Мили деца, ще ви разкажа една приказка за буквите, която е много, много интересна…
Преди много години в царството на буквите станало нещо много интересно. Всички били разбъркани и никоя не знаела своето място в азбуката, всяка се мислила за много по-важна от другите. Така ден след ден спорели помежду си. Накрая се ядосали и всяка буква отишла в своите покои. Спрели да играят заедно. В царството настъпила огромна и плашеща тишина. Вече нямало никой в красивата градина, не се чували весели гласчета, които звънко да пеят, нямало кой да танцува и да се смее.
Царицата, която се казвала Книга, веднага се намесила и казала на своите най-приближени хора незабавно да съобщят на всички букви заедно да дойдат в царската градина. Искате ли да ви опиша градината? О-о-о-о, тя била толкова прекрасна и необикновена! Навсякъде по света била известна нейната красота. Цялата била в зелени дървета и храсти, на които много птички си имали гнезда и живеели щастливо там. Имало много пъстри цветя – минзухари, лалета, рози, зюмбюли, момини сълзи, гербери, великденчета, жълтурчета, лилии, орхидеи, хризантеми, магнолии и други. Имало много люлки, пързалки, пясъчници. Там можело всеки да играе.
Буквите най-много обичали да се събират на „хитрата полянка“. Там имало столче и масичка за всяка буква, а Книгата винаги им разказвала чудесни истории и им давала интересни задачки. Когато някой от тях не можел да се справи, другите веднага му се притичвали на помощ.
И така… Буквите се събрали в градината и заедно с Царицата потеглили към „хитрата полянка“. Там всяка буква заела своето място. Тогава Книгата им казала:
– Вече дойде време да ви разкажа една история. Внимателно я слушайте, за да разберете и да се убедите, че всяка от вас е много важна и значима!
– Вие сте се появили много преди аз да се появя – казала Книгата.
Всички букви се учудили много и започнали да си говорят едни с други.
– Вашите създатели се казват Кирил и Методий. Те са братя, които много се обичали и уважавали. Като деца никога не се отделяли един от друг. Винаги били заедно и си помагали във всичко. Още от малки мечтаели един ден като пораснат да създадат нещо велико, с което да бъдат запомнени. Точно така и станало. След време те ви създали, защото всички предмети трябвало да си имат знаци и да могат да се записват. Измислили ви и общо име, така че като някой го чуе да знае, че става въпрос за вас. Името е Азбука. Така на всички животът щял да стане по-хубав и по-забавен. Много се стараели и упорито се трудели, за да постигнат този голям успех. След като създали всички 30 букви, те решили да ги подредят, но не по важност, а така че да се помнят по-лесно и от децата, и от възрастните. Искали да се забавляват, докато ги учат. Сега ще ви кажа как сте подредени. Слушайте внимателно!
След като чули това някои букви били много радостни, а останалите недоволни и тъжни. Тогава царицата продължила:
– Мили мои буквички, не бъдете тъжни. Всяка една от вас е много важна и без нея азбуката няма да може да съществува. Всяка буква се учи в детската градина и в училище. Без вас няма как да има срички, а така няма как да има и думички. Запомнете много важно правило! Буквите като се съберат, стават сричка, а сричките като се съберат, стават думички. Когато думичките се подредят една до друга, стават изречение, а когато изреченията се подредят едни до други, стават текст!!! Никога не трябва да се разделяте, защото децата и възрастните много ще страдат. Не бива и да се разбърквате, защото на тях ще им е трудно да ви запомнят. Трябва да бъдете много внимателни и да се стараете да запомните коя къде стои. Ако някога забравите, аз ще ви помогна с „ вълшебната“ страничка, която се намира в мен.
– Царице, на нас градинската фея ни каза, че ние сме по-специални от другите букви, защото сме гласни – извикали в един глас звуците на буквите „А“, „Ъ“, „О“, „У“, „Е“ и „И“.
– Мили мои, градинската фея е права, че вие сте гласни букви. Вас децата много лесно ви запомнят, защото сте малко на брой – само шест.
– Тогава ние какви сме? – извикал буква „Р“.
– Всички останали сте съгласни букви – отвърнала Книгата.
– Но няма по-важни букви. Няма как да се направи сричка, ако няма гласна и съгласна буквичка.
Буквите и звуците най-накрая разбрали, че няма защо да се карат, защото ако някоя буква я няма, няма да е пълна и азбуката.
В царството настъпила огромна радост и голямо щастие. Книгата и градинската фея, дали на всяка буквичка тайнствени сили. Когато научите нова буквичка, тези сили идват при вас, деца. А сега, сигурно се питате какви са те и кога ще ги използвате?….
Е-е-е-е-е, добре де, ще ви кажа – когато пораснете.
Кремена Стефанова Пашова
 |
|
Защо пиша?
Да си писател – не е никак лесно. Първоначалните ми опити бяха още като ученичка в ранните класове. Вдъхновена от класния си ръководител Лиляна Димова, успешно римувах кратки стихчета за забава и веселие. По-късно започнах да пиша за емоции, които самата съм изпитвала. Впоследствие – за емоции, преживени от други, близки до мен хора. Интересното е, че когато настъпи моментът на писане при мен, думите сами си дойдоха. Относно въпроса: „ Дали да си писател е дарба?“… – не знам. Все си мисля, че да боравиш с думите успешно е необходимо преди всичко да го чувстваш „отвътре“, да си упорит и устойчив в играта с думи и да си постоянен в това, което правиш.
Все още се опитвам правилно да предавам мислите си и случките колкото може по-ярко. Все пак има различни гледни точки и това допринася за тълкуването по различни начини. Поради тази причина се старая да пресъздам най-ненатрапващо и позитивно (с добра енергия) своите мисли и чувства, надявайки се да стигнат до повече сърца и да помогнат дори по малък начин.
Работата с децата ми подсказа, че мога да насоча таланта си и към създаване на произведения, които са достъпни за тях и ги учат на значими неща. Всяка съчинена песничка, кратък стих или каквото и да е друго, се възприема от тях с голяма радост и интерес. Ето това удовлетворение ме кара да продължавам да се старая да им поднасям новите знания с креативност и най-вече с голяма любов.
И накрая… За мен по-трудно беше да покажа някои творби, отколкото да ги напиша, понеже за това се иска смелост…. И когато дойде точното време, тя сама си идва…
