Японската религия имала синкретичен характер, съчетала елементи на будизма и исконната за Япония религия – шинто, политеистична религия без книга и религиозен канон, която продължава да бъде част от живота на местните хора до днес. Тя се формирала благодарение на дълъг процес от различни културни влияния между различни религиозни традиции. Будизмът на Махаяна бил пренесен в Япония през 6 в. и двете религии започнали да проникват една в друга.
Шинто – „Пътят на боговете“
Земеделските ритуали и фестивали през периода Яои с въвеждането на системата на оризовите полета станали неразделна част от шинто. „Ками“ означава „божество“ или събирателен образ на хилядите богове от периода Яои – те били духове на природата и обитавали в свещени камъни, дървета, планини и във всички природни обекти. Японците вярвали, че имало родови духове „уджигами”, пазители на отделни кланове – това били обикновено древните обожествени праотци на клановете. „Та-но ками” били духове на оризовите полета и се почитали по време на фестивалите, свързани със засаждането на ориза и прибирането на реколтата. Ками обитавали Високата небесна равнина и се предвождали от богинята на слънцето Аматерасу Омиками, чийто храм Исе бил главното шинто светилище в Япония.
Скритото чудо на остров Мияджима, Хирошима
Неорганизираните вярвания и ритуали добили форма след като будизмът навлязъл в Япония през 6 в. и започнали да се наричат „шинто“. Шинтоистките сборници „Коджики” („Записки за древните дела”) през 712 г. и „Нихоншоки” („Хрониките на Япония”) през 720 г. помогнали за легитимиране на императорската династия. В тях се разказва как боговете Изанами и Изанаги създали японските острови и боговете Аматерасу Омиками (богиня на слънцето), Цукуйоми-но Микото (бога на луната), Сусаноо-но Микото (бога на вятъра и бурите) и др. Първият император на Япония – легендарният Джимму, се считал за пра-пра-внук на Аматерасу. В тях най-важното била ритуалната чистота в отношенията с ками.
Художествено изображение на ками Инари, появяваща се на мъж (снимка вдясно)
Свещените книги на Шинто съдържали митовете, свързани с божествата на знатните родове. И двата сборника започват с легенди с възникването на света и живота. Отначало съществувал хаос, в който се зародило космическото яйце. Когато то се счупило, се родили божествата, а от свещения брак на две от тях се появила земята и японските острови, на които обитавали божествата.
В определени периоди от годината шинтуистките свещеници изпълнявали специални ритуали, с които измолвали от Ками богата реколта, благоденствие и здраве. Шинтуистите почитали малки глинени фигурки- тотеми и амулети, за да носят щастие на живите или мир на душите на мъртвите в отвъдния свят.
Будизмът в Япония
Будизмът възникнал в Индия през 5 в. пр. Хр. и бил разпространен в Япония от Китай и Корея през 6 в. Кралят на държавата Пекче на Корейския полуостров изпратил на японския император будистка статуя и преписи от будистки сутри. Будизмът бързо се разпространил сред висшите класи на японското общество след като влиятелният про-будистки клан Сога победил анти-будистките фракции. Принц Шотоку (574-622), който оказал височайша подкрепа за построяването на основните будистки храмове (като Хорюджи в префектура Нара), станал истинския основател на будизма в Япония, която била обявена за държавна религия.
През 7 в. японската държава Ямато се превърнала в мощна централизирана държава от китайски тип. Настъпил период на културен разцвет, построени били много градове и храмове. Златният век на японското изкуство било през 8 в. Съперничеството между будизма и шинтуизма било преодоляно, благодарение на което в следващите времена двете религии съжителствали без проблем.
В основата на будисткото схващане била идеята, че космосът не е вечен или сътворен. Най-горе се намирали четирите области, в които се осъществявало чистото духовно безформено прераждане. Под тях обитавали боговете, които имали място във всекидневието на будиста, но не били неизменни и вечни, понеже те самите подлежали на прераждане и се стремели към просветление. Най-долу била сферата на желанията, където обитавали 33-те ведически божества от индуизма, в точа число и Индра (Сакка), патрон на будизма. Тук било обиталището на хората, животните и асурите (божествените съперници на боговете). Под тях били областите на ненаситните духове (прета) и адските селения.
Лотосът бил символ на будистите, както и „колелото на закона“, което Буда завъртял по време на първата си проповед пред петимата аскети в Индия.
„Обезстрастен, той се отвръща, чрез отвръщането се освобождава. Когато е налице освобождението, той притежава знание, че е свободен. И той знае: прераждането е изчерпано, изживян е свят живот, каквото е трябва ло да се направи, е сторено, друго за правене няма“.
Из огнената проповед от „Суттапитака“ на Тхераведа
Още в началото на своето съществуване японската държава Ямато забранила консумацията на месо според будисткото правило, забраняващо отнемането на живот. През 675 г. император Тенму издал декрет, който забранявал да се ядат маймуни и домашни животни. Това правило било в сила до края на 16 век.
Конфуцианството и даоизмът са други две религиозни течения, които били внесени в Япония от чужди култури и повлияли изключително много върху облика на японската култура. Конфуцианските схващания оказали влияние върху формирането на японската нация през периода от 6 до 9 в. и през периода Едо (1603 – 1868 г.) по отношение на японската етика и политическата философия. Употребата на китайския календар пък е белег за влиянието на даоизма.
 |
Конфуцианството и даоизмът са други две религиозни течения, които били внесени в Япония от чужди култури и повлияли изключително много върху облика на японската култура. Конфуцианските схващания оказали влияние върху формирането на японската нация през периода от 6 до 9 в. и през периода Едо (1603 – 1868 г.) по отношение на японската етика и политическата философия. Употребата на китайския календар пък е белег за влиянието на даоизма. |
Даоизъм
„Дао“ буквално означава „път“. В даоизма имало правила за коректност и етика, в основата на които стояли т.нар. „Трите съкровища“ – състрадание, умереност и скромност. Важни били етичните принципи, залегнали в учението – учтивост, естественост (простота), непринуденост (липса на прекалености) и сдържаност.
В основата на даоисткото учение била хармонията във всичко, която можела да съществува в съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето. Ооновен символ – знакът „ин-ян“.
Обект на внимание у даоистите било едно по-високо и глобално по обхват духовно ниво на съществуване. Най-важно била връзката между човека и природата, която отхвърляла стриктно спазване на определени правила и ред. Последователите на даоизма били политеисти, вярвали в различни духове, свързани с природата и предците, но без наличие на божества.
Основоположник на даоистката философия бил Лао Дзъ – древен китайски философ, живял през 6 в. пр. Хр. , съвременник на Конфуций. Името му означавало „Старият мъдрец“ или „Старият младенец“. Лао Дзъ бил библиотекар в Джоуския архив, но бил разочарован от политическите интриги и напуснал службата си. Според преданието, бил осенен от просветление, отправил се към западната граница и изчезнал (или се възнесъл и останал безсмъртен). По-късно, през 150 г. след Хр. бил обожествен. Преди заминаването си, той продиктувал на един от пазителите на границата – първия му ученик, трактат от пет хиляди йероглифа, наименован „Дао Дъ Дзин“ („Пътят и постигането му (дъ)“.
Конфуцианство
Както даоизма, и конфуцианството се зародило в Китай през 6 – 5 в. пр. Хр. Името си носи от неговия създател – Конфуций, наричан приживе „учител на 10 000 поколения“. Живял е почти в едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик.
Учението било етична и философска система, но като религиозна система включвало в себе си пантеон от богове, един от които бил самият Конфуций. Много важно място в учението заемала вярата в духове и култът към прадедите, практикувало се също и принасянето на жертви.
Централно място в учението на Конфуций била концепцията Жен (човечността), акцентувайки върху идеалните отношения между членовете на семейството, обществото и държавата. Основният принцип, който следвали, бил:
„Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите“.
 |
|
Предшествениците на конфуцианците били учители, загубили длъжността си, поради което ставали скитащи учители, които заработвали хляба си като преподавали древни книги. Основната житейска мъдрост било считано придържането към мъдростта на традицията и в същото време проверката дали тя издържа на времето и дали е повлияна от егоистични интереси.
Християнството в Япония
Първите контакти на населението, което обитавало Японския архипелаг, били в средата на 16 в. През периода Едо (1603-1868) шогунатът Токугава изисквал всеки човек да бъде зачислен към някой будистки храм, в опит да контролира населението и да унищожи християнството, започнало да се разпространява в страната. Тази стъпка подсигурила голям брой членове на храмовете, но не допринесла за облика на будизма като жива религия.
През 1549 г. йезуитският мисионер Франциск Ксаверий акостирал в пристанището Кагошима и се установил на о. Кюшу, който станал център на йезуитската мисия. В продължение на 30 години шест едри феодални владетели даймьо приели католическата вяра и около сто хиляди японци били покръстени. Първоначално йезуитите били приети благосклонно, но през 1579 г. 26 от тях били разпънати на кръст в Нагасаки от японската власт.
През 1614 г. християнството било забранено със закон и мисионерите били принудени да напуснат страната. Християните-католици през тази година наброявали около триста хиляди души. Около три хиляди били екзекутирани, започнали гонения срещу тях и мнозина се отказали от вярата си. Но повечето останали верни и продължили тайно да изповядват християнството.
Руски катедрален храм „Възкресение Христово“, Токио
След около 200 г. самоизолация, на японските острови започнала втора вълна християнизация. Чуждите мисионери се върнали в страната през 1859 г., макар японските закони да забранявали откритите християнски проповеди. Тайно през този период се покръстили около трийсет хиляди японци, като някои от тях успели да съхранят вярата си 200 години. През 1873 г., когато законите вече позволявали да се изповядва християнската вяра, те излезли от анонимност и имали силно влияние в обществото – в областта на образованието и синдикалното движение. Настанало отново трудно време през 30-те години на 20 в., когато се надигнал национализмът в Япония и на японците било вменено посещението на шинтоистките храмове като белег на патриотизъм.
 |
|
Интересен факт е, че първите, които приели християнството чрез проповедите на архиепископ Николай, били самураите. Един от неговите ученици, Павел Савабе, като станал свещеник, казал:
„За да променим нещо в нашата страна, е необходимо преди всичко да променим себе си. А кое може да преобрази сърцето на човека, ако не православието?“
Самураят Анджиро, поради това, че бил обвинен в убийство, избягал от издирващите го власти и се укрил в пристанището Кигошима. Португалски моряци го съжалили и го изпратили в Малага, където научил португалски език и бил покръстен, приемайки името Пауло де Санта Фе. За този период била много характерна търговията с роби – японци продавали на португалците роби, дори португалските роби притежавали японски роби. На йезуитските мисионери се дължало преустановяването на търговията с роби в края на 16 в., които убедили краля на Португалия да преустанови японското поробителство.
Християнството било много различно от официалните религии в Япония. Вярата в Един Бог, който е Личност и има три лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух, било нещо чуждо и непознато за японските общества, които до този момент вярвали в много богове и духове. Японците дори нямат дума за „вяра“ и понятия като „спасение на душата за вечен живот“, „лично общение с Бога“. За тях било трудно да повярват, че прераждане не съществува, както им говорели християнските проповедници, но че Бог в Своята милост желае да открие на всички народи осиновлението и тайната на вечния живот. Християните вярват във Възкресението и възприемат християнството като възможност, шанс за лично спасение. И както пише в „Еклисиаст“: тялото се връща в земята, а духът – при Бога, Който го е дал.
Но най-велика от всичко била саможертвата на Исус на кръста, страданията, които той понесъл заради всички нас, за да бъдем свободни от всяка болест, страдание, проклятие и да се изпълним с радостта, че жилото на смъртта е изтръгнато и няма смърт за тези, които го приемат в живота си.
След Втората световна война християните били подкрепяни от окупационните власти, като понастоящем те представляват около 1,2% от населението на страната. Японците проявили голям интерес към сватбените церемонии по християнски модел, но за повечето от тях християнството си останало нещо чуждо, като продукт на привнесена отвън култура. Повечето от тях възприемат и днес Библията като литература, а християнството като култура – с изкуството и мъдростта на древните книги.
Нови религии и култове през 20 век (шинко шукьо)
Япония се оказала гостоприемна за много нови религии и култове през 20 в., които представлявали компилации от различни вярвания и традиции, в това число шинтоизма, будизма, конфуцианството, даоизма, различни местни народни вярвания, дори шаманизма. Техните основатели се считали за „икигами”, живи божества. Новите религии успели да създадат усещане за общност, което липсвало при изповядването на традиционните религии. Някои от тези секти и култове обаче извършили терористични атентати, като атаката с отровен газ зарин на токийското метро през 1995 г., дело на религиозния култ Аум Шинрикьо.
Интересен факт е, че по-голямата част от японската диаспора практикуват християнство – римокатолици в Бразилия и Мексико, протестанти в САЩ.
Владимир Добрев
Маргарита Друмева
Следва продължение
