„Ноевият ковчег“, илюстрация на Хартман Шедел към Нюрнбергските хроники, 1493 г.
Сим, Хам и Яфет били синовете на Ной, от които след потопа произлезли трите големи дяла на народите по света. Било обичайно племената в древността да носят името на своя прародител, което в науката се нарича „епоним“.
Потомците на първородния син на Ной – Сим населили Арабския полуостров, земите на север от него и Междуречието. Народите в тази група говорели „семитски“ езици – староеврейски, асирийски, арамейски, арабски. Древните евреи от времето на номадския начин на живот назовавали себе си „иврими“, но в това понятие се включвали и други скитащи племена като например хабирите (хабиру), споменати в древни текстове от Египет и Междуречието. Думата „иври“ (от „хабири“ или от Евер, потомък на Сим) през гръцки език се произнася на български „евреин“.
Сим имал 5 сина: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам. От Елам произлезли народите от югозападната част на съвременния Иран. През 4 хилядолетие пр. Хр. в района на Двуречието към шумерите и акадците се присъединили хуритите, дошли от северозапад. Племената от поречието на големите реки превърнали заблатените речни долини в отводнени плодородни полета, които предпазвали от наводнение посредством сложна система от напоителни и плавателни канали. Това им позволило да произвеждат селскостопански продукти, които заменяли за камък, дърво, метали и други суровини.
„Сим, Хам и Яфет“, от Джеймс Тисо
Около 4000 г. пр.Хр. еламитите издигнали град Суза по поречието на река Карун. Тук формирали праеламитска култура, за която била характерна керамика без еквивалент в Месопотамия. Към средата на хилядолетието настъпили промени – многоцветната керамика била заменена със сива, оцветена в червено. Това се дължало вероятно на нашествието на племена, които били предшественици на шумерите – те започнали монументални строежи на храмове и административни сгради, развили и металургията. При археологически разкопки били намерени предмети, характерни за шумерската култура от периода на Урук, която по-късно повлияла значително върху културата на персите.
Ашурбанипал разграбва Суза през 646 пр.н.е., Елам
През 28 – 27 в. пр. Хр. били създадени първите месопотамски градове-държави – Киш, Лагаш, Ур, Урук, Умма, Адаб и др. В град Урук управлението било републиканско – за това пише в поемата от това време „Гилгамеш и Агга“. Киш, Адаб, Мари, Ур и др. били монархии, управлявани от лугали-царе, а жреческата република Нипур била основен религиозен център, почитан от шумерите и акадците.
Шумерите създали писменост, която била използвана широко в древността от семитски, индоевропейски и неиндоевропейски народи, от шумери, семити, хети и перси. За нуждите на икономиката и търговията било необходимо да бъдат изчислени изработени дни, заплащане, продукция, стоителни пропорции и пр., което дало тласък на развитието на аритметиката, геометрията, астрономията, като за основа имали числото 6.
Шумерите вярвали, че светът бил създаден от хаоса на световното море с форма на жена. Боговете водели беден и примитивен живот ипонеже не можели да се изхранват сами, бог Енки създал хората от глина, които били длъжни да се трудят в полза на боговете. Народите в Месопотамия вярвали в много богове, на които строели внушителни пирамидални храмове – зикурати.
В края на 3-то хилядолетие пр. Хр. западните семитски племена на „амореите“ нахлули в царството на Акад и Шумер. „Еламитите“, племената, които живеели на изток, превзели Ур и на практика унищожили царството на Шумер и Акад през 2003 г. пр. Хр. Във Вавилон, Ларса и др. били създадени нови аморейски държави, най-значима от които било Старовавилонското царство.
Асур, вторият син на Сим, бил прародител на асирийците и мощната Асирийска империя в древната история на човечеството.
Асирийско изкуство
Наследниците на втория син на Ной – Хам, населили най-напред териториите от Африка, които граничат с Азия. Племената говорели „хамитски“ езици, в които се включват „коптският“ (произхождащ от древноегипетския), берберският, както и амхарският от Етиопия. Днес има спорове относно древноегипетския език, който според някои учени е семитски. Потомци на Хамовия син Хус са „етиопците“, а „либийците“ на запад от Египет, които също са говорели на „хамитски“ език, произлизат от другия син на Хам – Фут. Синът на Хам – Мицраим на иврит означава „Египет“.
Нимрод, син на Хус, според Библията (Битие 10 гл.) бил могъщ цар в Междуречието, владеел Вавилон, Ерех (Урук), Акад. Урук бил голям град на река Ефрат, обширен мегаполис с големи храмове и библиотека, възникнал през 3600 г. пр. Хр. Акадците говорели семитски език, за разлика от древните шумери, които обитавали земи на юг в Междуречието. През 2264 г. пр. Хр. Саргон Акадски основал Акадската империя.
Третият син на Ной – Яфет станал родоначалник на племена, които заселили северните и източните райони на Междуречието, за които се казва най-общо, че говорят на „индоевропейски езици“ (включително древния персийски език и изчезнали езици от северен Кавказ).
От най-големия син на Яфет – Гомер, произлезли „гимараите“, според както е било записано в асирийските надписи – днес този народ е познат като „кимерийци“. В най-древни времена те живели на север от Черно море до средата на 7 в.пр.Хр., когато били подгонени от варварски племена („скитите“) и се преселили в Мала Азия, където воювали с Асирия.
Асирийско изкуство
„Скитите“ – номадски племена от Централна Азия, които стигнали до Европа още през първото хилядолетие пр.Хр., вероятно произлезли от сина на Гомер – Аскеназ. Самите евреи считали Аскеназ за родоначалник на тевтонските народи, поради което немскоговорящите евреи се наричат „ашкеназим“, а „сефарадим“ са евреите от Испания.
Другият син на Яфет – Магог поставил началото на народ в Западна Мала Азия („лидийците“), които били едни от равностойните противници на кимерийците при тяхното преселение.
Предполага се, че „мидийците“ произлезли от Мадай, третият Яфетов син, които живеели на изток от Асирия. Няколко малки племена в Мала Азия произлезли от Тувал, Мешех и Тирас, синове на Яфет. Предполага се, че „тирсените“, които първоначално живеели в Мала Азия, а после мигрирали в Италия, може би са били „етруските“.
Владимир Добрев
„Вавилонската кула“. Худ.: Питер Брьогел-Старши
Следва продължение