Типито – жилища на шошоните от 18 в.
Шошоните са коренни жители на Северна Америка, с култура типична за Големия басейн. Въпреки разделението им на северни, източни и западни шошони, както и на многобройни подгрупи поради живота им в малки семейни общества, техният бит, език и история били твърде сходни. В миналото те били много подвижни и мигрирали сезонно в търсене на храна. Занимавали се със събирачество на треви, диви плодове, ядки, семена, корени камас, грудки; ловували планински овце, антилопи, бизони, зайци, елени и гризачи, изхранвали се с риболов. Излишната храна обработвали и съхранявали за зимата. Поради пустинния климат, природните и хранителни ресурси били оскъдни, което било причина шошоните да се движат непрекъснато в търсене на храна, а това от своя страна определяло и тяхната социална организация и култура.
В началото на 16 в. за шошоните бил много характерен ловът на бизони. Те започнали да се движат на коне и това им дало нови възможности за миграции извън традиционния им ареал. Команчите, които се отделили от шошоните през този период, били изкусни ездачи и се превърнали в квалифицирани ловци на бизони. От кожата им изработвали дрехи, мокасини, рокли, ризи, наметала и набедреници – типични облекла за шошоните през този период. Но когато по-късно бизоните изчезнали, индианците били изправени пред гладна смърт и потърсили други начини да оцелеят.
През 18 в. шошоните започнали да воюват с вражеските съседни племена, а с идването на европейците, сред тях започнали да се ширят епидемии и различни болести. Това била и причина да търсят спасение в планините. До този момент живеели в конични колиби от клони, покрити с папур и треви, но повечето от тях започнали да използват типито (индианска шатра), направена от животинска кожа.
Групите били политически независими. Тези семейства, които пребивавали повече в равнината, водели все по-организиран начин на живот, в резултат на всеобщия лов и конфликтите със съседните племена. За разлика от групите на запад и югозапад, които дори нямали вождове, на север ръководната роля била в ръцете на главен вожд и Съвет на старейшини.
 |
|
Понякога няколко отделно ловуващи семейства попадали на големи групи диви зайци или стада антилопи и организирали колективен лов. Опъвали мрежи в полукръг и подгонвали зайците към тях. Месото изяждали, а кожите нарязвали на ивици и от тях изтъкавали наметала за зимата. След като изяждали месото, семействата отново се разделяли.
През есента шошоните отивали в планините и събирали голямо количество узрели борови семена, с които се прехранвали през зимата. Около 20 до 30 семейства построявали стан в някоя защитена местност и заедно прекарвали зимата в общуване, танци, развлечения и игри. Тогава се случвали и женитбите между младите шошони от различни семейства, които иначе били разпръснати и рядко се срещали през другите сезони на годината.
Зимата била дълга и имало време да се разказват приказки. Много характерни били „Приказките за Койота“, които съдържали древни вярвания за Сътворението на света. Техни главни герои били антропоморфни животни, които постъпвали като човешки същества.
Според тях, създател на човешките същества бил койотът, който разтварял вързоп и от него се изплъзвали бебетата. Койотът обичал да се шегува и бил голям хитрец, но не можел да се контролира и поради това често попадал в капаните на собствените си шеги. Бил много любопитен, не обичал и да приема съвети, затова често допускал грешки. Неговият по-голям брат бил Вълкът. Но като цяло, Койотът се грижел за гладните шошони като крадял борови семена за тях от богатите северни племена. Обикновено през зимните станувания се разказвали тези приказки, понеже през друго време те можело да предизвикат бури.
Номадският начин на живот не предполагал между шошоните да възникват конфликти и те по правило не воювали помежду си. Нямали голямо имущество, притежавали само това, което можели да носят със себе си поради честата промяна на местообиталищата си. Нямали спорове и за власт, понеже управленската власт била изцяло вътре в семействата дори по време на зимуванията – обикновено споровете се уреждали на основата на семейния авторитет. Било възможно да възникнат конфликти при кражби на съпруги или при обвинение в магьосничество, но те били бързо потушавани, когато семействата се разделяли всеки по своите си пътища. Като цяло, сътрудничеството вътре или между семействата било в основата на техния начин на живот.
Танц на Слънцето в резервата Форт Хол
Шошоните вярвали в един Творец (Аппо – Отец), създател на всичко живо и неживо в природата. В началото на 19 в. те възприели ритуал от прерийните народи, който се наричал Танц на слънцето, именно той станал най-важният им религиозен празник, честван обичайно 3-4 дни през лятото. Церемонията имала за цел да осигури благосъстояние на общността и символизирала единството и силата на поколенията, а също била повод за доказване на мъжество, смелост и притежаване на индивидуална духовна сила, придобита чрез танц или търсене на видение от отделни мъже в групата.
Според Стюард, религията на шошоните имала за основна идея придобиването на „Пуха“ – духовна сила, която можела да умножи щастието и уменията на човека. Тези мъже, които посвещавали голяма част от времето си за придобиване на „Пуха“, се наричали „Пухакантен“- „Притежатели на сила“, някои от които имали странната способност да предизвикват появата на антилопи. Други можели да лекуват трудни болести като се позовавали на видение, по време на което получавали духовен съюзник.
Щедростта била най-големият добродетел на шошоните. С особена грижа се отнасяли към старите и болните хора – най-добрите ловци заделяли за тях от плячката си. Всички се грижели за всекиго в племето. Този, който притежавал повече коне, подарявал на друг, който нямал или изгубил коне.
От началото на 18 век шошоните били в постоянно състояние на война със съседните вражески племена, а с идването на европейците, дошли болестите и бил нарушен естествения ход на живота. Епидемията от едра шарка отнела живота на много шушони. Поради геноцида над тях през следващите векове, числеността им намаляла значително. В средата на 19 в. започнали изграждането на резервати за шошоните и други индиански племена, където живеят и до днес и се препитават с животновъдство и занаяти.
Орда – степен на обществена култура
Ричли Х. Крейпо определя степента на културата на шошоните като „орда“ – първото ниво от еволюцията на социалната организация и идеология на човешките културни системи, която се характеризира с преход от лов и събирачество през градинарство към земеделие и животновъдство.
„Ордата“ е малка група от около 50 до 100 човека, основана на родство, които събират храната си и това е единственото им средство за оцеляване. Водят номадски начин на живот поради бедни земи, неблагоприятен климат и ограничени ресурси, което ги принуждава да сменят често обиталищата си. Притежават общо имущество, общо ползват ресурсите и разделението на труда е единствено според възрастта и пола – мъжете ловуват, жените събират диви растения в близост до лагера. Цялата обществена дейност, включително възпитанието на децата, се извършва от колектива.
Лагер на източни шошони (1870)
Взаимоотношенията между членовете на „ордата“ се основават на принципа на взаимността – излишъците се споделят с другите под формата на подаръци. Представителите на тази култура са искрено щедри – сегашният излишък и споделянето му с други, които в този момент се намират в недоимък, е инвестиция за бъдещи периоди, когато другият ще има изобилен лов, споделен с първите, които в този момент изпитват нужда.
Тази икономическа система, която поддържа равновесието и преразпределението на благата, не позволява да се живее в страх от предстоящ глад, в който общността ще бъде лишена от храна, изоставена на произвола на съдбата и застрашена от гладна смърт. Така никой не преуспява за сметка на другите, още повече, че водач става тази личност, която е харизматична и има талант да ръководи останалите. Това не е изборна длъжност и няма корист в такъв вид власт, нито е предпоставка за осъществяването на насилие.
Няма йерархия в социалния живот, няма йерархия и в духовния – тук липсва един върховен бог, който да управлява над по-нисши божества. Както видяхме при шошоните, духовните сили на човека са важни за осигуряване на добър лов и „извикване на антилопи“. Сплотеността на общността е свързана и с вярата, че духовете на предците продължават да се интересуват от поколенията след тях и по някакъв начин присъстват в живота им.
Тиндор, началник на лемхийските шошони и съпругата му Айдахо, ок. 1897 г., снимка на Benedicte Wrensted
В „ордата“ не е позната частната собственост върху земята, както при градинарските или земеделските народи – идеята е изключително чужда за общества, които следват пътя на бизоните или антилопите. Нещо повече, хората не са зависими от материални придобивки – те притежават само това, което носят със себе си по време на постоянните миграции. Оръдията на труда, които са изработили, също носят отпечатък на универсалност – те са специализирани не само в една функция, а в няколко. Например австралийският бумеранг, който служел в лова, се използвал и като повърхност, върху която се изработват други видове сечива, а също и като ударен музикален инструмент.
„Ордата“ е първото ниво на еволюция на обществените системи. Следващите, според Крейпо, са племето, родово-племенното общество, земеделските и индустриализираните държави, подредени по нарастваща сложност на културата и обществените взаимоотношения. За тях ще ви запознаем в някои от следващите публикации.
Владимир Добрев
Следва продължение