Андре Атанасов, 9 г., БУ „Иван Вазов” – Париж, Франция
C’est le Réveillon de Noël. Dehors, il neige et le vent parle avec les flocons de neige. Chez nous, c’est chaud, lumineux et agréable. Nous sommes tous assis autour de la table décorée, nous discutons et rions. Les plats préparés par maman sont délicieux. L’amour est dans les yeux de tous.
Il se fait tard et je me couche, mais je ne peux pas m’endormir. Allongé dans le lit, je pense aux enfants qui ne sont pas avec leurs familles, qui manquent de nourriture et de chaleur. Cela me rend triste, mais je m’endors peu à peu.
Le lendemain, c’est Noël. Je vois les cadeaux sous le sapin et je me précipite vers eux. En ouvrant le cadeau rêvé, je m’arrête soudainement. Bizarrement, je ne me sens pas bien. Je me rappelle les enfants malheureux. Je dis à maman et papa que je veux donner mes cadeaux aux enfants solitaires.
L’essentiel est que toute ma famille soit réunie à la maison ! La magie de Noël, c’est le bonheur que nous créons nous-mêmes. Elle vit dans le cœur de chacun de nous.
André Dimitrov, 9 ans
École bulgare Ivan-Vazov, Paris
 |
|
Коледа
Бъдни вечер е. Навън вали сняг и вятърът разговаря със снежинките. А вкъщи е топло, светло, уютно. Всички сме седнали заедно около украсената маса, разговаряме и се смеем. Вечерята, приготвена от мама, е много вкусна. В очите на всички ни има любов.
Става късно и си лягам, но не мога да заспя. Лежа в леглото и си мисля за децата, които не са със семействата си, нямат храна и топлина. Става ми мъчно, но неусетно заспивам.
На следващия ден е Коледа. Виждам подаръците под елхата и се втурвам към тях. Отваряйки мечтания подарък, се спирам изведнъж. Странно, но не се чувствам добре. Сещам се отново за нещастните деца. Казвам на мама и тате, че искам да дам подаръците си на самотни деца.
Най-важното е, че вкъщи всички сме заедно! Магията на Коледа е доброто, което ние самите създаваме. Тя е в сърцето на всеки от нас.
Андре Димитров, 9 години
Българско училище „Иван Вазов“, Париж
