Земя на кръстопът, люлка на една от най-древните земни цивилизации, която е привличала вниманието на странстващи номадски племена, велики царе и пътешественици, Египет и днес провокира страстта на жадния за приключения и знание човек. Ето и нашето внимание сега е насочено към зората на разумното човечество в долината на река Нил, търсейки древни култури и етнически групи, които са станали основа на днешните африкански народи.
Непрекъснатите търговски контакти и нашествия от страна на древните племена от Близкия Изток, Средиземноморието и земите на Африка на юг от Сахара – ханаанците, древните либийци, асирийците, кушитите (нубийска цивилизация), персите, гърците, римляните, арабите и пр., внасят своя колорит в етническото многообразие и културна идентичност. Още от епохата на палеолита долината на Нил е била обитавана от различни популации на ловци и събирачи.
Пещерни рисунки от неолита в Тасили
По-късно, през неолита, когато Сахара все още е била в своя „мокър“ период, е привличала големи групи номадски племена с по-добрите си места за живеене, отколкото земите около мощната река Нил, която е заливала огромни пространства и е предизвиквала ужас в очите на все още неспособните да овладеят тази водна стихия древни номади. През 6 хилядолетие пр. Хр. популацията в долината на река Нил значително е намаляла по размер. Сахара е населявана от скотовъди, създали скалните рисунки в Тасили. Потомците им са хараманти (описани от Херодот), бербери и туареги.
От около 4800 до 4300 г. пр. Хр. Е процъфтяла културата на Меримде (Merimde Beni-Salame) в Долен Египет, която е свързана с Леванта и островите от източното Средиземноморие. Икономиката на Меримде е доминирана от селското стопанство, въпреки че някъде се практикуват риболов и лов в по-малка степен. Селището се състоялои от малки колиби, изработени от вата и тръстика с кръгъл или елипсовиден план. Все още не са били изработвани керамични изделия.
Хлопка – музикален инструмент от Маади (хипоподобна кост, Лувър).
Грънчарството се появило в културата Буто Маади край Кайро, която също осъществявала активни контакти с южния Левант. Тази култура се намирала на кръстопътя на много търговски пътища и имала активна борсова търговия. Внасяните предмети били базалт – за производство на каменни съдове (от Фаюм или от арабската пустиня), мед (от Синай), керамика (от Палестина, Горен Египет). Хората започнали да си служат с мотики в земеделскитне си дейности и да отглеждат говеда и свине. От този период са открити вретена и кости от домашни и диви животни, риба, миди, мъниста и гребени. Носителите на самата култура най-вероятно били близки до населението на Палестина (подобно на културата на Беер Шева) и е възможно да принадлежат към семитските племена или значителни колонии от жители на Палестина. Живеели в колиби с овална или подобна на подкова форма, някои жилища били вкопани в земята на 2-3 метра дълбочина, с рогозки по стените или облицовани с камъни и сурови тухли. На територията на селището е имало открити ями, които се използвали за съхранение на зърно.
В 4241 пр. Хр. бил приет египетският календар според началото на цикъла на звездата Сириус. Минали са столетия откакто египтяните опитомили котките и ги почитали като свещени животни на слънчевата богиня Бастет. От този период доминира културата Бадари, в която египтяните използвали медта, винаги примесена с арсен. Бадарийските кремъчни инструменти продължили да се развиват в по-остри и по-оформени остриета и бил разработен първият фаянс.
Амратска и герзейска култура
Амратската култура е археологическата култура на енеолита, продължила от около 4000 до 3500 г. пр. Хр. през преддинастичния период на Горен и Среден Египет и Нубия. Това е първата от трите фази на културата Негад. Египтяните изработвали изделия с черен връх и бяла посуда с украса от бели успоредни линии, пресечени от други бели успоредни линии. Това бил период на засилени търговски връзки между Горен и Долен Египет, с оазисите в пустините, със Синай, откъдето внасяли мед, и с Нубия, откъдето доставяли обсидиан (черно вулканично стъкло) и злато. За първи път тогава египтяните построили сгради от кал с тухли, които са характерни за Герзейската култура.
Египетска праисторическа дръжка от слонова кост на нож Гебел ел-Арак, Абидос, Египет. 3300-3200 г. пр. Хр. (Музей Лувър). На снимката вдясно, която е фрагмент от ножа Гебел ел-Арак, е изобразен месопотамски цар като господар на животните. Това произведение на изкуството показва влиянието на Месопотамия върху Египет, така и майсторството на месопотамските занаятчии от Урук.
Герзейската култура, от около 3500 до 3200 г. пр. Хр., се характеризира с керамика, боядисана предимно в тъмночервено с рисунки на животни, хора, кораби и геометрични символи, напомнящи животни. През този период валежите значително спаднали и хората започнали да опитомяват голямата река Нил, като произвеждали храната си по плодородните речни крайбрежия и водели значително по-уседнал начин на живот.
Градовете се разширили, някои от тях вече наброявали до 5 000 души. Египтяните престанали да строят примитивни жилища от тръстика и започнали масово да произвеждат тухли от кал, с които издигали жилищата си. От мед правели оръжията и инструментите си, а някои предмети били украсявани с орнаменти от злато, сребро и красивия син скъпоценен камък лапис. От фаянс (фино смлян кварц или пясък, покрит с глазура) египтяните правели бижута още в средата на четвъртото хилядолетие пр. Хр., подобно на народите, населявали Леванта, Месопотамия, Минойската цивилизация, поречието на река Инд, но оригиналният патент за фаянса принадлежал на Месопотамия. При едно по-късно морско бедствие в товара на корабокруширал месопотамски кораб били открити 75 000 фаянсови мъниста.
Влияние от Месопотамия имало и в архитектурата на жилищата, в „крушовидната форма“ на боздуганите, а козметичните палитри били украсени с релефни резби, по подобие на месопотамските в град Урук.
Контактите с Ханаан и Урук очевидно били доста чести, вероятно когато урукските моряци обикаляли Арабия и Средиземно море, или от посредници през Библос, Синай и Червено море. Счита се, че е имало и преселници от Месопотамия в Египет, имайки предвид сложната архитектура на вградените панели в жилищата.
Според теорията за „хамитската раса“, древните египтяни произлизат от Хам, син на Ной, и баща на 4 сина – Хуш, Мицраим, Фут, Ханаан. В следващата публикация ще разгледаме тази тема по-подробно.
Владимир Добрев
Следва продължение