. Още когато летял натам, усещал любовта и сякаш долавял мечтите на едно малко момченце. Предишния ден шестгодишния Стенли се справил сам със задачата да закачи мартеничка на тополата в двора. Той отдавна си мечтаел да си има сестричка, за да си играят заедно. Когато разбрал, че трябва да се закачи мартеничка, за да се сбъдне мечтата му, решил да действа без да губи никакво време. Никой не разбрал, че той е успял да се качи на дворната маса, като поставил върху нея и детско столче, за да я закачи колкото се може по-нависоко – така, че щъркелът бързо да я види и вземе. Намерил своето детско чукче извадил няколко кабърчета, които знаел баща му къде държи и бързо се покатерил на стола. Успял да я закрепи за кората на дървото, няколко пъти удрял с чукчето и накрая успял. Оттогава непрестанно гледал дървото и чакал щъркела да забележи мартеницата.
Когато Щърки се приближил усещал любовта навсякъде около дървото, щом човчицата му хванала мартеничката той се изпълнил с радост и гордост. Знаел, че скоро ще зарадва някого. Бързо литнал към гнездото, носейки любовта, вярата и надеждата на едно малко момче със себе си. Показал това, което носи на татко си, а той извикал:
– Браво, момчето ми! Ти успя, сега е наш ред скоро да дарим семейството с бебе.
В този момент чул радостните възгласи на малкото момченце. То крещяло.
– Тате, виж! Ето тук бях закачил мартеничката, щъркелът я е взел. Ураааа! Скоро ще си имам сестричка! – викало детето и подскачало от радост. Баща му се усмихнал и го прегърнал с цялата си бащина любов.
На другата пролет, когато Щърки се върнал отново в своето гнездо с родителите си, първата му работа била да погледне съседния двор. Останал повече от доволен от това, което видял. В двора имало бебешка количка, в която седяло най-кроткото бяло и пухкаво бебе, а баткото постоянно му говорел нещо и се смеел. Щърки често ходел при тях да им се радва, а двете деца му махали с ръчички и се смеели, грейнали от щастие.
Весела Величкова
 |
|
Рисунки: Весела Величкова
