Котката Клара имаше за домашен любимец човек, който се казваше Спас, и неговата професия беше филмов режисьор. Тази вечер двамата се приготвяха да отидат н а премиера на поредния ретро екшън филм в киното на подводницата „11 октомври“. Всеки петък имаше прожекции по време на пътуването до кораба „Атлантида“, потънал след голямото земетресение през 2020 г. пр. Хр. Тази вечер беше специална – на подводницата имаше гости от цял свят, елитът на световното кино. Затова бяха доставени най-вкусните ястия от азиатските крайбрежия и сладки от „Ноно сняг“, компания, която произвеждаше най-вкусните сладкиши на света.
Началото на прожекцията предизвика истински фурор – на екрана се появи голям пурпурен Мегалодон, главният герой от филма „Ретро“ на режисьора Спас. Изведнъж сензорите на подводницата доловиха странен шум – капитанът Крис се втурна в залата и ужасено извика, че към подводницата приближава със страшна скорост огромен Мегалодон с пурпурен цвят. Той погледна към екрана и очите му се разшириха от ужас – същият Мегалодон пътуваше от екрана към старовремската подводница. Хората не знаеха накъде да гледат – през илюминатора, или на екрана – същият екшън се разиграваше вътре и извън подводницата.
Тогава Първи офицер Павлов се изправи и попита Спас:
– Какво се случва нататък във филма?
– Мегалодонът глътва подводницата.
– О, неееее! – извикаха най-големите филмови звезди на света в един глас. – Какво ще правим сега?
– Много просто! – измяука котката Клара, която познаваше мислите на своя домашен любимец. – Достатъчно е да му дадете златна рибка за обяд и той ще промени филма. По този начин ще бъдем спасени.
Капитанът Крис и Първи офицер Павлов се втурнаха към аквариума в края на залата и поднесоха златната рибка върху сребърен поднос на режисьора Спас. Котката Клара грабна златната рибка и я налапа с особено настървение.
– Благодаря! Отдавна исках да изям тази риба! Сега тя ще ми изпълни три желания! – извика тържествено Клара.
– Първо трябва да оживеем! – извика капитан Крис с възмущение.
– И да се сприятелим с Мегалодона! – каза Първи офицер Павлов.
– Спрете! – извика котката Клара. – Вече си изгърмяхме двете желания, остана само едно и то е…
– Котката Клара да ми стане домашен любимец! – изпревари Спас котката и тя се заумилква около краката му. – Всяка жаба, т.е. котка, да си знае мястото! А сега да направим храна на Мегалодона – нека пасаж акули да се появят сега!
И наистина, веднага на екрана се появиха зелени, сини и жълти акули, които искаха автограф от Мегазвяра, защото той всъщност беше ултра „холивудска“ звезда в подводния свят, така да се каже. Акулите се подредиха в редица върху подводния риф и затанцуваха на новото му рапърско парче.
– Какво неприличие! Искаме си феновете на земята! – възмутиха се холивудските звезди.
Изведнъж Спас извика:
– Еврика! Знам как да се спасим!
И започна да рисува върху стената лилав Кашалот с боровинките от сладкишите на „Ноно сняг“. Кашалотът размърда огромната си перка и се вмъкна в екрана. Само с едно отваряне на устата, изгълта всички акули, а Мегалодонът стана червен от гняв.
– Кой се осмелява да ми яде храната?! С кого мислиш, че си имаш работа? – извика той и зловещо скръцна със зъбите си срещу Кашалота.
Двете гигантски създания настръхнаха едно срещу друго. От гневното им ръмжене стана земетресение и огромни вълни се появиха в океана. Една от тях завъртя подводницата, изхвърли я във въздуха и тя падна на брега.
– Да си отиваме вкъщи! – погали режисьорът Спас котката Клара и двамата се запътиха по пясъка. След тях тръгнаха уморени всички холивудски звезди, на които прическите им се бяха развалили от подводното им приключение. Сега най-малко от всичко искаха да срещнат папараци…
А Мегалодонът успя да глътне Кашалота, който обаче беше твърде стар и жилест и щеше да счупи зъбите на Гигазвяра. Затова Кашалотът беше изплют с презрение и изгонен в Индийския океан. Морето утихна и приказката свърши.
Калоян Павлов и Крис Елиннгбое, 6 кл.,
Учебен център АДИВА, филиал ГЕО МИЛЕВ
Историята е написана по време на творческите занимания в Лятното училище,
в Учебен център АДИВА, под ръководството на Маргарита Друмева