A Child was born, a Son was given to us

Еssay

I love holidays. Then everything around me is somehow different, more cheerful, festive, beautiful and noisier. That’s why I look forward to them with impatience, great excitement and thrill.

Of all holidays, however, I most love Christmas. For me it is more special, because we celebrate the birth of the Saviour, who sacrificed himself for us.

On the eve of this bright feast a lively preparation begins at home, which the three of us –my elder brothers and I, join with burning desire. Everyone helps with whatever they can and sometimes it happens that they hinder as (they can) and with whatever they can. The most beautiful and pleasant ‘obligation’ for me is the Christmas tree decoration. It is a real pleasure for me to arrange stars, balls, snow men, beautiful reindeer, snowflakes, colourful and shining garlands on its tender twigs. And when the Bethlehem star begins shining at the top, I am the happiest child in the world because it reminds me of the most sacred gift given to all the people round the world.

And what is Christmas without presents? I find it difficult to imagine. Everybody, including me, likes it when they receive them. We have shared what we expect to receive for Christmas with our friends for days. I personally ‘burn’ with curiosity to find out what my mum and dad have prepared for me for the holiday. It happens to me to search here and there in the house to satisfy my immense curiosity in advance. I hope that they are not cross with me.

However, gifts are not the most important part of this holiday. Our Lord Jesus Christ reminds us to be better and love one another. I want to meet smiling and friendly people, willing to bestow warmth and hope on other people, not only and solely on this special day. With a smile and a friendly hand we can do miracles- support and encourage the person next to us, help him believe in himself and make his dreams come true. Only then, the world around us will be a really better and more attractive place!

28^th November 2017

Written by Lidia Yavorova Pavlova

My name is Lidia Yavorova Pavlova. I am 9 years old, I have two wonderful elder brothers and the best parents in the world, who love me unconditionally and support me without boundaries.  I live in Sandanski town and I am studying at the Primary School ‘Hristo Botev’ in my hometown. According to me I am a clever, inquisitive and gifted child of God. I want to become a doctor because I enjoy helping people and animals. I am attracted by teacher’s profession, too. I like dreaming, imagining things and telling funny stories. That is why I think I can become a writer. Whatever I choose to work, I will certainly go on playing the violin, because it makes me happy. I love animals very much, especially dogs and horses. This is the reason why I think I can work as a vet. I have longed to have a dog for a long time and finally I received a precious present for my 7th birthday-a little, fluffy Labrador-I called her Lisa. She is now grown up, very playful and smart. I consider her a member of my family and I love her from the bottom of my heart.

Аз съм Лидия Павлова и съм на 9 години. Имам двама чудесни братя и прекрасни родители, които ме обичат и подкрепят. Живея в град Сандански, уча в Трето основно училище „Христо Ботев“ в родния си град.

Според мен, аз съм умно, любопитно и даровито божие дете. Искам да стана доктор, защото обичам да помагам на хората и на животните.

Много ме привлича и учителската професия. Обичам да фантазирам и да разказвам забавни истории. Затова си мисля, че мога да стана и писателка. Каквато и да стана, със сигурно ще продължа да свиря на цигулка, защото тя ме прави щастлива.

Много обичам животните, особено кучетата и конете. Затова може би ще стана ветеринар. Дълго мечтаех да имам куче и на седмия ми рожден ден получих скъп подарък – малко, пухкаво лабрадорче – нарекох го Лиза. Тя вече е пораснала, много е игрива и умна. Чувствам я като част от семейството ни и много я обичам.

Роди се Дете, Син ни се даде!

Есе

            Аз обичам празниците. Тогава всичко край мен е някак по различно, по- весело, по- шумно, празнично и красиво. Затова ги очаквам с нетърпение и огромно вълнение.

            От всички празници обаче най-много обичам Рождество Христово.  За мен то е по специален, защото тогава честваме раждането на Спасителя, пожертвал себе си за нас човеците.

            В навечерието на този светъл празник у дома започва трескава подготовка, в която се включваме с най- голямо желание и ние тримата- аз и по- големите ми братя. Всеки помага с каквото може, а понякога се случва и да пречи, както може. Най- красивото и приятно задължение за мен е украсяването на елхата. Истинско удоволствие е да подреждам по нежните и клонки звездички, топчета, снежни човечета, красиви еленчета и пъстри гирлянди. А когато на върха и грейва витлеемската звезда, аз съм най- щастливото дете на света, защото тя ми напомня за най-свидния подарък, дарен на хората по света.

            А какво е Рождество без подаръци, трудно ми е да си го представя. И на мен като на всички ми е приятно да получавам подаръци. Дни наред обсъждаме с приятелки какво очакваме да получим за празника. Аз лично изгарям от любопитство да разбера какво са ми подготвили мама и тате за празника. Случва се па поровя тук там вкъщи, за да разбера предварително това. Надявам се, че те не ми се сърдят.

            Разбира се, подаръците не са най- същественото на този празник. Господ Исус Христос ни напомня да се обичаме, да бъдем по-добри един към друг. Аз искам не само на този ден да срещам усмихнати и приветливи хора, готови да дарят на другите топлота и надежда. С една усмивка и приятелска ръка можем да направим чудеса- да подкрепим и окуражим човека до нас, да го накараме да повярва в себе си и да осъществи мечтите си. Тогава светът край нас ще бъде наистина по- добър и по красив!

28.11.2017

Лидия Павлова