Йерихон – най-древният град на Земята
Любовта между човека и кучето се зародила още преди хората да култивират дивата растителна среда, от която се изхранвали чрез събирачество. Учените твърдят, че древните натуфийци и зазийци изградили мезолитна култура на Западния бряг на река Йордан в Палестина, простираща се на юг до Долен Египет, а на север – до река Ефрат, приблизително десет хилядолетия пр. Хр.
Те водели уседнал начин на живот, за разлика от характерния за тогавашното време номадски начин на живот. Занимавали са се с риболов и са използвали прав сърп, хромел и чукалка, строили са хамбари, които да им служат за зърнохранилища. Именно те създали и един от най-старите градове, удивителен със своята история през вековете – Йерихон.
Натуфийските селища били разположени на площ до 3000 кв.м. и събирали до 150 жилища. Много малка част от представителите на тази култура обитавали пещерите. Обикновено живеели в полуземлянки с каменна основа, а стените били изградени със смес от глина, пясък и кирпич, неизпечени тухли. Стълбове осигурявали стабилността на жилището, а покривът бил направен от сплетени тръстики. Имали формата на кръг или елипса с диаметър до 6 метра, а по средата се намирало огнището. Вероятно древните хора от тази култура често са сменяли местообиталищата си, археологическите разкопки показват чести премествания.
Натуфийски фигурки. Карта за ареала на Натуфийската култура.
Натуфийската култура е преход от събирачество към земеделие, от лов към скотовъдство, когато човекът все повече започва да опитомява света, в който живее. Натуфийците складирали зърната на диви растения, които намирали край сладководните реки – тръстика, блатна детелина, водно лале, водния кестен и др. Храната им включвала дива пшеница, фасул, бадеми, жълъди, шам-фъстък.
Хората от тази култура изобретили примитивна ръчна мелничка (хромел), за да стриват зърната на брашно. Използвали за тази цел и каменни блокчета, големи до 80 см, с тегло до 150 кг. Върху дървена или костна основа изработвали примитивни каменни стрели, ножове и сърпове, украсени с геометрични фигури (на зиг-заг или вълни), дори с рисунки на животните, които преследвали при лов – газели, елени, диви бикове, сови, костенурки, понякога и човешки фигури.
Често се срещали гравюри на кучета, които придружавали натуфийците по време на лов. Това са най-ранните сведения за опитомяването на кучето – намерени са останки на погребани заедно хора и кучета.
Предмети от Натуфийската култура
За ловене на риба в реките използвали прототипи на харпуни и куки, направени от кости. Примитивните сечива имали блясък, което говори за полиране на инструментите. Откритите артефакти и колиета, окачалки за дрехи и украсени шапки говорят за естетиката на хората от тези древни времена. За украса използвали черупки (от щраусови яйца, например) и животински зъби. Открити са и няколко човешки фигурки от варовик.
В пещера близо до Хайфа в Израел през 2018 г. била открита най-старата пивоварна в света. Находки от Северен Израел, които включват анадолски обсидиан и миди от долината на река Нил, говорят за размяна с близки и по-далечни племена. От Африка носели смокини в областта на Плодородния полумесец, там, където живеели натуфийците.
Съвременните генетични изследвания показват бащини връзки между натуфийците и създателите на иберо-мавританската култура на Магреб, както и с хората, обитаващи Западна Евразия, Северна Африка и Южна Етиопия. Счита се, че тази култура е повлияла за развитието на египетската древна култура.
ЙЕРИХОН
Натуфийската култура била първата от 23-те културни слоя, открити при разкопки в най-древния град на земята – Йерихон, в Палестина. Той възникнал около потока Ain es-Sultan (потокът на Елисей), около който имало плодородни алувиални почви и отлични условия за земеделие. Номадските племена, които се занимавали предимно с лов и често сменяли обиталищата си, постепенно променили начина си на живот и се установили за постоянно край потока, като сменили поминъка си и започнали да отглеждат растения и животни.
Евреите пред стените на Йерихон
На това място били намерени останки от укрепени селища и руини на град с мощни стени, които според библейските разкази рухнали от звука на тръбите на евреите, превзели първия град след влизането си в Обещаната земя в края на второто хилядолетие пр. Хр. Те наричали града с поетичното име „градът на палмите“.
Йерихон е най-ранното градско укрепление, познато на човечеството. Селището било укрепено с масивна каменна стена с височина около 3,5 метра и широка около 1,5 метра, отвътре била построена стълба от 22 каменни стъпала, с висока кръгла кула, издигаща се на няколко метра нагоре от стената. Предполага се, че стената трябвало да предпазва селището от наводнения, а кулата е била използвана за различни церемонии и е имала култов характер.
Учените изчислили, че за да бъде построена такава стена, били необходими минимум 100 човека и минимум 100 дни, което подсказва за наличие на социална организация и предварителна планировка, макар да няма сведения за общо планиране на градската инфраструктура.
Кулата в Йерихон
Жилищата на най-древните хора в Йерихон били изградени от кирпичени тухли. Типично за натуфийската култура, къщите им били кръгли по форма с диаметър от около 5 метра, покрити с клони и глина. Много характерно за древните хора там било това, че погребвали мъртвите си под пода на домовете си.
Името на града вероятно произлиза от ханаанската дума reaẖ („ароматен“) или Yareaẖ („луна“) – на името на лунното божество Ярих, понеже градът е бил ранен център за поклонение на това божество.
Известно е още, че Йерихон е и най-ниският град в света – намира се на 258 м. под морското равнище.
Владимир Добрев
Следва продължение