Етноси в Япония

Келтите

Първа част

Светът на самураите, чайната церемония, малките японски дървета и хората, които се поздравяват с поклон, облечени в дълги роби (кимоно), изпъстрени с цветя, рисуват един различен свят, който винаги е привличал любопитния поглед на европейците.  Японската култура, като култура на срама (според Рут Бенедикт в своя труд „Хризантемата и мечът“), за разлика от характерната за Запада култура на вината, формирала се в условия на изолираност от останалия свят до идването на „Черните кораби“ от Запад и падането на шогуната Токугава през 19 в., е много различна от културата на Изтока. Нейните корени тръгват от племената, които за пръв път се заселват на многобройните острови на Японския архипелаг.

Йомон

Това се случило още през епохата на палеолита, когато племената Йомон (Jōmon) се преселили тук от Югоизточна Азия. Счита се, че това било по времето, когато Япония все още била свързана с континентална Азия със сухоземен мост, който улеснил номадските ловци-събирачи да достигнат тези земи.

Те постепенно започнали да водят уседнал начин на живот и да изработват керамични съдове, което се свързва обикновено със земеделските общества. Характерна е украсата с „шнурове“ върху мокра глина и се счита за една от най-старите в Източна Азия и целия свят (името „Йомон“ идва от „шнур“). От глина били направени силно стилизирани статуи, саксии, маски. Характерно било изработването на каменни пръти и мечове.

Хората от културата Йомон умеели да строят кораби от големи дървета, с които влизали навътре в морето да ловят риба и да достигнат далечни племена, за да търгуват с тях. Използвали също обсидиан (вулканично стъкло) и нефрит при изработването на бижута – най-разпространеното бижу по търговските пътища на Изтока и на японския архипелаг, било наречено „магатама“ – мъниста във форма на запетая. По-късно магатами били използвани в религиозни церемонии.

Според някои учени, Йомон споделят много физически характеристики с кавказците, но формират отделна генетична линия от тази на европейците. Други считат, че те произлизат от палеолитното население на Сибир (Алтайски планински регион). Много е вероятно най-древната популация на японския архипелаг да не е била хомогенна.

Счита се, че айните възприели културата Йомон, която развили по-късно. Айните били най-близко до племената Йомон.

Яои

В периода между 2500 и 2000 г. пр. Хр. се отбелязва рязко културно прекъсване на японските острови и културата Йомон отстъпила пред културата Яои – това били племена,  които се заселили по тези земи през втората имиграционна вълна от Корейския полуостров и Североизточна Азия. Именно Яои пренесли със себе си ориза като земеделска култура, както и начина на отглеждане – в терасовидна земя между склонове, в близост до блата или реки, поради необходимостта от много вода за напояване. Били използвани волове, адаптирани за живот във влажните зони.

Племената Яои притежавали и усъвършенствани технологии за обработка на бронз и желязо. Големият добив на ориз станало причина за увеличаването на населението в съответното населено място, което довело до развитие не само на икономиката, но и на социалните системи и обществени отношения, за развитие на институции и преход към нов цивилизационен период, наречен Кофун (300 – 538 г. сл. Хр.).

Понастоящем се счита, че днешните японци са предимно потомци на Яои.

Айну

Айну обитавали о. Хокайдо и о. Хоншу. Срещат се също в Русия, Сахалин, Курилските острови, които преди са били част от Японската империя, както и на п-в Камчатка. Тяхната азбука и език се различавали от традиционния японски език, имали и различна вяра и традиции (анимизъм, татуирали са се и др.) Айну били приемници на културата Йомон, но с примеси на Охотската култура (от о.Хокайдо и Курилските острови), характерна с интензивен риболов и култ към мечките, и на културата Сатсумон. „Ainu“ означава „човек“ („kamui“ – божествени същества).

Хората Айну имали вълнообразна коса, някои само били с черна права коса, със светлокафява кожа, което се дължало на факта, че по цял ден работели в морето и ловели риба при характерните силни ветрове. Имали широки лица, сключени вежди и големи хлътнали очи, разположени хоризонтално като на европейците.

Традиционната им култура много се различавала от японската. Мъжете след определена възраст никога не се бръснели и имали дълги бради и мустаци, а косата им била подстригана на полукръг в задната част. Жените татуирали устата си в най-ранна възраст, а с увеличаването на възрастта татуировките ставали все по-големи.

Били облечени в роби (аттуси или аттуш), вързани с лента около талията. През зимата носели кожи от различни животни, с гамаши от еленова кожа, а на о.Сахалин ботушите се правели от кожата на кучета.  За важни церемонии мъжете носели корона („сапанте“), направена от дървесни влакна. Церемониалният меч се наричал „емуш“, закрепен с каишка на раменете. Жените носели бродирани ленти за глава, обеци, метални пръстени с топка и гривна, наречена „текункани“. „Майдарите“ представлявали традиционни престилки, които жените носят и до днес каето част от официалното им облекло.

Айните живеели в колиби от тръстика, с огнище в центъра. На покрива имало дупка, откъдето излизал димът, но нямало комин. Обикновено в източната част на колибата имало прозорец и обичайно две врати. Къщата на най-важния човек от селото била използвана за обществени събрания, когато е трябвало да вземат важни решения за общността.

Друг вид традиционна къща на хората Айну се наричала „chise“, в която нямало мебелировка и всички сядали на пода, покрит с два слоя рогозки от различни растения. Вместо легла използвали дъски, покривалата им били скроени от кожи, а над тях имало рогозки. Мъжете се хранели с клечки, а жените – с лъжици. В къщата имало и олтар, обърнат към източната страна на къщата. Айните провеждали там такива церемонии като Ийоманте – за изпращане на духа на мечка при боговете.

Ролята на съдии при отсъждане присъдите на престъпниците обичайно изпълнявали няколко членове на общността, които не били старейшини. Не съществувало смъртно наказание, нито било познато лишаването от свобода и затварянето на провинилия се. Било достатъчно да понабият виновния. Ако някой извърши убийство, на убиеца му отрязвали носа и ушите и откъсвали сухожилията на краката му.

Освен с морска храна, айните се хранели с месо от мечка, лисица, вълк, язовец , вол или кон. За да набавят храната си, те ловували от късна есен до началото на лятото. Всяко село притежавало собствено ловно поле или няколко села имали обща ловна територия („iwor“) – за лов и риболов. Ако някой влезе в чужда територия, бил наказван. Обикновено ходели на лов за азиатска черна мечка, заек, лисица, петнист (японски) елен – важен хранителен ресурс за айните. Тануки (вид миеща мечка или куче) било животно, което често участвало в приказките и фолклора на айните – то било палаво, премествало предмети в къщата, имало весел и лекомислен нрав, много разсеяно – било изобразявано на статуи. От рибите, айну ловяли предимно сьомга, пъстърва, сахалински таймен (японски хучен), а от птиците – гарвани, морски орли или орли с бели опашки, с чиито пера търгували с японците.

Айните използвали копия и стрели, намазани с отрова. Всяко семейство приготвяло отрова по своя рецепта, която се пазела в тайна в рамките на рода. Преди да отидат на лов, те се молели на бога на огъня и бога-пазител на къщата, да предадат желанията им за безопасен лов и голям улов на бога на планините.

Децата били обличани с дрехи от стари износени материи, понеже били меки и не наранявали кожата на бебето, а и защото според поверието ги предпазвали от болести – демоните се отвращавали от мръсни неща, затова не се приближавали до детето. До 4 – 5 годишна възраст почти през цялото време те ходели голи или с незакопчани дрехи. На новородените били давани „временни“ имена до 3 годишна възраст, след което ги кръщавали с истински имена в зависимост от тяхното поведение или навици. Някои деца били кръщавани на впечатляващи събития или на желанията на родителите за бъдещето на децата. Когато момичетата навършели 12-13 години, били татуирани устните и ръцете им, до 16 годишна възраст, татуировките им били завършени. Така вече били готови за брак.

Интересен обичай при сгодяване на младите айни: когато мъж предложи на момиче женитба, трябвало да посети къщата й и да изяде половин купа, пълна с ориз, която тя му е подала, а после й връщал купата. Ако и тя изяде другата половина от ориза, значи е приела предложението му. Ако не го направи и остави купата до себе си, това означавало, че отхвърля предложението му. В случай на одобрение, двамата си разменяли подаръци – той й изпращал малък гравиран нож, работна кутия или шпула (нещо като макара), а тя му изпращала бродирани дрехи, гамаши или други части от облеклото, което самата тя е изработила ръчно.

Айните вярвали, че всичко в природата има дух или бог отвътре. Камюй Фучи била богиня на огнището, Ким-ун Камюй  – бог на мечките и планините, Репун Камюй – бог на морето, риболова и морските животни. Котан-кар-Камюй бил създателят на света. Нямали свещеници, но вярвали, че духовете им са безсмъртни и ще бъдат възнаградени, когато се възкачат на Земята на боговете.

Хората от Айну общността възприемали света като сферичен океан, по който плували много острови – понеже слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Вярвали, че светът почива на гърба на голяма риба, която, когато се движи, предизвиква земетресения.

Голяма част от айните участвали в ритуал „поклонение на мечка“, свързан с поверието, че мечката е начинът на Ким-ун Камуй да достави на хората дара на мечката от кожи и месо.

Айните, които по-късно били асимилирани в японското общество, приели будизма и шинтуизма, а някои северни айну от Сибир станали членове на Руската православна църква, която е изпращала мисионери на о. Сахалин. Но повечето от тях били свързани с традиционните си вярвания и нямали силно чувство за идентификация с определена религия.

Владимир Добрев

Маргарита Друмева

Следва продължение