Рисунка: Ивона-Сияна Станева, 13 г., Арт школа, Попово. Ръководител: Искра Иванова
Бродирана риза
Беше прекрасен летен ден. Бях на село при моята баба, която много обичам. Харесвах времето прекарано на село. Толкова тихо и спокойно. Далече от мобилните устройства, мръсния въздух и забързаното ежедневие. Тук беше различно. Бях в градината и помагах в поливането на плодовете и зеленчуците. Кокошките кудкудякаха, пчелите от близкия кошер бръмчаха звънливо и слънцето се усмихваше топло над нас.
Когато свършихме работата седнахме на масата в двора под дебелата сянка на старата слива. Баба ме помоли да отида и да ѝ донеса сутрешния вестник, защото не си го беше дочела. Станах и се отправих към нейната стая. Той беше оставен на леглото ѝ. Щом тръгнах да излизам с крайчеца на окото си видях нещо, което ме накара да спра. От гардероба на баба се показваше ъгълче от някаква бяла дреха. Отворих вратата и вътре видях дълга бяла рокля с красиви шевици.
Много ми хареса. Помислих си – „Колко ли е специална за баба тази дреха, че бе така прилежно закачена върху красива закачалка точно в средата на гардероба?”. Свалих я защото исках да разбера още за нея – Кога баба я е носила? Какво означават тези красиви шевици? Специална ли е? Затичах се навън, а щом баба ме видя с нея, доста се стъписа. Попита ме защо съм я взела. Аз ѝ отвърнах с любопитни очи, че ще бъда много щастлива, ако ми разкаже нещо повече за нея. Тя се усмихна и ми каза да поседна до нея.
Започна да ми разказва, че това е една много стара и специална риза. Носела я когато била на моите години. Използвала я само веднъж, когато с други жени изпълнявали ритуала Пеперуда. Тогава било голяма суша и дълго време нямало дъждове. Затова е трябвало да направят този ритуал. Закачили по ризата ѝ много клони и листа от бъз, бръшлян и върба. Тя ходела от къща на къща и пеела песни за плодовитост и дъжд. Всяка стопанка на къща я дарявала с различни неща: мая, брашно, боб или хляб. Тя вървяла боса през цялото време и така обикаляли всички чешми, кладенци и накрая стигали до главна река, където хвърляли зеленината на пеперудата и я изкъпвали. Накрая завършвали с обща трапеза, на която задължително имало „пеперудников хляб”.
Рисунки: Симона Василева, 14 г., Сливен и София Личева, 6 г., Плевен
Бях толкова омагьосана от сладкото разказване на баба, че я гледах със зяпнала уста и огромно възхищение. Тя се беше пренесла в нейните спомени и милата младост, които никога нямаше да забрави. След като тя приключи със своя разказ аз веднага я попитах дали всички шевици са еднакви и дали означават едно и също нещо. Баба много остро ми каза, че това не е вярно. Обясни ми, че шевиците са, като врата към човека срещу теб. Разказа ми, че можеш да разбереш толкова много неща за него само по шевицата върху дрехите му. Например дали е семеен или не, дали е заможен, от кой регион на България е, от кой род е и много други. Каза, че те са много важни. Не само заради тяхната роля за украса върху дрехите на човек, а и заради това, че така той показва своето отношение към природата, любовта, красотата и хармонията на България.
Разказа ми още, че много от тях криели тайни, имали свещени магически знаци, предпазвали и лекували собствениците си. Дори някой жени изразявали любовта и благословията си към своите мъже, братя и синове благодарение на тези шевици. Те ги предавали от майка на дъщеря и така се запазили хилядолетия наред. Всяка една шевица била специална и носела различно значение. Имало и такива за берекет и плодородие или други за предпазване от зли сили и уруки. Някой дарявали със здраве и благодат, други с живот и майчинство, едни имали лечебно действие, а други били правели само за молитви към Бог или слънцето. Един вид шевици носели радост и щастие, късмет и благополучие.
Стоях и се наслаждавах на разказа на баба. Не бях чувала никога преди нещо толкова магично и вълшебно. Баба ме гледаше как стоя и размишлявам над думите ѝ. Радваше се, че ме е научила на нещо ново. Беше щастлива, че някой ден и аз ще разказвам на моите внуци тайните, които се крият в българските шевици.
Симона Василева Василева – 14 г.
ПМГ „Добри Чинтулов”, град Сливен
Рисунка: Симона Василева, 14 г., Сливен
