Winter nights


               The world is sorrowful, starving, walking around needy and barefoot, wrapped in its rags – rags torn apart from hate, fear and violence. It’s enormous, yet it can’t quench the greed, it can’t satiate the selfishness. It’s wandering around the countless roads and waiting for the tears of God to wash it all off, to clean it up, because God will soon start crying for all the misery in this world.

The world is desperately in need of miracles!

Numerous miracles!

               And the earth is tired, too… From wars, from disasters… It suffers for the thousands of tiny bodies that cannot reach the shore, it weeps for the subsided steps that will never cross her again. It only wants to patch its wounds, its ripped off pieces of land…

The earth needs miracle as well!

               And the human hearts… Locked away, unfamiliar, distant, hopeless, wounded or empty… But deep inside, in the furthest and the most frightened corner every heart protects the hope that it will find love, understanding, acceptance, that there will be someone who will listen, who will offer their consolation and support…

Every heart awaits its miracle!

               My thoughts resemble blizzard in winter. They swirl, scatter around, then tranquilize and arrange themselves…

Miracle is about to happen!

               I’m walking in the illuminated streets. Vivid stars are shining high in the endlessness. The trees are covered in snow and the houses are glooming cheerfully, decorated with Christmas spirit. The moon descends its white ray of light. As though even the earth is happy in this beautiful winter night.

               I keep walking… And the city doesn’t seem gloomy and deserted as usual. A woman passes nearby holding a little girl in her arms. They step excitedly through the threshold – a new family for the child. An act of goodwill gives to a forgotten children’s heart a present full of love and happiness, big enough for a whole human life. A real Christmas miracle!

               Further on, I hear joyful childish laugher. I can see through a window a couple of happy faces decorating their own Christmas tree. They are putting toys, enwrapping the tree with garlands, turning the lights on. Enjoying the Christmas spirit! However, it doesn’t bring us just beauty. It brings us together, it makes moments special, unforgettable, when shared with the ones we love and appreciate the most. And these sincere children’s smiles are an immeasurably big Christmas miracle.

               A trembling with cold homeless person is sitting on the opposite sidewalk. Indifferent people are passing by in fast pace ignoring the fearfully stretched human hand. But only one person among all the people stops… to reach out. And after a few beautiful moments he carries on with his way smiling because he knows he did something good, kind and virtuous. And this is the whole meaning of the holiday. A small gesture showing humanity, empathy and altruism can be the Christmas miracle someone else has been waiting for.

               The street is long. It tells a lot of stories… A big pile of stories having their own protagonists. And each and every one of them is in need of a miracle. Somewhere inside of a small empty room is sitting an old lonely woman, staring at the pictures of her family, her beloved ones. And then, in the silence of this moment, God hears her prayers and she surprised, she hears knocking coming from the door. She opens it and in front of her stands her family, her dearest ones, the children… Life is meaningful and the truest happiness is hiding inside the people we love and care about. Understanding, sharing, loving – those are the secret miracles of the Christmas holidays. The lonesome heart could never recognise them.

               Somewhere a child is healing, someone else is given a forgiveness, comes back home, gets a second chance and opportunity to live, to be happy, to care and to be cared about, to move on, to start over, to find a meaning, to learn again how to dream, how to find another heart to love… A lot of small miracles but genuine, needed, so as to be sure that the faith in good does not get lost, the faith that God hasn’t forgotten us, that there is still hope for this big wonderful world – a world full of wonders. There will be obstacles; still we will get through them because the source of power of our hearts is generosity, kindness, compassion… In the core of the Christmas spirit stands the desire to make our own worlds more beautiful, more righteous. The biggest Christmas miracles are the invaluable riches sown in our souls by God Himself. And inside of everyone grows the little grain of faith that we are strong enough to overpower greed, selfishness and hate and be good people.

If we simply love each other,

miracles won’t be happening

only on Christmas…

Stanislava Stefanova – 11th grade

‘Peyo Yavorov’ High School, Petrich


I am Stanislava Ivova Stefanova and I am 17 years old, living in Petrich, Bulgaria. I have the pleasure to introduce myself for the third time now, probably risking to repeat myself. Fortunately, words are my favourite medium for self-expression, so I am here to bring them to life again.


As I’ve always shared till now, my thought and dreams just love breaking down boundaries, releasing their power into vast heights. My tireless thought adores collecting the flowers of inspiration and creativity, and embracing the light of ambition and persistence. I’ve created my own law to never accept prejudice against myself in my head. And I’ve never broken it.

At the beginning I was absolutely absorbed by art – both dancing and singing incarnated the beautiful essence of my days, and a little bit later piano taught me the lesson of perseverance. After that I found my love for sports – tennis, ski, swimming, athletics. My day couldn’t be complete without the necessary dose of physical activity. Later on science knocked on my door, asking itself which division of it I shall choose to be into. I invited them all in – my diligent mind firstly forgathered me with mathematics, after that my curiosity tied me strongly to history and geography, my thirst for knowledge embraced chemistry and physics, and languages were mandatory choice of my development.

Nonetheless, my heart gives its most powerful love for literature and writing. Reading and exploring the flexibility of the language is a unique delight, reaching its highest point at the personal creativity. Lately, my undying love for the language manifests itself in a lot more shapes, such as debating, public speaking, conferences here and abroad, journalism and any other forms of expressing my own position and defending my opinion about matters concerning me and my future.

               The thing which I’m trying to give myself as an example for, consists in the power of believing in oneself’s own capabilities. Giving up on a new opportunity crossing my way because it doesn’t fit into my prior experience is not really an option. Each and every one of us keeps a flame inside, allowing us to accomplish impossible things, if only we dare to believe. My will, motivation, optimism, persistence have enabled my flame to burst into fire so that every day could be a new vast horizon for my freedom-loving thought to explore.


Аз съм Станислава Ивова Стефанова, на 17 години от град Петрич. Имам удоволствието да ви се представя вече за трети път, рискувайки да се повторя. За щастие, думите са любимото ми средство за себеизразяване, така че отново съм тук, за да ги съживя. 

               Както винаги съм споделяла досега, мисълта и мечтите ми обичат да събарят безмилостно граници, освобождавайки силата си в нови и просторни висини. Неуморната ми мисъл обожава да събира цветята на вдъхновението и креативността, да прегръща светлината на амбицията и упоритостта. Имам си свой закон никога да не допускам в съзнанието си предразсъдъци спрямо самата себе си. И никога не съм го нарушавала.  В началото тръгнах по жизнения си път напълно завладяна от изкуството – танците и пеенето бяха красивата същност на дните ми, а малко по-късно пианото ме научи на първия урок по постоянство. След това открих любовта си към спорта – тенис, ски, плуване, лека атлетика, денят ми не беше завършен без необходимата доза физическа активност. После науките почукаха на вратата ми, питайки се коя предстои да избера. А аз ги поканих всичките – старателният ми ум ме събра първо с математиката, после любознателността ме обвърза силно с историята и географията, жаждата ми за знания прегърна физиката и химията, а езиците бяха задължителен избор за развитието ми. Най-силната си обич и до днес обаче сърцето ми дава на литературата и писането. Четенето и опознаването на гъвкавостта на езика е неповторимо удоволствие, достигащо връхната си точка в личното творчество. Напоследък любовта ми към езика се изявява и под други форми – дебатиране, ораторство, участие в конференции и семинари в България и чужбина, журналистика и всякакъв друг вид изразяване на собствена позиция и защитаване на мнение.

               Това, за което се опитвам да дам пример със себе си, се състои в силата на вярата в собствените си способности. Да се откажа от нова възможност, изпречила се на пътя ми, защото не се вмества в досегашния ми опит, не е опция. Всеки носи в себе си пламък, позволяващ му да постигне невъзможни неща, само ако повярва. Мотивацията, волята, оптимизмът и упоритостта ми са позволили на моя пламък да избухне в пожар, за да може всеки ден да бъде нов просторен хоризонт за опознаване на свободолюбивата ми мисъл.

Коледни вечери


          Светът тъгува, гладува, ходи беден и бос, сгушен в своите дрипи, разкъсани от омраза, страх и насилие. Голям е, а не може да утоли алчността, не може да засити егоизма. Лута се из безбройните си пътища и чака сълзите на Бог да го измият, да го пречистят, защото и Бог ще заплаче от мъка за този свят.

Светът отчаяно се нуждае от чудеса!

От много чудеса!

          И земята е уморена… От войните, от бедствията… Страда за хилядите малки телца, които не могат да достигнат брега й, плаче за утихналите стъпки, които няма повече да я прекосяват. Иска да закърпи раните си, откъснатите парчета земя…

И тя има нужда от чудо!

          А сърцата… Заключени са, чужди, далечни, обезверени, ранени или празни… Но дълбоко навътре, в най-далечното и уплашено ъгълче, всяко сърце пази надеждата, че ще намери обич, разбиране, приемане, че има кой да го утеши, подкрепи, изслуша…

Всяко очаква своето чудо!

          …Мислите ми приличат на зимна виелица. Завихрят се, разпиляват се, после се успокояват и подреждат…

Ще се случи чудо!!!

          …Вървя из осветените улици. Ярки звезди блестят високо в безкрая. Дърветата са отрупани със сняг, а къщите весело светят, украсени от коледния дух. Луната спуска своя бял лъч светлина. Сякаш дори земята е щастлива в тази зимна вечер.

          Вървя… И градът не е пуст и мрачен. Наблизо минава жена с малко момиченце в ръце. Развълнувани пристъпват през прага на своя дом – за детето ново семейство. Една добрина дарява едно забравено детско сърце с дом, любов и щастие за цял живот. Истинско коледно чудо!

          По-нататък дочувам детски смях… През прозореца виждам две щастливи деца да украсяват своята коледна елха. Подреждат играчки, увиват гирлянди, светват лампички. Радват се на коледния дух. Но той не носи само красота. Той сближава, прави времето специално, споделено с любимите хора. А тези искрени детски усмивки са едно голямо коледно чудо.

          На отсрещния тротоар седи зъзнещ от студ просяк. Забързаните хора безразлично подминават плахо протегнатата му ръка. Но един човек се спира… След това продължава усмихнат своя път, защото знае, че е направил добро. А това е смисълът на празника. Един малък жест на човечност е коледно чудо за някой друг.

          Улицата е дълга. Разказва много истории… И всяка има своя различен герой. И всеки има нужда от чудо. В малката празна къща стара жена седи сама, загледана в снимките на семейството си. И тогава, в тишината на мига, Бог чува молитвите й и на вратата застават близките й, децата… Животът има смисъл, животът продължава и истинската радост е в хората, които обичаме. Разбирателството, споделянето, любовта – това са тайните чудеса на коледния празник. А самотното сърце не би могло да ги разпознае.

          Някъде дете оздравява, другаде някой дава прошка, завръща се, получава нов шанс, нова възможност да живее, да бъде щастлив, да обгрижва, да започне отново, да намери смисъл, да продължи, пак да се научи да мечтае или просто да открие друго сърце… Много малки чудеса, но истински, нужни, за да не се загуби вярата, че доброто го има, че Бог не ни е забравил, че за света има надежда. Изпитания ще има, но те ще се преодоляват, защото силата на сърцата е в благородството, щедростта, приятелството… Коледният дух е в желанието да правим нашия малък свят и красив, и добър. Най-големите коледни чудеса са безценните богатства, които Бог е посял в душите ни. В малкото зрънце вяра, че сме достатъчно силни да застанем над егоизма, алчността и омразата и можем да бъдем добри хора.

И ако просто се обичаме,

чудесата няма да се случват

само на Коледа…

Станислава Стефанова – 11. клас

ПГ „Пейо Яворов”, гр. Петрич

A child was born, 2017-А