Наричат я вълшебство… приказка… – сън… – онази приказна нощ, в която снежинките танцуват своя ефирен танц в чест на своята принцеса – зимата. Очарователно бяла и невинна, ослепително блестяща и разкошна, уютно топла и безмилостно сурова, тя е тук с цялото си противоречиво обаяние. Тази сурова, ледена красавица ще ви се усмихне подло с игриви детски очи, ще ви погали със студени ръце и ще ви стопли с прегръдка на колкото близък, толкова и далечен приятел.
Скитам се из улиците – мрачни, пусти и студени, оглеждам се наоколо и нищо не виждам. Стоя сама, с чорлава провиснала коса, премръзнали ръце и боси крака. Какво да правя сега? Къде да ида? Има ли кой да ме приюти, да се стопля и да се съвзема. Студената зима бавно изцеждаше силите ми, покоряваше всяка част от мен, нямах сили повече, това е краят! Продължих да се лутам, лампите преминаха, което правеше нощта още по-страшна и зловеща. Вече не усещах нищо, премръзнала и съкрушена. Строполих се на земята. Безпомощна и жалка. Молех се на Господ, не исках това да е краят – исках да живея, още нищо не бях видяла от живота, от неговата хубава страна. Знаех, че има и красив свят, надявах се, че ми отредено някога да бъда щастлива в този сив и мрачен град. Имах надежди и мечти, както всеки един човек, които за нищо на света не спирах да преследвам. Дълбеко в душата си таях надежда, макар и малка.
Декември вече почти беше към своя край, оставаха броени дни до новото начало, нова година, нов късмет. Да, но това не се отнасяше за мен, моята съдба вече беше отредена и аз мълчаливо я понасях. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога стана Декември и никога няма да разбереш…
Още по-студено ставаше, наоколо беше по-пусто от всякога, хората вече не минаваха. Събрах сили и се изправих, вървях около час, докато стигнах до едно сметище. Когато го зърнах, се зарадвах така, както дете пред павилион за сладолед. Там намерих одеяло и обувки, не бяха моя размер, но все пак вършиха работа. Взех ги и се сгуших до една стара къща, завих се и заспах. А дали щях да се събудя, не се знаеше…
Онази зимна нощ може би щеше да бъде последна, но ето Господ чу молбата ми и отново съм будна, готова отново да се скитам и да търся милост и подслон. Днес се чувствах по-различно, необяснимо защо. Улиците бяха по-различни, не знаех какво се случва. Чувах как се поздравяват около мен, видях голямата градска елха и подаръците под нея и се сетих, че днес е Коледа.
Да, Коледа е! Светъл и топъл празник за душата ми, днес всичко изглеждаше по-различно, днес виждах света във всичките му нюанси, цветен и красив. Днес се чувствах много добре. Тръгнах из градските улици с надежда в очите, че идва моето спасение. Вървях из кварталите, оглеждах се, хората украсяваха къщите си, гирлянди висяха навсякъде- беше цветно и красиво. Тази гледка стопляше премръзналото ми сърце. Вървях с усмивка на лицето и за първи път бях щастлива, дори не усещах студа.
Спрях се до една не много голяма къща, която също беше украсена, но нещо ме привличаше към нея, чувах нечий глас, който ме омайваше, звучеше коледна песен за Рождеството на Спасителя. Притворих очи и вървях сякаш следвах гласа и мелодията. Ах, толкова много ми хареса. Изведнъж чух нечий глас, който ми каза:
– Хей момиче, къде си тръгнало така леко облечено и мокро?
Отворих очите си, спрях се, а пред мен стоеше млада жена с дете в ръце, гледаше ме учудено и очакваше да й кажа нещо. В очите й видях съжаление и тъга, може би вече е разбрала, че съм дете на града и от сутрин до вечер се скитам из улиците му. Е да, това е моят живот и нямаше как да го скрия. Позамислих се какво да й отговоря и реших да излъжа.
– Прибирам се вкъщи, госпожо!
– Така ли, не съм много сигурна в това, което казваш. Мисля, че и друг път съм те виждала с тези дрехи да обикаляш – побърза да ми отговори.
– Да, възможно е – отговорих аз и се забързах, тръгнах безцелно надолу по улицата, за да избягам от въпросите й.
След това чух детски глас:
– Не си тръгвай, ела остани с нас.
Обърнах се, гласът му ми беше много познат, погледах детето, може би то пееше толкова хубаво онази коледна песен, след това погледнах жената. Тя не изглеждаше лоша, а като че ли искаше да ми помогне. Не знаех какво да правя. Трябваше или да продължа напред и отново да се скитам из улиците, или да остана с тях, може би не завинаги, но поне за Коледа да бъда приютена някъде. Да усетя домашния уют и да се стопля. Все пак това е любимият ми празник и точно днес, но не съм много сигурна, имам рожден ден! Това щеше да е първият, който нямаше да прекарам сама из студенти улици. Замислих се и не знаех какво да правя. Бях изправена на кръстопът. Нещо ме подтикна към тях, виждах там своето спасение.
Върнах се, вървях плахо и несигурно, с поглед отправен към земята. Жената се приближи до мен, повдигна лекичко брадичката ми и ми се усмихна. В този момент ми се стопли сърцето, развълнува се и дори щеше да изскочи.
– Чуй ме, мило дете, знам, че нямаш дом, където да се прибереш и да се стоплиш, знам че нямаш родители, които да се грижат за теб, но ако пожелаеш, можеш да станеш част от нашето малко семейство, знам колко е трудно да бъдеш сама. Тази участ ми е позната до болка. Точно преди 10 години бях на същото положение, нямаше къде да ида, но намерих моите спасители и то точно на Коледа. Сега искам да ти подам ръка и да те спася от този начин на живот, защото смятам, че никой не заслужава такава съдба! – каза жената, приклекнала до мен.
Дълго време я гледах не знаех какво да кажа, това беше чудо, истинско чудо. Прегърнах я силно и й прошепнах:
– Ти си моята спасителка, Бог вижда всичко и това добро ще ти се върне в по-големи размери. Благодаря!
Хората по улиците често ми казваха, че по Коледа стават чудеса, а аз все не вярвах и си мислех, че Бог не ме обича, че не иска да съм щастлива. Всяка вечер заспивах под някое дърво с поглед, отправен към небето, и се молех да дойде някой и да ме спаси от това бедствие. Ето че точно днес на Коледа аз намерих моя спасител, от днес започвам да живея нов живот, защото до този момент аз просто съществувах!
Благодаря ти, Господи, за това, че ме избави от тази зла участ, готова бях и смъртта да понеса, за да се спася, но от днес ще бъда друг човек и ще докажа на себе си, че мога да успея. Всичко, през което преминах и което преживях, ме научи да вярвам в чудеса.
Даяна Тодорова , 12.А1 клас, ЕГ „Христо Ботев“, гр.Кърджали
Литературен клуб „Добродетели“, рък.: Емилия Владева
 |
|
Christmas – it’s called magic!
They call it a magic … a fairy tale … a dream … that fabulous night in which the snowflakes dance their live dance in honor of their princess – the winter. Charmingly white and innocent, dazzlingly brilliant and exquisite, cozy warm and ruthlessly crude, she is here with all her contradictory charm. This raw, icy beauty will smile at you with playful eyes for kids, caress you with cold hands and warm you with a hug as close as a distant friend.
I wander through the streets grim, deserted and cold, I look around and see nothing. I stand alone, with shaggy slack hair, cold hands and bare feet. What should I do now? Where to go? Has anyone to take shelter, warm up and recover. The cold winter slowly drained my powers, subdued every part of me, I had no strength, it was the end! I continued to wander, the lamps passed, making the night even more terrible and sinister. I no longer sensed anything, frozen and crushed. I stumbled on the ground. Helpless and pathetic. I prayed to the Lord, I did not want it to be the end – I wanted to live, I had not seen anything from life, from my good stand. I knew there was a beautiful world, I hoped I would ever be happy in this gray and dull city. I had credible dreams, like any man who for nothing in the world did not stop pursuing. Deep in my soul, I hoped, though small.
Deckery was almost near to end, a few days, to the new beginning, a new year, a good luck. Yes, but that was not for me, my destiny was already set, and I was silent to her. December is all in one. The coldest and the warmest month. The most complete of people and the most lonely. A concurrent end and a new beginning. December comes and goes as a dream. Every year you ask when it was December and you will never know ….
It was even colder, it was more deserted than ever, people were no longer passing. I took the strength and stood up, walking for an hour until I reached a dump. When I saw him I was as joyous as a child in front of an ice-cream pavilion. I found a blanket and shoes there, they were not my size, but they did work. I took them and huddled up to a joining house, swung myself and fell asleep. And if I woke up I did not know …
That winter night would be the last one, but here the Lord heard my request and I was awake again, ready to wander again and look for mercy and shelter. Today I felt differently inexplicably why. The streets were different, I did not know what was going on. I heard that they were being cured around me, I saw the great urban tree and the presents underneath it, and I remembered that today is Christmas.
Yes, it’s Christmas! A bright and warm holiday for my soul, today everything looked different, today I saw the world in all its nuances, colorful and beautiful. Today I felt very good. I walked through the city streets with hope in my eyes that my salvation is coming. I walked through the neighborhoods, I was looking around, people were decorating their houses, garlands hanging everywhere – it was colorful and beautiful. This view warmed my chilled heart. I walked with a smile on my face, and for the first time I was happy, I did not even feel the cold.
I stopped at a not too large house, which was also decorated, but something attracted me to her, I heard a voice that charmed me, it sounded like a christmas song for Birth of Salvation. I closed my eyes and walked as if I followed the voice and the melody. Ah, I liked it so much. Suddenly I heard a voice say to me:
– Hey girl, where did you go so lightly wearing and wet?
I closed my eyes, I stopped, and before me stood a young woman with a child in her hand, looking at me with wonder and expecting to say something to her. I saw sorrow and sadness in her eyes, perhaps she had already realized I was a child of the city, and from morning till night I wandered through his streets. Well, yes, this is my life and I could not hide it. I thought about what to answer and decided to lie
„I’m going home, ma’am!
„I’m not sure about what you’re saying. I think I’ve ever seen you with these clothes again. „He hurried to answer
„Maybe,“ I replied, and hurriedly, I walked aimlessly down the street to escape her questions.
Then I heard a child’s voice:
„Do not leave, come with us.
I turned around, his voice was familiar to me, I watched the child, maybe she was singing that Christmas song so good, then I looked at the woman. She did not look bad, but she seemed to want to help me. I did not know what to do. I had to either go ahead and wander around the streets, or stay with them, perhaps not always, but at least for Christmas I would be sheltered somewhere. Feel home-like cosiness and warm up. Still, this is my favorite holiday today, but I’m not very sure on the day! That would be the first one I would not have to spend alone on the streets. I thought, and did not know what to do. I was standing at a crossroads. Something urged me toward them, I saw my salvation there.
I went back, walking in a timid and uncertain way, looking out at the ground. The woman approached me, gently lifted my chin and smiled at me. At that moment my heart warmed, excited, and would even jump out.
„Hear me dear child, I know you do not have a home where to go home and get warm, I know you do not have parents to take care of you, but if you want you can become part of our little family, I know how hard it is to be alone . This fate is familiar to me. Just 10 years ago, I was in the same situation, there was nowhere to go, but I found my rescuers right at Christmas. Now I want to give you a hand and save you from this way of life because I think no one deserves such a fate! „Said the woman, who squatted beside me
For a long time, I did not know what to say, it was a miracle, a real miracle. I hugged her hard and whispered,
„You are my savior, God sees everything, and this good will return you to greater size. Thanks!
People on the streets often told me that wonders were coming on Christmas, and I still did not believe and I thought God did not love me that she did not want me to be happy. Every night I fell asleep under a tree with my eyes fixed on the sky and prayed for someone to come and save me from this disaster. Now that I found my savior on Christmas today, I start to live a new life today, because I existed so far to this day!
Thank you, God, for delivering me from this evil fate, I was ready to endure death to save myself, but from now on I will be another man and I will prove to myself that I can do it. Everything I went through, and what I experienced, taught me to believe in miracles.
Dayana Todorova, 18 years old
